"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
"Блеснали като мълнии пейзажи. Живи, запомнящи се образи, пропити с нежност и страхопочит. Тази книга идва да ни каже: границата между тъмно и светло, между горе и долу сме ние и трябва да внимаваме. Експресивни стихове, трагична поезия, която излъчва светлина." Бойко Ламбовски "Любовна изповед в жестоко време. Интимна лирика в свят на крещяща проза. Парадокс на оттласкването, на съпротивата. Отчаяна самозащита на Духа. С търсенията си авторът се обособява като един от малкото създатели на самостоен "чист" пейзаж в съвременната българска поезия." Цветанка Атанасова ... |
|
Лирика ... "Винаги напрегнато душевно състояние, а ако е покой (рядко), той е дълбинен. Нищо изкуствено, никаква поза - винаги пределна искреност. Душата на автора тръпне, а стихът е плътен, диша леко и свободно и е безупречен като форма. И чувствата ги предавате лаконично, чрез малки детайли, понякога второстепенни, третостепенни, дори чрез губещи се намеци; нищо пряко и грубо, както много автори днеска правят, напирайки всичко да назоват. Стихотворенията винаги са кратки (колко е хубаво това!), а в тях мисълта, чувството, образът са завършени, пък и казаното е афористично. Няма и никаква преднамерена гонитба на ... |
|
"Стихосбирката „Свяст" е книга на моите духовни пътища и на моя духовен опит, който не може да стои затворен в пространството на черепната ми кутия. Той издевателства над мен, прави всичко необходимо да бъде споделен. Книгата е нещо, което остава, както са казали древните Verba volant, scripta manet - Думите отлитат, написаното остава" – това споделя Бойко Богданов по повод стихосбирката си, която излиза в навечерието на 50-та му годишнина. ... |
|
"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ... |
|
Разказани от домашни, диви и екзотични животни. ... Комунизъм - какво е това? Религия? Производител на автомобили? На тези и още редица други въпроси отговарят героите на "Басни за комунизма" - мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва "Легендата за Берлинската стена", котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ - интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало. За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение - и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти ... |
|
Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974 г. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай."Белият тигър" е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил "Букър" в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на "Букър", нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи. Романът показва и двете страни на най-населената държава в ... |
|
77 именити пловдивчани споделят ... С четвъртия том на "Профили" завършва една серия интервюта с бележити граждани на Пловдив, отпечатани на страниците на местното приложение на вестник "Труд". Тези интервюта излизаха в продължение на 11 години - от първия до последния брой на "Пловдивски Труд". Издателят спря вестника, но между страниците на четирите томчета остават 270 изповеди на едни от най-достойните ни съграждани, представители на различни социални слоеве и професии, обединени от обществената значимост на своя труд и талант. Историите на тяхната съдба и диря във времето са част от ... |
|
Идеите на другите не винаги са най-добри. Понякога се налага да направим допълнително усилие и да поразсъждаваме сами. Със своя афористичен изказ и неповторимо визуално красноречие "Малка книга за бизнеса" преосмисля правилата за правене на бизнес и ви дава поле за размисъл, което ще ви помогне да структурирате собствените си идеи. Написана от Младият предприемач на годината в Обединеното кралство за 2007 г., Боян С. Бенев, и илюстрирана от лауреата на множество награди, дизайнера Райчо Станев, "Малка книга за бизнеса" дискутира 26 фундаментални правила на бизнеса и инвестициите в необикновено сбит, ... |
|
"В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството и в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи. Връщайки лентата назад, авторът описва открито и ... |
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
За една от предишните книги на Ангел Г. Ангелов българският писател Георги Марковски беше написал: "... тази книга е само за отбрани читатели. Ценителите на сърцераздирателните мелодрами, евтините любовни историйки и порнографията, на криминалето и на всевъзможните шарлатании - с една дума на така наречената масова литература - просто няма защо да посяга към тази книга..." Може би подобни думи би трябвало да се кажат и за книгата, която ти, уважаеми Читателю, тощу-що взе в любопитните си ръце. Отвори я, въоръжи се с интелектуална издръжливост и кураж, прочети я. Може би не ще останеш очарован, може би ще ти ... |