"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"През зимата има най-много работа. Тогава хората са най-премръзнали. Някои въздишат, облакътени по прозорците. Други стискат очи и броят овце до зори. А трети дори не броят вече - само гледат в една точка на тавана. Тогава Топлото човече тръгва по адреси. По прозорците, замъглени от въздишки, рисува сърчица. Сърчицето много помага! Веднага прави от тъжната въздишка щастлива. Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека - лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!""Може би онези, които ме познават от моите ... |
|
|
Питанка е малко момче с шапка на пилот, което не престава да задава въпроси... Колко ли небета има над нашето? Дали страшилищата също се страхуват? Как се става откривател? Думите имат ли ваканция? След "Лулу" и "Малки същества", "Питанки" е третата книга с детски стихотворения на Петя Кокудева. За радост - отново с рисунките на италианската илюстраторка Ромина Беневенти. ... |
|
|
"Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме - навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете - може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли - може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà - само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание - да напиша сам цялата история на България - стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
"Безкраен свършек на света е сборник с човешки истории за последната възможност да огледаме самотата си в другия и да се свържем. Преди да осъзнаем мисълта, че апокалипсисът вилнее вън, а ние сме свикнали с него, без да вземаме страна между ангелите и демоните му. В тези дистопични, кафкиански, клаустрофобични сюжети светът е подозрително познат, а абсурдът и спорадичният смях нагарчат." Антония Апостолова "В своите разкази Боян Тончев смъква завесата на заблуди от лицето на човека и ни позволява да го видим такъв, какъвто е: обикновен, крехък, раним, наивен, внезапно смъртен и неочаквано щастлив. ... |
|
|
"Сборникът с разкази Неизбежният наследник е своеобразен паноптикум на българския XX век. Моментна снимка на едно безвъзвратно отминало време и на неговите музейни вече човешки типажи и език - хора, направени от кремък, люти чушки, зевзеци, занаятчии и неизбежни наследници. Написани с много хумор и ирония, с жив и цветист език, разказите отдават почит на Алековото сладкодумие и Чудомировите образи. От войните през първата половина на века, през годините на социализъм до прехода към новото време, Симеон Ботев проследява жалоните, абсурдите и таласъмите на времето, като извежда на преден план самобитни персонажи ... |
|
|
Ернест е зайче, което мечтае да стане като дядо си - прочут изследовател. Той знае много за звездите, за оцеляването в гората и за приключенията в планината. В училище обаче не всичко му е толкова ясно... и съучениците му честичко се смеят, когато дава грешни отговори. Ернест няма търпение да дойде моментът на екскурзията в края на срока: тогава най-после ще му се удаде възможност да сподели със своя клас нещата, които обича! Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е важно да ... |
|
|
Теодор е много умно зайче. Обича да прави оригами и да решава задачи по математика. И носи очила. Точно заради очилата някои негови съученици на шега го наричат Тео Къртицата. Въпреки подигравките обаче, той е твърдо решен да намери път към тях и да направи така, че те сами да поискат да му бъдат приятели. Дали възрастните ще се сетят как да му помогнат да се справи? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е важно да бъдеш себе си. Полин е мъничка и е родена без опашка. Теодор ... |
|
|
Зайчето Лулу обожава лястовиците. Най-много на света обича да ги съзерцава от своя балкон. Което е чудесно, понеже Лулу има два свои балкона: при майка си и при баща си. Само дето на нея никак не ѝ е приятно да живее на две места, защото винаги забравя по нещо важно ту на едното, ту на другото. И това започва да ѝ създава главоболия в училище... Дали докато наблюдава лястовиците тя ще види и хубавото в новия си начин на живот? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е ... |
|
|
Анри е зайче, което, разсърди ли се, трудно се успокоява. Усеща, че в гърдите му се надига същински ураган. И никак не разбира защо всички наоколо сякаш предпочитат да работят, вместо да си играят с него. Дори мисълта за това го ядосва и го кара да се чувства самотен. Слава Богу, най-любимият му заек на света, дядо Зайо, ще помогне на него и на родителите му да разберат, че за да бъдеш щастлив и спокоен, понякога е достатъчно да вдигнеш поглед... и да прекараш малко време с онези, които обичаш. Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
