„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно майсторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“ Publishers Weekly „Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни ... |
|
|
„Лили тръгна на разходка. Първо срещна леля Котка. Тя под крушата лежеше на шезлонг и си четеше. След любовни сериали най-обичаше журнали: мода, зодии и клюки, кратки разкази с поуки, както и интимни теми... А любовните поеми, публикувани в списания, бяха тайната и мания.“ Из „Лили във фермата“ ... |
|
|
"Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази работа, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно. Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя. Аз избрах да се боря за едно по-усмихнато пространство около себе си. Населено от усмихнати хора. Казах си: и пет усмивки повече да предизвикам, пак е нещо. Все някой ще ми е ... |
|
|
Най-честият герой в стоте разказа от "Центурия" е "един господин", но се случва да е също дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, явление, разсеяна фея, крадци на Вселени, сън, даже и вик. Тези текстове, наричани от техния автор "романи в миниатюра", приличат още на джаз вариации по общовалидни теми или на моментални снимки от многозначителни събития... Един господин подслушва разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; ... |
|
|
Книгата представлява сборник от деветнайсет блестящи и провокативни есета, чрез които Гладуел ни кани в мисленето и нагласите на цяла плеяда от впечатляващи с поведението си хора. Избраните лично от автора истории и идеи са вдъхновявали и вдъхновяват читателите на New Yorker дълго след публикуването им. Те се занимават с теми, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в крайна сметка са обединени от намерението на Гладуел да ни представи света през очите на другите и гравитират около убеждението, че това любопитство към същината и устройството на чуждия свят се нарежда сред фундаменталните човешки импулси - ... |
|
|
"Събрани съчинения" (1959) шеговито подвежда от самото си заглавие: книгата всъщност е първа за гватемалския писател Аугусто Монтеросо "Черната овца и още басни". В нея са поместени едно от най-често цитираните литературни произведения на ХХ в., микроразказът "Динозавърът", както и дузина далеч по-обстоятелствени истории, в които неизменно личи типичното за автора съчувствено, но и хапливо отношение към света. Чудните премеждия на продавача на туземски главички мистър Тейлър; съдбата на злочестия швед Орест Хансон, най-високия човек на света; вътрешният монолог на магната, измъчен от ... |
|
|
Безработна сценаристка, изпаднала в творческа криза. Потънал в забвение световноизвестен сценограф, изоставил недовършено творението на живота си - постоянен град-декор край морето. Унгарски музикант, който идва в София само за една нощ и получава от непозната жена снимки с тайнствен надпис на гърба. Преподавател по степ, който колекционира чужди истории и предпочита да живее във всички възможни времена, освен в настоящето. Фотографка, изчезнала преди 30 години при опит за бягство през граница. Какви са плановете на случайността за тях? Как успяват да понесат последствията от капризите ѝ? Този роман е историята ... |
|
|
Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда. В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, ... |
|
|
Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати. ... „Ланчестър e елегантен и възхитително остроумен писател... Той осветлява Голямата рецесия по начин, който ни поразява със своята оригиналност.“ New York Times „Покрива всичко, което трябва да знаете за международната финансова криза... Ланчестър обогатява темата с две отчайващо необходими качества: външна гледна точка и завладяващ стил на писане. Той влива елемент на наслада в материя, която обичайно не свързваме със свежа фразеология.“ Globe and Mail „Дарбата на Ланчестър е да вижда голямата картина по нов начин.“ Washington Post „Написана находчиво, ... |
|
|
Книжката съдържа стихчета за деца. Тя е богато илюстрирана от Радостина Нейкова. ... |
|
|
По време на странстването ни из Поднебесната много от днес често употребяваните ци, ли, дао и др. звучаха като цитати от Мао в устата на редовите френски маоисти от шестдесетте години, докато на местното население не бяха добре познати нито цитати те, нито философските термини. Да се има предвид, че откритият в Китай няколко века преди Европа барут съвсем не е бил използван само за фойерверки и празнични бомбички, според някои фриволни слухове, а е осигурил победата на династия Сун срещу джурджените (номади от манджурските степи) през X в. Монголците пък го вземат от китайците и първи го използват в Европа срещу унгарците. ... |
|
|
Принцесата от осмия етаж "Както слушаше приказки Яна за принцесите в царски палати, в миг – о, чудо! – принцеса тя стана: „Облечете ми дрехи богати! – заповяда на свойта прислуга. – И със торта сменете ми хляба!“ А прислугата беше не друга, ами нейната собствена баба. Тя, горката, така се завайка: „Скъпи дрехи? И торта?... Къде ти!“ Но пристигна „царицата“ майка и прекъсна играта на двете: „Де сте чули и де сте видели да живеят принцеси в панели?“ Из "Целуната жаба" ... |
