По думите на Салман Рушди "Соло" на Рана Дасгупта е "роман с изключителна и завладяваща странност, който нарежда автора си сред най-неочакваните и оригинални автори на своето поколение. Само много талантливи писатели като Габриел Гарсия Маркес и Джонатан Шафран Фоер съумяват да балансират реалистичното и сюрреалното в такова зашеметяващо равновесие.""Соло", втори роман за Рана Дасгупта след "Токио: отменен", проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Преди да загуби зрението си, Улрих прочита история за група изследователи, които попаднали на ято ... |
|
|
"Димитър Кенаров си пада по животни. Камили, мечки, китове. Всички животни са красиви. Магарето е красиво. Къртицата е красива. Тигърът също е красив. Дори мравоядът, който опипва земята с език като с бастун за слепи, има своя чар. Димитър вярва, че хората трябва да се отнасят с всички други животни като с равни. Очовечаващо е. Димитър си представя, че животните са малки деца с много остри нокти и зъби. Димитър е вегетарианец. Малтретирането и масовото изтребление на съзнателни същества в месната индустрия го отвращават. Консумацията на месо, без жизнена необходимост за това, му е противна. Човек е това, което яде. ... |
|
|
Как си живеехме при другаря Живков! ... "Книгата "Наръчник на носталгика" е закономерно продължение на появилата се преди година и вече изчерпана на книжния пазар книга на Евгений Тодоров "Записки по българския преход". Тук обаче авторът е обърнал окото на обектива назад във времето, за да ни припомни и накара да анализираме (всеки за себе си) добре ли, зле ли живяхме по Татово време. Точно затова тази книга може да се чете/приеме поне по два начина. Обхванатите от тежка носталгия наши съвременници ще намерят в нея вълнуващи описания на миналото, от които сърцата им ще забият учестено и дълбоки ... |
|
|
Приказка като приказка: с познати герои (Баба Яга, Торбалан, Вампир, момиченце и момченце, които си играят на топка), с фантастичен елемент (идващи от космоса същества с непознати за нас възможности), с поука... Но приликите с класическата приказка свършват до тук. „Чудото на сензорите“ е втората книга за деца от Божана Апостолова (след „ Човекът с небето “, 2002). Както и в първата, тук няма да намерите характерните умилително инфантилни интонации, присъщи на голяма част от съвременните творби, предназначени за деца. И това е така не само защото е насочена към малко по-висока възрастова аудитория – за деца от 5 до 12 ... |
|
|
"Всичко възможно" е книга, в която няма нито една измислена дума - в нея са събрани лични истории и наблюдения на авторката върху живота с наркотици от над 6 години. Тази книга е за хората, които знаят за какво става дума - за да почерпят от нея надежда и лични поуки. Тя е и за хората, които не знаят - не бързайте да осъждате. Преди да го направите, опитайте да разберете какво се случва. Какво е да гледаш как детето ти се самоубива и да не знаеш как да му помогнеш? Какво е да осъзнаваш, че си загубил вече всичко, което си обичал и трябва някак да намериш сили в себе си, за да промениш изцяло живота си? Има ли ... |
|
|
Навярно трябва да се хиперболизира образът на света, за да разберем колко е дълбока тинята, която газим – като се започне от по-далечната история, мине се през застоялите мочурища на лелеяното "зряло социалистическо общество" и се стигне до днешното нерадостно риалити шоу. По същия начин на нивото на междуличностните отношения. Толкова наслоени щампи, толкова стереотипи ни сковават – и той: направо с чука, всичко ще разбива. А всъщност май просто му се ще да го обичат и да му се възхищават. Става въпрос за главния герой от романа "ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ" – който впрочем се ... |
|
|
"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
Малко преди сватбата тя заминава за родното място на бъдещия си съпруг, за да се запознае с майка му и баща му. Пристигнали за три дни, младоженците остават по-дълго: всеки ден ново събитие ги задържа и времето като че ли спира. В растящото напрежение бащата на младоженеца доверява на гостенката една тайна. Леони Ходкевич e родена през 1966 г. в гр. София. Завършва романистика и етнология във Виенския университет и издава първата си книга с кратка проза "Нощна езда през гората". Работи като културен мениджър, университетска преподавателка и журналистка, поставя театрални пиеси и инициира социално ангажирани ... |
|
|
Георги Илиев (1973) е завършил "Журналистика и масови комуникации" в Американския университет в България и магистратура по драматургия в Университета на Калифорния, Лос Анджелис (UCLA). В Лос Анджелис е поставил три свои пиеси, работил е за Академичните награди (Оскарите) и е издал критическата антология "Класически монолози от Есхил до Бърнард Шоу" съвместно с Леон Кац, заслужил професор на Йейл. Първият му роман - "Животът и смъртта на г-н Илиев", ИК Жанет 45 - получи специална награда в Националния конкурс за дебют "Южна пролет". "Градът на кучетата" е първият роман от ... |
|
|
"Оттук нататък мога да измисля на мама какъвто искам живот. Каквато искам история. Мога да си играя със съдбата и, с нея самата като с кукла за вуду магия. Мога да я въртя и премятам в трудни ситуации, в гърч от самота, безлюбовие и страхове, мога да пронизвам сърцето и милиони пъти с детската си отмъстителна ръка. Мога да я направя и кралица. И богиня отново... Мога, но не искам. През целия си живот чаках да стигна нейната възраст, за да видя дали мога да я прескоча. Да видя какво има в живота оттатък. Някак неусетно, вероятно по онзи таен план, тая нощ се налага като гранична – или окончателно ще изтръгна майка си, ... |
|
|
Там, където свършва Севера и започва Юга, точно между Запад и Изток, има една страна, наречена Поговория. Тя не е отбелязана на географските карти, съвсем неизвестна е и точно затова всички са чували за нея. Лошото на чуването е само едно - всеки си чува каквото му трябва. Така за Поговория се чуват на-различни неща и до ден днешен, а истината? Истината отдавна е потънала в Лъжливото море, защото малко са истините, които могат да плуват. ... |
|
|
"Стихове на всекидневния опит в изречения, които обливат читателя пестеливо, скъпернически понякога… Херменевтика на интимното пространство. Новата стихосбирка на Живка Симова залага на тънки забелязвания, на бърз танц на мисълта върху детайл – на ръба между тук и отвъд – играта на новия автентизъм."Пламен Дойнов, "Литературен вестник""Тя преминава през клишираното деление мъдрост-глупост, удоволствено преживявайки преоткриванията на невидимостта като преслушване-дописване, като наноси на очевидното, които си струва да се посочат заради променливата им стойност. Превръщането преговаря живота като ... |
