"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
За една от предишните книги на Ангел Г. Ангелов българският писател Георги Марковски беше написал: "... тази книга е само за отбрани читатели. Ценителите на сърцераздирателните мелодрами, евтините любовни историйки и порнографията, на криминалето и на всевъзможните шарлатании - с една дума на така наречената масова литература - просто няма защо да посяга към тази книга..." Може би подобни думи би трябвало да се кажат и за книгата, която ти, уважаеми Читателю, тощу-що взе в любопитните си ръце. Отвори я, въоръжи се с интелектуална издръжливост и кураж, прочети я. Може би не ще останеш очарован, може би ще ти ... |
|
|
Книгата "Нервът телевизия" съдържа избрани текстове от водената от Митко Новков седмична наблюдателска рубрика за телевизионна критика на в. "Култура" "Петък, ранна утрин". Текстовете обговарят най-бурните години от развитието на българската/българските телевизия/и, когато в ефир се появяват първите частни ефирни тв канали с национален обхват, създават се регулаторните органи на телевизионното пространство, разгръщат се reality-форматите, сутрешните блокове и т.н. "... Да пишеш за телевизия е като да пишеш за живота, накъдето и да тръгнеш, ще стигнеш единствено до границите на собствения ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
В текста има доста неща, които предпочетох да рискувам и да оставя. Те си стоят там съвсем умишлено. Например „реплики като от сериал“ сложих, за да си поиграя със съвременната поп-култура. Не за да я осмивам – просто използвах различни елементи, които създават различно темпо на разказите. Затова използвах и „шлагерното звучене”, клишетата и детинските бръщолевения – за да разкъсам ритъма и тона и да спра погледа на читателя. Накъсаното и „парцаливо“ звучене, пълно с много паузи и повторения идва от музикантското ми минало и любовта ми към блуса. Общата картина на разказите ми се свежда до звука на блуса и бутафорното ... |
|
|
През 2008 г. група съмишленици от "Фондация за нова култура" направихме нова камбана и камбанария на село Горна Бела Речка. Мотивите ни не бяха религиозни. Водеха ни усещането, че на старите хора от селото наистина им липсва откраднатата камбана с "най-благия звук", предизвикателството - може ли отново да се направи "блага" камбана, удивлението - колко силен отпечатък в паметта оставят звуците, с които израстваме. Тази книга събира уроците и разказите, родени в процеса на правене на камбаната. Решихме да споделим този процес с повече читатели, защото да направиш камбана се оказа преживяване, ... |
|
|
Рисувателна книжка. ... Това е отлично средство за подготовка на деца, тепърва навлизащи в света на цифрите. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели, за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
Двуезично издание на български и английски език ... "Едно е да се вглеждаш в красотата на гигантския и екзотичен бразилски град Манаус като турист, съвсем друго е да тръгнеш към него като поклонник, в търсене на спасение и пристан, да избереш да бъдеш негов жител. И в двата случая обаче пътуването е дълго и голяма част от него минава по вода. Водата – този стар символ на пътя и спасението – е основен елемент в творбите на живеещия в Манаус български фотограф Румен Койнов. Може би затова ми се струва подходящо, че този албум започва със серия лирични водни пейзажи. Подобно на картините „Потоп” и „Третия ден на ... |
|
|
Емил Симеонов ни изненадва с неочакваните прозрения на своята стихосбирка "Накриво писан". В своите произведения той най-често тръгва от конкретен детайл от разпознаваемата действителност и го разгръща до широките обобщения на житейската философия. Така ксероксът говори за смъртта и дори носи смъртта, подреждането на библиотеката отвежда към мястото на "Книгата на живота", а зимното дърво започва да говори за усещането за виновност. Зад привидно кротките стихотворни наплитания се крият неопитомените стихии на делника. ... |
|
|
В “Мъртвият кораб” се публикуват стихотворения от предишните книги на Иван Матанов – “Вратата отварям” (1977), “Аванс за трубадура” (1982), “Амнистия” (1986), “Свидетелства” (1990), “Китайски рецепти” (1991), “Йероглифи върху пясъка” (1993), както и нови стихове. В предговора си към тази антология Любомир Левчев с основание отбелязва артистичната елегантност, с която Иван Матанов се освобождава от излишните думи – най-големия враг на поезията. Затова повечето от творбите му приличат на придихание. “Каква лека стъпка има ритъмът на неговото чувство”, пише Левчев. “Всред това досадно пазарище от вторична литература ( ... |
|
|
За лирическия глас на Радулова е характерна дълбоката премисленост. Това в известен смисъл означава, че поезията и е вторична, "учена", а не "родена"; рационална, а не интуитивна. В същото време обаче обиграното комбиниране, с което младата поетеса сменя своите почерци и стилове, с което интегрира в текстовете си различни чужди гласове, говори за присъствието и на една подчертано емоционална нагласа към езика на поезията. Това прави дебюта и изключително силен и обещаващ. ... |
|
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
