"Суровата сила на тази книга ни среща с големите и вечни теми на поезията – любов, болест, смърт, лудост. Яркият личен почерк на Лъчезар Лозанов е насочен към други съществувания и към социална диагностика, каквато срещаме рядко дори в прозата, но прави това със специфичната способност на поезията да концентрира цели романи в няколко думи. Като в този образ: Лицето ти беше направено от целувки, предназначени за друг." Миглена Николчина "Харесвам горчивината, която се доловя в много от стиховете. Горчивина, която обаче не пропада нито в отчаянието, нито в самосъжалението. Подкрепям също усилието да ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
В тази приказка на писателя Румен Иванчев пъстрото Петле - ветропоказател се сприятелява с Южния вятър и става любимец на децата. То си има и още един мъдър другар - Часовника на градската кула, върху която го е монтирал Старият майстор. Но идва есента и после зимата, която прекъсва безгрижните игри. Пристига Северният вятър, който фучи застрашително и иска всички да му се подчиняват. Това важи и за ламариненото петле, което трябва да устои на редица изпитания и капризи на ледения господар. Накрая, с помощта на Градския часовник, то успява да посрещне пролетта, обърнато в посоката на истинското приятелство. Поуката от ... |
|
|
"Когато те заспят, някоя аз ще... Внимавайте с местоименията в тази книга, между тях има и безвъзвратни. Внимавайте от коя страна на заспиването ще се окажете. Пазете се от случайни - дълбоки - наранявания; и добрите читатели не са застраховани. От градските легенди на една въобразена ретро София "Площад Гарибалди" през новите тийнейдж бездни "Луиза излиза" до капаните на собственото тяло, от които упойките не спасяват "Безкрайно мое нещо ти", Надежда Радулова създава поезия, едновременно танцуваща и трагическа, припяваща и задавена, висока и напрегната, която може да се окаже еднакво ... |
|
|
Романът "Бежанци" предизвика интереса на читателите с разработването за пръв път в българската литература на темата за обезбългаряването на Беломорието през ХХ век и за отродяването на компактни маси от българския народ. Творбата пресъздава един завършен свят, сложен, многолюден, изтъкан от противоречия, но логически обвързан и убедителен във внушенията си. Романът представи България на Европейския фестивал на първите новелисти в рамките на "Международния панаир на книгата в Будапеща" - 2014 г. През 2013 и 2014 г. той бе номиниран за редица национални награди, отличен е с наградата "Х. Г. Данов& ... |
|
|
Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
|
|
Красимира Стоева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е бакалавърска степен по "Социология" и магистратура "Бизнес комуникации и връзки с обществеността" в Пловдивски университет "Паисий Хилендарски". Има специализация по "Журналистика". Със своята проза е печелила литературна стипендия на ИК "Пигмалион" и награди от национални конкурси. Първата ѝ книга е сборник с фантастични разкази "Снежните пясъци на Хира" (ИК "Аргус", 2008), а една година по-късно излиза първият ѝ роман "Уроци по грим и горчив шоколад" (ИК "Хермес& ... |
|
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
|
"Ангел Игов насочва перото си към един от най-травматичните периоди в най-новата ни история: преврата на 9 септември 1944 и последвалите политически репресии. Той изследва патологичната трансформация на личността, озовала се случайно в епицентъра на терора и приела да стане негов инструмент. Под маската на идеологията избуяват комплекси, фобии и нездрави амбиции, които се превръщат във фактор, решаващ човешки съдби. В оригиналната наративна техника се преплитат класическият разказ и гласът на своеобразен хор от наблюдатели- обикновени хора от краен софийски квартал. Чужди на политическата демагогия, цинични към ... |
|
|
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
Проф. д-р Хюсеин Мевсим е литературен историк, поет и преводач. Роден е през 1964 г. в с. Козлево, област Кърджали. Завършва гимназия в Момчилград и българска филология в Пловдивския университет. В момента преподава български език и литература в "Ankara University". Текстовете на този изследовател са подстъп към бъдеща литературна история на Балканите, а когато тя се случи, вероятно ще може да се напише и така необходимата ни обща история, за която мечтаеше и проф. Вера Мутафчиева. Това сизифовско усилие, да спасиш за историята трудносъхранимото и да откриваш в нея затрупани културни знаци с перфекционизма и ... |
|
|
"Големи истини - плод на богатия и драматичен житейски опит на Цончо Родев, на безусловните ценности, в които е възпитан и които е съхранил, и на големия му талант - могат да бъдат открити в крилатите фрази, събрани в тази малка книжка. Тогава, когато духът на герой, чието сърце е туптяло в името на България преди стотици години, се слива с духа на писателя, се раждат едни от най-силните и ярки афоризми в българската историческа белетристика. И полетът им, надяваме се, може да увлече читателите с души, трептящи на същата вълна." Марта Радева ... |
