"В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството и в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи. Връщайки лентата назад, авторът описва открито и ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
За една от предишните книги на Ангел Г. Ангелов българският писател Георги Марковски беше написал: "... тази книга е само за отбрани читатели. Ценителите на сърцераздирателните мелодрами, евтините любовни историйки и порнографията, на криминалето и на всевъзможните шарлатании - с една дума на така наречената масова литература - просто няма защо да посяга към тази книга..." Може би подобни думи би трябвало да се кажат и за книгата, която ти, уважаеми Читателю, тощу-що взе в любопитните си ръце. Отвори я, въоръжи се с интелектуална издръжливост и кураж, прочети я. Може би не ще останеш очарован, може би ще ти ... |
|
|
Книгата "Нервът телевизия" съдържа избрани текстове от водената от Митко Новков седмична наблюдателска рубрика за телевизионна критика на в. "Култура" "Петък, ранна утрин". Текстовете обговарят най-бурните години от развитието на българската/българските телевизия/и, когато в ефир се появяват първите частни ефирни тв канали с национален обхват, създават се регулаторните органи на телевизионното пространство, разгръщат се reality-форматите, сутрешните блокове и т.н. "... Да пишеш за телевизия е като да пишеш за живота, накъдето и да тръгнеш, ще стигнеш единствено до границите на собствения ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса. Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното ... |
|
|
През 2008 г. група съмишленици от "Фондация за нова култура" направихме нова камбана и камбанария на село Горна Бела Речка. Мотивите ни не бяха религиозни. Водеха ни усещането, че на старите хора от селото наистина им липсва откраднатата камбана с "най-благия звук", предизвикателството - може ли отново да се направи "блага" камбана, удивлението - колко силен отпечатък в паметта оставят звуците, с които израстваме. Тази книга събира уроците и разказите, родени в процеса на правене на камбаната. Решихме да споделим този процес с повече читатели, защото да направиш камбана се оказа преживяване, ... |
|
|
Рисувателна книжка. ... Това е отлично средство за подготовка на деца, тепърва навлизащи в света на цифрите. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език ... "Едно е да се вглеждаш в красотата на гигантския и екзотичен бразилски град Манаус като турист, съвсем друго е да тръгнеш към него като поклонник, в търсене на спасение и пристан, да избереш да бъдеш негов жител. И в двата случая обаче пътуването е дълго и голяма част от него минава по вода. Водата – този стар символ на пътя и спасението – е основен елемент в творбите на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Може би затова ми се струва подходящо, че този албум започва със серия лирични водни пейзажи. Подобно на картините „Потоп” и „Третия ден на ... |
|
|
Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
