Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
|
"В крайна сметка убих баща си. Самотната златна стрелка на синия циферблат на кулата на "Московския университет" на Ленинские гори показваше минус четиридесет по Целзий. Колите не палеха. Птиците ги беше страх да летят. Градът беше замръзнал като пача от хора. Сутринта, като се погледнех в кръглото огледало в банята, видях, че слепоочията ми са побелели за една нощ. Бях на тридесет и две. Беше най-студеният януари през живота ми." Из книгата ... |
|
|
Книгата е написана от племенницата на Люба Велич, актрисата Весела Дамян Колева, с цел да се запознае българският читател с живота и творчеството на великата оперна примадона, останала непозната в родината си! Чрез нашите оперни певци България винаги се е нареждала на първо място в световната култура. ... |
|
|
Стихове от Онтарио ... "Аз те обичам, живот, а ти ме наказа като първа любов, помрачена от злъч и омраза. Равноденствие, жажда, отчаяно слънцестоене, сред които душата ми като разпятие стене. И потече реката от моите сънища - черна, между мъртви оброчища и буренясали стърни. И угасна за мен нежността теменужно вечерна, и светът като минало-бъдеще се преобърна. И сега съм сред стенещи пясъци и сред тайфуни, като блудна стрела, като звек от разкъсани струни." ... |
|
|
"Името „Бдин” се явява като заглавие на всяко едно от стихотворенията в тази стихосбирка на Иван Христов. То е особено, утопично място (не просто старото име на Видин), в което бродят поети от различни времена и езици, а сметището крие в утробата си сакати детски кончета и бюстове на Ленин и Сталин. Бдин е онова пространство, в което призракът на миналото е пълен с кръв и обречен на вечно завръщане. Мила мамо, аз умрях, но не отидох във Рая, а пристигнах във Бдин. Пощальонът на своята ръждива „Украйна” често минава, така че – противно на всички закони – ще имаш вести от мен... Строга и странна книга, която знае как ... |
|
|
Приказките в тази книга са преразказани от Роканов както под въздействието на българския фолклор, така и с помощта на цитати от най-добрите ни живописци от 20-те и 30-те години на ХХ век – Иван Милев, Цанко Лавренов, Сирак Скитник, Николай Райнов, Златю Бояджиев. В тази връзка в текстовете на приказките са имплантирани фрагменти от техни произведения. Поведен в своята творческа стратегия от приказката "Ум имам, пари нямам", адаптиращият фолклорните послания Роканов отново дава израз на своята комбинативност и изобретателност – качества, които са особено ценени и култивирани и от българския народ. ... |
|
|
Също както и в книгите си за големи, в "Децата на кактуса" Велизар Николов тихо, деликатно и проницателно наблюдава света и го превръща в неочаквани и сепващи поетични образи. Всъщност разграничаването на поезията му на "детска" и "възрастна" изглежда формално. Без излишно умиление от невръстния адресат, поетът насища стиховете си с тръпчива меланхолия, шеговита ирония и светла тъга. "Децата на кактуса" с подвеждаща лекота ни убеждава, че в поезията не съществуват възрастови граници, че самородният поетичен образ е еднакво разбираем и от децата, и от възрастните, нужна е само по- ... |
|
|
Човек обикновено не си дава сметка за авторството на популярното творчество за деца. Това важи в още по-голяма степен за песничките за деца. Когато възрастният човек разгърне тази книжка, ще се изненада от това колко много от стихчетата в нея са му познати. Например "Засънува Владко слон / по-голям от камион./ Влязъл в гостната им стая:/ Искам – казва – да играя". Това говори на възрастния човек, че произведенията, които стоят пред него, са преминали изпитанията на времето, а това е основание да ги предложи на своите деца. Представените тук детски стихотворения са леки, ритмични и бързо се помнят. Музиката към ... |
|
|
Писателят Йордан Русков (1926) е известен със своите стихове за деца (книгите "Нов приятел", "Пъстро венче", "Гущер на курорт", "Ден с очи засмени" и др.). В настоящата сбирка са включени "Раздяла", "Заешка тревога" и "Стоножкини грижи". Автор на илюстрациите е художникът Димитър Петров. В своите поемки Йордан Русков търси границите на тъгата и радостта, на така често срещаното у децата състояние на притеснение и на внезапното излизане от това притеснено състояние. Така например заекът от втората поема се потиска от това, че в отражението си в потока ... |
|
|
В един късен следобед на дрезгавото лято няколко деца отделят повече време за това да се хвалят един на друг с луксозните си играчки, отколкото за самата игра. И няма как да е иначе, тъй като в този момент техният свят се оказва твърде близка проекция на деловия свят, в който на върха на пирамидата се оказва новият джип. Джипът на малкия Пешо е точно копие на джипа на неговия баща и също подобно на него си е само негов. Изведнъж пристига чудат и много висок човек с шапка-небе. На децата, които си нямат играчки, той подарява еластичното си и жилаво тяло, което става за всякакви игри. Странното поведение на Човека с небето ... |
|
|
„Книгата е тайнство – появява се неочаквано отнейде и те повежда нанякъде”, казва самият автор в своето поредно литературно приключение. В него водач из тайнствените селения на фантазията е д-р Сириус – червеноухото котараче, пристигнало от далечна планета, за да разгадае тайните на прочутите сладкари от Наймеден. И както във всяко приключение, тук също има „непредвидими клопки по пътя” – буря, зла вещица, страшният Топак – но и приятели, които винаги се появяват в най-нужния момент. А понякога без предупреждение си тръгват – за да разберем колко сме ги обикнали, колко ще ни липсват... ... |
|
|
Двете истории от "Приключенията на Меги и Ваньо" са на пръв поглед класически приказки (с Долна и Горна земя, със змейове и магьосници, с говорещи животни и чудеса). В същото време тук в помощ на персонажите се включват и множество инструменти на днешния ден. Така например и във вълшебните страни връзката между Меги и Ваньо се осъществява с мобилни телефони, а вещиците си имат компютри, с чиято помощ виждат всичко. Независимо от вълшебните предмети на прогреса, обаче, най-ценното в пътя на изпитанията все пак си остава приятелството. ... |
