Пътуване с лек багаж (1987) е най-емблематичната книга за възрастни на Туве Янсон, която ще позволи на българския читател да опознае авторката в напълно нова светлина. В дванадесетте разказа от сборника героите пътешестват: в пространството, във времето, във въображението си. Изправени пред новото и непривичното, реагират както най-добре съумеят: помъдряват, капитулират, преобразяват се. Японско момиче мечтае да гостува на любимата си писателка на малкия ѝ финландски остров; троица чудати пияници разказват в нощен Хелзинки на млада двойка за желанието като двигател на живота; млада двойка оцелява в ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
Юбилейно издание ... Андрей Германов (1932 – 1981) продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване. Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът ... |
|
|
Поезия ... Тук Намери ли отговора? Търсихме го върху всеки ледник. Прословутото изречение „Няма смисъл.” Промъкна се мълчаливо, като стъпки на котка. „Няма смисъл.” Отдавна си го знаела. Движенията ти ме карат да погледна лицето. Изразява една истина „отплавал си някъде”. Като ехо я чувам. Сега докато чакам, звуците замръзват. Онемях от тишина. ... |
|
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
|
Една българска майка гостува на синовете си в Щатите. „Децата ми заминаха през есента на 1998 г. Пътувах три пъти до Западното полукълбо, за да видя как живеят там... При първа среща Америка е безконечен път. Съдено ми бе да стъпя на земята й нощем, но около колата ни не царуваше мрак. Блестяха хиляди светлини и ясно бе като ден......Нашите млади изпревариха стотици чужденци. Победиха в тежки конкурси и се установиха в далечни земи – там днес е техният свят... - А как мислите? Следващите внуци ще говорят ли български? - Ами! - Може да не говорят, но да го разбират? - Ами! - Само езикът ли е родината? - Шт! Ще говорят, и ... |
|
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
|
"Името" е книга, вдъхновена от вълнуващата приказка, че руската принцеса Анастасия, най-малката дъщеря на последния руски император, оцеляла след разстрела в подземията на Екатеринбург, е живяла в България. Но само вдъхновена – нищо повече. Остава само въпросът: "Какво би било, ако... Защото всъщност това е история за един възможен живот. Живот, в който разбираш, че адът не е място – адът е време. А от времето остават само възможните спомени за напълно възможни срещи и възможни сънища – като стари снимки, подредени с несигурната логика на албум, който никога няма да имаш." Христо Карастоянов ... |
|
|
„Хлебарка“ е динамичен, смущаващ и бляскав в не по-малка степен от великолепния първи роман на Хадж „ Играта на Де Ниро “. Действието се развива сред неспокойната имингрантска общност на Монреал по време на убийствено студената канадска зима. Главният герой, който сам описва себе си като „крадец“, току-що е извършил неуспешен опит за самоубийство. Спасен против волята си, той е задължен да посещава сеанси при добронамерена, но наивна терапевтка. Историите, които й разказва, задвижват сюжета, отвеждайки ни в годините на бурното му детство в една страна, разкъсана от гражданска война; и в сегашното му имигрантско битие, ... |
|
|
Дж. М. Кутси - носител на нобелова награда за литература ... "Изглежда, че някъде дълбоко у всички нас има нещо твърдо като гранит, което не можеш да научиш на нищо. Въпреки истерията по улиците никой не вярва истински, че светът на установените факти, в който сме се родили, е обречен на унищожение. Никой не може да приеме, че армията на Империята е била избита от хора с лъкове и стрели и стари ръждясали пушки, от хора, които живеят в палатки, хора, които никога не се мият и не могат да пишат, нито да четат. А кой съм аз, че да отхвърлям така подигравателно илюзиите, подхранващи живота?" ... |
|
|
Разкази ... „Усещането за съвременност в разказите на Вергил Немчев идва не само от темите, персонажите и ситуациите, но и от ритъма и оборотите, от засичането на различни ускорения. В предишни съвременности това засичане се е наричало съдба. В „Излишната част“ то показва как екстремните проявления на човешкото са често съседни на тихото живеене в бита, как наркотикът на градското безразличие понякога кристализира в изострена емоционалност."Борис Минков ... |
|
|
"Музиколожката Лидия Анастасова е необикновена жена, обладана от неспокоен дух и неистова жажда за справедливост. Тя вярва, че когато човек знае много, когато е бил свидетел на знаменателни събития и важни за историята „дребни“ случки, когато обича и търси истината, трябва да я предаде на поколенията. Не мислете обаче, че това са просто спомени или историята на един живот – тук е историята на родната социалдемокрация от началото на 30-те години на миналия век до наши дни. В този том ще откриете и историята на българската музикална култура през бурните години на ХХ век. Лидия Анастасова има трудна житейска съдба, но и ... |
