"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
|
|
"Начинът на писане е съвсем различен от моя, но има поезия, образи, автентично чувство и в резултат - внушения, стигащи до четеца. Тези есенни пейзажи, дъждове, любовни настроения... Чувства се истинското, което ме радва." Валери Петров "Поезията му вълнува с полифонизма на своите философски послания, с атрактивността на изобразителните си открития и с красотата на съдбовни пророчества. Количките на неговите богати метафори не разнасят бутафорни цветя, а ни водят към неочаквани, но изненадващи философски прозрения." Петър Анастасов "Стиховете на Иван Странджев правят впечатление с единната ... |
|
|
"Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса. Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература." Светлозар Игов ... |
|
|
"– Може би понякога времето спира за малко, за да не се случват лошите неща - установи, макар и за себе си, Божанчето. Но не беше писано, както казва бабата на Божана, това да продължи дълго. Изведнъж нещо изкряска в небето и затрещя с такава сила, че всяко живо същество се вцепени, вперило поглед нагоре. – По никое време лятна светкавица! Боже, боже, какво става с това време, с този свят?! - зачуди се бабата на Малката Голяма Божана. – Нищо, бабо, нищо - успокои я внучката ѝ. – Времето може да е слънчево, и снежно, и със светкавици, но то винаги ще е хубаво, когато сме заедно." Из книгата Божана ... |
|
|
"Историите в тази книга са като димящо черно кафе. Топли. Ароматни. Държащи нащрек сетивата ви. Написани с майсторство и жесток усет към детайла. Истории, които с една подвеждаща лекота заплитат в себе си ироничното, трагичното и в известен смисъл, мистичното. Градски разкази, с някакви вътрешни устои, абсолютно нетипични за психодрамата на градското съществуване. Селски разкази, иронично подкопани в самата си основа от фината, по градски модерна и детайлизирана чувствителност, най-вече на героините. Игра на светлини и сенки. На невъзможни любови и още по-невъзможни примирения. Истории с вкус към асиметричността на ... |
|
|
"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее." Илко Димитров "Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на ... |
|
|
"Светлина Фотева ни показва трудността да обичаш безрезервно и същевременно с това да запазиш независимостта на ума си. Тя се движи деликатно по острите завои на поетическото чувство." Марин Бодаков "Поезията на Светлина Фотева разкрива крехкостта на опитите ни да изградим мостове над бездните на съществуването. Богатството на нюанси в болезнената изящност на тези стихове създава поетическо пространство, достатъчно обширно, за да побере несъвършенствата на света и все пак да остави място за надеждата." Петър Чухов ... |
|
|
"Периодичната система" (1975) е сред най-четените и най-необикновените италиански книги - неин автор е химикът Примо Леви (1919 - 1987), един от най-проницателните мислители на ХХ в., преминал през ада на Аушвиц (сред неговите произведения е и жалонната "Нима това е човек"). В "Периодичната система" "нищо не е излишно, всичко е есенциално", както отбелязва Сол Белоу: в 21 документално-художествени истории, озаглавени с имената на химични елементи - Аргон, Титан, Живак, Ванадий... - авторът разказва личната и семейната си история, така че разказаното да стигне далеч извън пределите ... |
|
|
"Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно - всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне, и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и ... |
|
|
"Милост към езика" е надсловът на малкото на брой, но изключително стойностни стихотворения във втората книга на Боряна Кацарска. Вярвам, че появата ѝ няма да остане незабелязана от ценителите на високата поезия! Боряна Кацарска има памет за езика на предците си (биологични или литературни), но и когато се обръща към стиховете на други автори, с които усеща "родство по избор", нейните стихове говорят на свой език и с особено внимание към поетическата форма." Иван Цанев ... |
