Ина Иванова е родена през 1975 г. Живее в Пловдив, където завършва Българска филология. Публикувала е в литературни списани и вестници, в електронни издания, участвала е в сборници. Първата й книга с разкази "Право на избор и други проклетии" излиза през 2009 г. Прозата на Ина Иванова е лишена от ярки външни ефекти, но богата на дълбоки вътрешни движения. Авторката акцентира върху леките измествания на фокуса от привичното живеене, върху очакването и внушението. Прецизността към детайла и лекотата, с която привидният й монолог се превръща в диалог с читателя, доказват, че пред нас вече стои един цялостен, зрял ... |
|
|
"На артистите, които чрез силата на своя талант допринесоха за разцвета на нашия Национален театър. И на моите деца, с обич". Ирина Тасева "В памет на моята прекрасна майка и знаменита актриса Ирина Тасева аз съм щастлива да осъществя нейното най-голямо желание – издаването на "Сбогом, любов!". Вярвам, че младите български актьори могат да се учат от това поколение на големи актьори, които дадоха толкова много от себе си на българския театър. Моята мечта е името и образът на мама да останат завинаги в сърцата на българската публика и в Народния театър "Иван Вазов", който беше нейният дом ... |
|
|
Боледувах от рак в продължение на десет години – от четиринайсет до двайсет и четири. Това не значи, че съм прекарал десет години в болница, а че в течение на десет години посещавах различни болници, за да се лекувам от четири вида рак: два пъти в един и същи крак, в белия дроб и в черния дроб. По пътя оставих единия си крак, единия си бял дроб и парче от черния си дроб. Но трябва веднага да кажа, че докато боледувах от рак, бях щастлив. Спомням си го като един от най-хубавите периоди в живота си. Може да ви смае поставянето на тези две думи една до друга: щастлив и рак. Но си беше така. Ракът ми отне материални неща – ... |
|
|
Указание за четене: които желаят да четат тази книга като роман, нека прочетат най-напред послеслова "За тази книга", като предговор които не желаят да приемат тази книга като роман, могат да прочетат отделните й части като самостоятелни творби в своя жанр и в последователност, каквато сами изберат "Романът допуска в неговия състав да бъдат включени различни жанрове - както художествени (новели, лирични песни, поеми, драматични сценки и други подобни), така и нехудожествени (битови, реторични, научни, религиозни и др.). Принципно всеки жанр може да бъде включен в конструкцията на романа."Михаил ... |
|
|
"Силна, енергична, здрава поетична книга, която събира в едно вдъхновяващото и осенено цяло света на материята и света на духа, света на голямото и света на малкото, небивалото с бивалото. Една отправна книга. Само "ябълка" стига, а има и много още." Илко Димитров ... |
|
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
|
"Призракът ли? Кой ли е той? Какво да ви кажа, чувствам се като Призрака, като героя преди Призрака в този роман. Представете си ме още в първата сцена, представете си ме до края. Това е този роман! Роман от началото до края. Нека бъдем заедно и заедно да разберем какво е това. Ще ни направи хора. Поне това. Да знаете - не е малко!" Тома Марков ... |
|
|
"Погледът назад към прозаичното творчество на Мария Станкова красноречиво показва умението й да разказва истории. Разпознаваме стил, усет за ирониите на живота, за парадокса и гротеската, които го съпътстват. В този аспект "Сузана и зяпачите" е крачка напред не само спрямо логиките, според които се конструира светът на Мария Станкова, а спрямо модела й на писане. Сложна, полифонична и театрална книга. Множественост и преплитане на звучащи гласове, които разказват историите вътре. Персонажи, които влизат в коментарни практики в разказването си. Колажност, динамичност."Сузана и зяпачите" е книга за ... |
|
|
"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
|
"Прочетох стихотворенията. Те са прекрасни. Тихи и мъдри. Като тихите стъпки на паяка на времето са. Спокойни и неуловими."Калин Терзийски ... "Пулс Прага ми се изтри от неочаквани влизания и излизания на нови запознанства - илюзия, че си потребен От старата инсталация изгоряха всички крушки и само лампички забравени по Коледа между намиганията залъгват, че има светлина От недостиг на вятър се избиха прозорците противно на законите стъклата останаха вътре - да се забиват в петата ми нощем когато вървя към себе си в тъмно тихо и единственото свидетелство че съм жива са ударите на сърцето ми..."" ... |
|
|
|
Ще:
ВБВ
Жанет - 45
|
| Цена: 9.00 лв. |
|
  |
|
"Ще:" е книга за необичайността на бъдещето. И е втората част от трилогията за времето, започнала с "Е:то."В "Ще:" има случки, и рими, и ирония, и загадки, един важен числов магически квадрат, древно преосмисляне на културата в Кавказ, текстове за Джордано Бруно и д-р Петър Берон, изследване на триадата щения-общения-обобщения, която изгражда цялата книга, описание на 10 вида пишещи машини, чрез които са създадени всички текстове, разходка из едно балканско общежитие, няколко метафорфози, много роботи и накрая съвсем познати, класически емоции, които са напълно неизбежни. Всъщност това е ... |
|
|
"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
