Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
|
Дарин Тенев (р.1978) е литературовед. Завърша българска филология и японистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Университета Киото Кьоику и Токийския университет, Япония. Директор е на Института за критически социални изследвания към Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Преподавател е по теория на литературата в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Фикция и образ" е изследване върху природата на литературния образ. Питането върху употребите на думата „образ“ може да поеме по три пътя: да обяви една от тях за най-валидна и да се ... |
|
|
Авторът е лауреат на Националния младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" 2011. "Отсега ти казвам: няма да те удостоя с поантата която заслужаваш къде приключват миглите къде започва въздухът между телата ни не се наемам да реша и трудно ми е да повярвам че историите си имат край; та свършеците са неуловими като да познаеш сняг от сняг като ъгълчетата на устата ти когато ти признах: от всичко най ме бива в пристрастяването особено към вредните неща особено когато няма изглед за добра развръзка." ... |
|
|
Книжка от поредицата "Малката Божана". ... „Малката Божана в деня на боклуците“ е уникална книга с шокиращо заглавие. От всяко боклуче, посочено от нейната внучка – малката Божана, голямата Божана Апостолова прави изключително интересна приказка за децата. От изхвърлените червени черупки на яйцето – приказка за бабата и дядото, от скъсаната обувка – закачлив разказ за пловдивските кокони, от агнешките кокали – приказка за приятелството между малкото вълче и агънцето... „Хлапетата продължават да се забавляват с историите на малката Божана, която расте все по-остроумна и наблюдателна. Но ако нейното ... |
|
|
"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ... |
|
|
Нихат Йоздал е роден през 1984 г. в гр. Халфети /област Шанлъурфа, Турция/. Завършва Педагогика в Университета "Мустафа Кемал Ататюрк" - Шанлъурфа. Няколко години работи като учител, след което заема ръководни длъжности в областната Дирекция на образованието. Понастоящем е в ръководството за проектна работа към същото учреждение. Творческите му изяви /в Турция и в чужбина/ са главно в областта на художествените инсталации, съчетани с поезия и класическо изобразително изкуство. Публикува поезия от 2002 година. Още първите му стихове в периодичния печат се посрещат с възторг от читателя и одобрение от критиката. ... |
|
|
С този том на Атлас на българската литература (1740–1877) проектът „ Атлас на българската литература “ – последно четвърт хилядолетие, започнат преди десет години, завършва. Идеята бе в поредица от томове да се обхване процесът на ставането на българската литература в целия е новобългарски период от появата на „История славяноболгарская“ до днес – 2012 година т.е. 250 години история. Административни и финансови спънки, както и пълната незаинтересованост на литературните институции, наложиха проектът да завърши не до 2012, а до 1989 година. Затова пък отнесохме началото към другата знакова книга на Българското ... |
|
|
Рисувателна книжка. ... Ада Митрани завършва Художествената Академия през 1979 г., специалност илюстрация и оформление на книгата. Тя бързо става търсен илюстратор на детски книжки и на поезия за деца и за възрастни. Нейни илюстрации печелият награди на международни конкурси и биеналета. Паралелно с това, Ада се установява като един от най-известните графици на 80-те години в България. Нейни литографии и офорти печелят множество награди на конкурси и биеналета. През 1986 г. тя се изселва в Америка, където живее до този момент. В Америка, тя продължава да рисува - става илюстратор на седмичен вестник в Минеаполис, ... |
|
|
Иън Лесли живее в Лондон и съчетава кариерата си в рекламния бизнес с писателското поприще. Според Адам Боултън неговата първа книга – "Да бъдеш президент", отличена от литературното списание Granta, „блестящо улавя драмата и екзалтацията около успешния път на Обама към Белия дом“. Иън Лесли пише за политика, култура, маркетинг и психология за "Prospect", "Guardian", "BBC" и "The Times". Дискутира същите тези теми и в блога си Marbury, обявен от Observer за „един от петдесетте най-влиятелни блога в света“. „Удивителна книга.“ The Independent „Родени лъжци е истинско ... |
|
|
"Човекът стоеше на самия ръб на сградата - черен силует на фона на сивото утро. Може би мияч на прозорци. Или строителен работник. Или самоубиец. Там горе, на височина сто и десет етажа, абсолютно неподвижен, тъмна запетайка върху облачното небе. Виждаше се само под определен ъгъл, така че зяпачите трябваше да спрат в края на някоя улица, за да намерят пролука между сградите, или да се измъкнат от сенките в търсене на незапречена от корнизи, водоливници, перила и покривни ръбове гледка. Все още никой не обръщаше внимание на тъмната линия под краката му, опъната от кула до кула. Това, което ги задържаше с протегнати ... |
|
|
"Читателите на "Литни, хвани ни" ще се потопят в свят, където нищо не остава незабелязано и неотбелязано, както и нищо не е без предназначение и дълбок смисъл. Вдъхновени сме от панорамността на авторския поглед, съчетана със способността да се взре в отделни детайли. Градове оживяват, придобиват характери и внушават деликатни емоции. Отношенията между хора или между хора и природа ни вълнуват и ни приобщават с тяхната изящност и честност. Същевременно авторката не се страхува да задава смущаващи въпроси: "Кое е разумно?", "Дали са достатъчни тези кървави лаври?", "А ти, ти какво ... |
|
|
"Своята мрежа тези толкова различни (и толкова много!) на пръв поглед жени плетат с една от най-крехките и същевременно една от най-устойчивите материи: с гласовете си...""Текстът говори за универсалността на изкуството да бъдеш жена. Това подсказва, че има потенциална широка публика, без да е предприемал някакъв излишен флирт с нея". Борис Минков ... |
