Всички ние сме потомци на митични герои. Всички ние обичаме или се гневим, надяваме се и умираме, досущ като античните хора. С митологичния си роман "Поздрави от Хадес" Яница Радева се спуска дълбоко надолу, за да навлезе в света на архетипите, заложени в основите на нашата природа. Изследва опасности, откриващи се когато счупим ключалките на забраните. За написването на романа си авторката ползва достигнали до нас фрагменти от митове, факти и открития на археологията, като ги помества в нов културен контекст. Яница Радева се стреми да достигне до дълбините на човешката същност, за да потърси обстоятелствата, ... |
|
|
"Говори с Нева" е една напълно субективна биография на общите ни въпроси, тревоги, страхове, вълнения и вдъхновения. Между тези корици са събрани четиридесет и три мини кореспонденции: писма от читатели от едната страна и от мен... от същата страна, понеже така и не разбрах къде е "другата". Текстовете излязоха в онлайн седмичника за независима журналистика "Тоест" (toest.bg) от дебютния му брой на 1 февруари 2018 г. до броя от 4 април 2020 г. в рубрика, наречена "Говори с Нева" като закачка с филма на Алмодовар "Говори с нея". Когато "Тоест" организираше ... |
|
|
Божана вече е известна като Малката Божана и като Малката Голяма Божана в любимата на децата едноименна поредица. Често я разпознават по улиците и ѝ искат автограф, а тя раздава автографите си с удоволствие, тъй като вземаше участие, т.е. помагаше на баба си Божана Апостолова, докато пишеше поредиците. "Русалката, паячето Ричи и аз - Божана" е първата книжка, която Божана сама си измисли и сама написа, за да получи така желаната от нея визитка, на която да пише "писател". Е, вярно е, че баба Б. ѝ помагаше от време на време, после редактира текста така, че да стигне до децата и ги ... |
|
|
"Цял живот пиша една симфония и, без да се лъжа, вече съм в началото на последната ѝ част. "Аз съм Ной" развали комфорта на моите читатели. Искам да забравя за известно време тази авантюра и да завърша една отдавна започната, още в годините на младостта ми. Какво ме очаква - знам, но и предчувствието за "нищо не знам" не е изчезнало. От едно трябва да се пазя - повторя ли се след "Виновен свят", значи духовна смърт е настъпила. Аз пиша собствената си драма. И затова се отнасям жестоко със стиховете си. Понякога не мога да ги понасям. Може ли човек да обича собствената си драма? Но ... |
|
|
Подобно на "Вигвамите на Орилиа", и тази стихосбирка на Александър Бандеров може да се нарече пътешественическа. Като в сън пред очите на читателя преминават Флорида, Мексико, Куба и други екзотични маршрути. И в същото време персонажите на Бандеров са непрекъснато "тук", при нас, при това с парадоксалното усещане, че "ние, едро скроените, се озовахме на тясно". По пустите улици на Торонто лирическият "аз" на Бандеров вижда сянката на Колю Витковски, тъгува по родната къща и по близките. "Отблясъци от малахит" пронизват паметта и свързват, макар само за миг, разделените ... |
|
|
"През първата половина на 90-те Ирина Баткова се появи сред кипящата от експериментаторска енергия, но кажи-речи езотерична млада поетическа съобщност с две книги ("Обърнатите катедрали", 1993 и "Рунически знаци", 1996), които поразиха читателите си със съвършената си графична прецизност, с преднамерената йероглифна застиналост на едно писане, което се доближава в процедурите си до рисуването – до онова рисуване обаче, в което магическото и ритуалното е същественото и с което пещерните хора са хвърляли мрежите си върху душите на издебваните с други мрежи тела на животните. Отправяйки това иронично ... |
|
|
В романа на Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина, преведен майсторски на турски език от опитната преводачка Сабрия Тете, също е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да "разобличи" собственото и апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с ... |
|
|
"Dirty side" е историята на едно пътуване и (донякъде) на една любов. Но и нещо повече - социален коментар, упражнение по стил, озъбване. Воден от любопитството си към Европа, разказвачът избира за своя ракета носител луксозен круизен кораб, като нощем отработва билета си в задушливите трюмове, а денем обикаля булевардите на Лисабон, Неапол и Ница, имитирайки безгрижен турист. Разказ за жалкото, но и смешно братство на кухненските чистачи, тези "туземци" с каюти под нивото на водата, и за контраста им с американските летовници, танцуващи всяка вечер под шарените крушки на палубата. Два свята, ... |
|
|
От автора на "Куци ангели". ... "Романът "Суета, суета..." изправя един до друг двама приятели в дружески разговор - Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци, ключови фигури на българската култура от края на 19-ти - началото на 20-ти век. Особено място в приказките им е отделено на Мара Белчева - красивата съпруга на убития при атентат министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов Христо Белчев. Обсъждат връзката й с Пенчо ... |
|
|
"На въпроса "Защо да се издава Бертолт Брехт" може да се даде кратък отговор: Защото е голям писател. Ако някой смята, че има нужда да привежда доказателства за това, би могъл да се позове на мнението на безспорно значителни немскоезични автори. Примерно на Томас Ман по правилото, че признанието от врага звучи най-силно. Без някога да са слизали на нивото на жадни за кавга файтонджии, той и Брехт винаги са били на твърде различни идейни и естетически позиции. Когато прочел дадената му от актрисата Терезе Гийзе "Майка Кураж", авторът на "Вълшебната планина" казал: "Чудовището има ... |
|
|
Илюстрирана от Любен Зидаров. ... "Книга за парадоските на всекидневието, разказани в едни уж невероятни истории - за чудаци-фантазьори, попаднали в кривото гърло на анахроничен софийски двор; за китари-пътешественици; за наследства без наследници; за придвижване без цел; за превратни съдби на хора, животни, предмети, сгради... И читателят, неусетно, заедно с героите, влиза в този балон, от който са изхвърлени торбите с пясък. Олеква, издига се над всичко и... губи контрол. Книга, с която поемаш риска да се приземиш в чужда история." Надежда Радулова Антон Стайков (1962) е художник и изследовател на ... |
|
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
