"– Кафето с мляко ли? Две лъжички или три лъжички? – глези ме Доли в малкия си уютен апартамент в Хайфа. – На мен чисто! – нарежда сестра ѝ, захласната в барабанения звън на дъжда. – Дъждовни дни, буря в средата на февруари; Боже, това чудо ти го донесе от България – чурулика близначката на Доли. – В София газих в сняг, докато се добера до летището, но такава буря нямаше. – Шептят снежинките, помня!... В залива на голямото средиземноморско пристанище вълните се плезеха срещу надвисналите облаци. Ревът на морето приковаваше в смирение многохилядния град, ширнал се по хълмовете на свещената планина Кармел; с ... |
|
|
"Антипедагогично Деца, деца, не спете! Иначе ще порастете. Ще станете големи и намръщени. А няма връщане. А няма връщане..." Стефан Цанев Книга от поредицата Съчинения в 12 тома. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Една малка музикална приказка за възрастни деца, в която важна роля играе някакво виолетово сако на жълти точки. Като повечето приказки, и това е една любовна история, която обаче не се разиграва в далечно царство-господарство, а върху клавишите на едно пиано. То е обитавано, както може да се очаква, от ноти, гами и други добри, макар и малко странни същества: един влюбен чудак, объркал математиката с музиката, един бивш диригент на Филаделфийската филхармония и понастоящем домоуправител, великолепната млада гама Ла Минор, както и италианския благородник в изгнание Анданте Маестозо. Нека не говорим за другите действащи ... |
|
|
"Един преподавател изпитва особено вълнение и гордост да срещне след години свой професионално реализиран студент. Още по-голяма гордост изпитва, когато този студент е станал негов колега. Така беше за мен преди няколко години, когато на една научна конференция срещнах Хюсеин Мевсим, вече доцент в Анкарския университет. Казвам колега не просто в смисъл на университетски преподавател, а в смисъл на филолог, посветил се на посредничество между два езика и две култури в общия контекст на една трагична и величава, изпълнена с превратности обща история. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
29 разказа + 1 пиеса. Куци ангели е книга, която ще те възторгне и скандализира, зарадва и натъжи, разсмее и разплаче."Корумпирани и благородни, измамници и измамени - не е ясно дали персонажите са за оплакване или за завист. И мисля, че тъкмо това им е хубавото. А най-хубавото е, че всички те са от последните двайсетина години и по мислите, действията и преживяванията им човек може да донамести картината на българския преход. На прехода изобщо, който няма нито начало, нито край, защото е самият живот." Владо Трифонов ... |
|
|
„Веднъж Веднъж се скитах по пътищата, самотният ми силует беше изсъхнало дърво в пустинята. Веднъж се взирах уплашен в мрака, виках за помощ, но гласът ми се разтопи в тежката нощ. Мъгла погълна звездите и луната. Леден вятър яхна дивата пустош. Веднъж чух как славей пее в нощта – сякаш пееха облаци. Песента се спусна към мене – езеро с разцъфнали лилии. Белите им цветове прогониха мрака. Веднъж те търсих в най-гъстата тъма и бях най-щастливият човек в света, когато се срещнахме през пролетната нощ.“ Жао Лихон, роден в Шанхай през 1952 г., е един от най-даровитите поети и учени на съвременен Китай. Завършил ... |
|
|
„Мили деца! Ето че пред вас е и петата книжка от първата българска поредица за деца „ Малката Божана “. Когато с моята внучка (и „съавторка“) написахме първата книжка – „Малката Божана в нощта на чудесата“, не подозирах, че за малко повече от година ще последват още четири и че ще бъдат оценени с двете най-големи награди за детска литература у нас – „Хр. Г. Данов“ и „Константин Константинов“. Ще споделя с вас обаче една тайна: най-много ме зарадва наградата „Бисерче вълшебно“ на сайта „Аз чета“ за „любима моя детска книжка“, тъй като това е награда, дадена ми от вас, мили мои малки читатели! Няма да скрия – приятно е да ... |
|
|
Сага за свършека на времето. ... „Коланджа“, която разгръщате, е непознато явление за литературата ни. Мои добри приятели, литератори, които ценя заради високия им литературен вкус, след като я четоха, зашеметени от преживяването, я наричаха „безумна“, „невъзможна“, „невероятна“, „дива“ и каква ли не! Аз самият се чудех дали е възможно да бъде написан толкова „откачен“ роман. След дълги разсъждения и обсъждания с близки и няколко препрочитания, стигнах до извода, че целият ни живот е една красива лудост като тази в „Коланджа“. Мой съсед, популярен из Европа и навън художник, я определи като „дива идиотщина“, която лъха на ... |
|
|
„Мили деца! Бяхме искрено учудени и много зарадвани, когато на адреса на издателството започнаха да пристигат изписани и изрисувани страници от цялата страна, където разказвате измислени от вас истории за Малката Божана. И тъй като тя наистина е още малка, само на четири годинки и два месеца (макар да се мисли за голяма), четем вашите истории заедно. Някои са малко тъжни, други са весели, но всички много, много ни харесват! Харесват ни даже грешките, които все още правите; някои от тях са също малки истории. Ето, в разказчето на едно момченце се повтаря – значи не е случайно сбъркана – думичката "питник" ... |
|
|
Берлин, есента на 2007 г. - Тук разстоянията не са големи, дори може да се каже, че са изтрити. Големи са пространствата, които никой не напуска завинаги. Релсите на високата железница над главата на чудовището от Нолендорфплац са лостът, който е в състояние да обърне света. Една жилищна общност на петима млади хора, случайно събрали се в средата на 80-те години в Западен Берлин, продължава да съществува - ако не в продължението на прекъснатите разговори, то върху лентата на една видеокасета."Презапис или Другият куфар в Берлин" не просто съчетава в себе си фикционален разказ, пътеписни и есеистични фрагменти, ... |
|
|
"Съчетава проникновеност с мъдрост... Плод на почти необятно въображение." Дейвид Мичъл, автор на Облакът Атлас ... Повечето хора искат да се научат да помнят повече. За Ноел Бурун основната задача, най-обременяващата, беше да се научи да забравя. Не само болезнените моменти в живота, които всички ние предпочитаме да изтрием от паметта си, а всякакви неща. Защото винаги когато Ноел чуеше глас или прочетеше дума, в главата му се образуваха многоцветни форми, служещи за указатели или карти, благодарение на които той запаметяваше с най-големи подробности всяко чувство, настроение, тембър или самите думи от ... |
