Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
|
Александър Шурбанов е роден в София през 1941 г. В продължение на няколко десетилетия преподава английска литература в Софийския университет, гостува и в редица други български и чуждестранни университети. Почетен доктор е на британските университети в Кент и Съри и е избран за член на Европейската академия. Шурбанов е автор на две дузини книги със стихотворения, есета и литературоведски изследвания, издадени у нас и в чужбина. Той е и преводач на англоезична поезия и поетична драма, в това число на безсмъртни творби на Чосър, Шекспир, Милтън, Колридж, Байрон, Дилън Томас. Носител е на Национална награда " ... |
|
|
"В българската поезия внезапно влизат безумно млади и непредвидими поети. Те преобръщат с лекота гледните точки, четат ни през гълъби, кучета и сънуващи скакалци, заключват в най-малкия музей на света най-голямата прашинка. И със същата непосилна лекота говорят за изтъняването на света. Истинска радост е да откриеш и работиш с такъв поет. Прочетете тези стихове, името ще запомните сами." Георги Господинов Александър Габровски е роден във Варна през 2002 г. Пише от 10-годишен и членува в литературен клуб "Касталия". Печелил е редица национални литературни конкурси за ученици, като най-скъпи за него ... |
|
|
"Как разпознаваш, че някой е заспал дълбоко? Дебнеш внимателно, изчакваш го да изпадне в пълен покой. Следиш дали дишането е равномерно и леко. Проследяваш тялото - издава ли готовност да побегне, или е видно, че му е прекалено удобно. И най-вече (слушай, тук е уловката)... изглежда ли пределно безпомощен. А как разпознаваш, че някой те обича?" Из книгата "Ако трябваше да имам още една дъщеря, щях да избера Лили. Защото е умна, пряма и изискана. И е надраснала всичко, което ние, бащите - както в живота, така и в литературата - бихме могли да ѝ причиним. Отдавна не съм се радвал така на независим млад ... |
|
|
How Geographers, Pharmacists, Novelists, Plant Hunters, War Correspondents, Engineers, Medical Men & Tourists Discovered & Experienced Nineteenth-Century Bulgaria. What Western and Central Europeans did, saw and experienced in nineteenth-century Bulgaria is the subject of this book. Most of them came from France, Great Britain, the German states and the Austrian Empire, others from Belgium, Denmark or Switzerland. For reasons still to be given, special emphasis is placed on German-speaking visitors to Bulgaria and their writings. Their story has never been told in any comprehensive way in a Western language, and it is ... |
|
|
"Мъжете лъжат безкористно и всеотдайно. Защото искат да направят несъвършенствата на живота по-поносими. И няма начин това да им се зачете за грях. (Феромони) Човек като мълчи, какво като знае и десет езика. (Зуброва трева) Различните видове птици живеят по-лесно заедно, отколкото бозайниците, но значително по-шумно от тях. (Ноев ковчег) А вътре ситни моята бабичка и мълчи. Толкова ѝ е омръзнало да се кара с мене, че като ме види, въздиша. (Бракониери) Изглежда по-лесно живееш, когато загубиш тези, с които си разговарял, отколкото, когато си отиде този, с когото дълги години сте мълчали заедно. (Прераждане) ... |
|
|
"Има нещо естествено и директно, нещо осезаемо в най-добрите стихотворения тук. Като да усетиш семката от домата между зъбите си, сцепената вежда, вкуса на смъртта и детството. Личен репортаж за пътя и порастването - подир трабанта на миналото, бащата - градинар и гробар, пътешествията на майката през магнитите от чужди градове на хладилника, запушените с дъвка ключалки, през които все пак успяваш да зърнеш - смърт няма. Прямо и лично, намерило себе си писане." Георги Господинов "Все ми се струва, че поезията не е за разбирачите, а за повярвалите в нея. Може би, защото читателят и поетът свързват сърцата ... |
|
|
Антоан дьо Сент-Екзюпери се родил във Франция през 1900 г. Самолетите били току-що изобретени. Антоан мечтаел да полети и когато пораснал, станал пилот - и така започнали неговите приключения. Намерил си работа като доставчик на поща по въздуха, която никой дотогава не бил изпълнявал. Той и колегите му летци пътували до далечни места и откривали нови начини за придвижване. Антоан летял над планини и пустини. Сражавал се с ветрове и бури. Опитвал се да счупи различни авиационни рекорди, а понякога дори катастрофирал. От своя самолет Антоан наблюдавал земята и се вдъхновявал да пише за своя живот и за своите героични ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
В нея ще откриете 13 разказа за деца (и не само), в които хуморът и поуките се преплитат непрестанно. Симпатичните герои от историите разказват са приятелството и неприятелството, за радостта и трудностите, за тънката граница между добро и зло, за самите себе си и всъщност - за самите нас. "Някой беше казал, че да напишеш книга за деца е като да разкажеш "Война и мир" в хайку. Може да си отличен писател, но когато става дума за деца, трябва да възприемеш нов начин на мислене и да се поставиш в обувките на онези, за които пишеш. С две думи: трябваше ми време да си спомня, че съм дете. Историята в една ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и на английски език. ... "Слънчогледова нива" на Людмила Балабанова е показваща чувствителност и умение сбирка с 21 хайбуна, които могат да бъдат разделени на метафизически медитации (особено хубави са "Разстояния", "Днес" и "Без часовник") и преживявания, свързани с отношението на авторката към любовта (особено хубав е "Сезони"). Нейното кратко въведение към темата "хайбун" е проницателно: "Целта е да се стимулира въображението на читателя, за да се открият по-дълбоки връзки и сложни отношения." Сбирката разкрива ... |
|
|
"Дъждовете на страха" е роман, в който се разполагат проекциите на нестройните, но богати на подстъпи светове - реални и не толкова реални, в който ровенето в миналото е също така значимо, както и ровенето в днешното живеене, а преосмислянето му е ключът към тези светове. Роман, в който звукът от премитането на елхови иглички в спокойния пловдивски дом (звук, напомнящ разсипан игленик) се смесва с тревожното шуртене на конска урина по шосето от Чернобил, роман, от чиито страници ни гледат едновременно и каналните плъхове от 68-ма - мокри, полумъртви, с очи като бутони на асансьор, и бобрите, чиито жилища- ... |
