"Вирхов е повече от име, Вирхов е парола за бунт, взрив в подмолите на езика, блус и пънк, футуризъм и дада - всичко в едно, както беше възможно през 90-те. Нейните текстове имат способността да ни надвесят внезапно над ръба на поносимото и позволеното. Тук шестват изпепелени ангели, мъртви русалки, светещи риби и стъпкани земноводни и посред тях едно оголено "аз", убийствено добре знаещо накъде се е запътило: "ти имаш мечта / а мен смъртта ме мечтае". В мрачното вълшебство на този свят има драстично познание за долните рафтове на живота, за неговия кратък срок. Този том е първи опит да съберем и ... |
|
|
"Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой:?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото "препъва" нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. За себе си го нарекох Пан Дубито, т.е. Господин Съмнение (по някаква аналогия с Пан Когито на Збигнев Херберт). Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща късния ... |
|
|
"Ако перифразирам Одън - "дъждът роди поет". Може би лондонският дъжд, може би меланхолията на мегаполиса, самотата на космополита? Не зная какво е родило тези стихове. Съмнявам се, че и Димитър Ганев знае. Но се радвам, че ги е написал. Силна, дълбока книга." Иван Ланджев "Да фланираш из един свят, вече видян и описан преди теб, да се рееш из книги, градове и любови, вече прочетени и обходени... И с един късноромантически замах да ги снабдиш отново с отровния чар на тъгата, да събудиш минали гласове, да бродиш подир Бродски из късните есени... Иронии и меланхолии да се застъпват пътем... ... |
|
|
Албена Тодорова е родена в несъществуващия вече СССР и е трето поколение емигрант по майчина линия. В момента работи като финансист в Лондон. "Единайсетте сестри на юли" е третата ѝ стихосбирка."От тези стихотворения на човек наистина му се доживява - казва си, че щом някой може да пише така, значи може би има смисъл." Стефани Калчева "Единайсетте сестри на юли" е дар от обич и внимание към заобикалящите ни всякаквости на ежедневието." Галина Николова ... |
|
|
От малка Джейн Гудол мечтае да работи с животни и желанието ѝ се сбъдва. Когато е на 26, тя смело тръгва сред африканските гори, за да наблюдава поведението на свободните шимпанзета. При експедициите си Джейн Гудол преодолява храбро опасностите в джунглата, оцелява в срещи с леопарди и лъвове. И главното - опознава удивителна група шимпанзета. Шимпанзетата са интелигентни животни, чийто живот - работа, игри, семейни отношения - поразително прилича на нашия. Приключенията на Джейн Гудол с шимпанзетата и важните ѝ открития за тях са получили световно признание. Тя разказва вълнуващата си история в тази книга. ... |
|
|
Романът на Христо Карастоянов "Т като Ташкент" ( Жанет - 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва "Една и съща нощ" (Жанет - 45, 2014) и "Животът няма втора половина" (Жанет - 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на "Кукувича прежда". С "Т като Ташкент" авторът постига онази плътност на дългогодишния свой интерес към един от най-мътните и преиначавани периоди от нашата история, която му позволява да създаде убедително и ... |
|
|
Ако имате малко повече късмет, спасението ще ви намери. Защото всеки от нас има нужда да бъде спасен, поне веднъж. От илюзии, от страхове, от някои демони. Спасението има много лица и обикновено не го разпознаваме като такова от първия път. Може да е смърт - за госпожа Кети, любов - като при Наталия, коте за лудия, бебе за шофьорката на такси, пътуване за Борис, шинели за хора без палта... И всички сме едновременно спасени и спасители, защото, спасявайки някого, всъщност спасяваме себе си. Тази книга с разкази е първа за Емилия Милчева, журналист, работила в БТА, в. "Труд", в. "Класа", Градски вестник, ... |
|
|
Книга за силата на въображението. За самотата и приятелството. За това как може да бъде поправен светът, ако раздаваш обич - поравно за всички."Тази малка, но сърцата книга те прави съучастник в първата игра между съня и събуждането и изплита и от най-прозаичните мигове на ежедневието пъстър пуловер от приключения. Тук всяко притваряне на клепките разтваря звуците от света навън, утешава унилите и рисува сънотворния. Превръща те в смел и верен приятел, гони самотата и ти казва, че понякога и най-неразбираемите и странни неща могат да се окажат истинско забавление." Темз Арабаджиева ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... В новата си фотокнига Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти."Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа. Книгата "Чупи. Реже. Полива" ни подтиква ... |
|
|
Дебора Макензи е журналист в сферата на науката с над 30-годишен стаж. Родена е в Канада, но от 80 -те години на ХХ век живее в Европа. Завършва биология и специализира електрофизиология и фармакология. Преди да стане журналист, работи като изследовател в областта на биомедицината. Пише предимно за научното списание "Ню Сайънтист", а в последно време и на свободна практика. През 2010 г. печели награда на Американското общество по микробиология. Специализира в материали за заразни болести, управление на ресурси, контрол върху оръжията; интересува се също от социални феномени като миграция, от икономическо ... |
|
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
