Галина Вълчева (Димитрова) е родена през 1975 г. в гр. Раднево. От 1994 г. живее, работи и твори в Пловдив. Член на СБП и на СБЖ, носител на редица литературни награди за поезия и проза. Доктор по литература за деца и юноши, с множество научни и литературни публикации в България и в чужбина. Други книги от същия автор: "Сезонът на праха" (стихове, 2001); "Кръстопът на слънцето" (есеистичен сборник, 2004); "Един живот по-късно" (стихове, 2004); "Кръговрати" (електронна книга със стихове, публикувана в сп. "Литературен свят", 2013). ... |
|
|
"Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Това е третият ми сборник с разкази. Историите, поместени в него, са писани в период на повече от година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят. Работното заглавие на ръкописа беше "Чернова на битието". И предполагам, това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал и такава, каквато аз успях да разчета. Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват." ... |
|
|
Близки срещи от пети вид. ... "Имах шанса да хвърля здрав мост между класиката и рока, дирижирайки концерта на Джон Лорд с Пловдивската филхармония в Античния театър - Есенен салон на изкуствата - 2009 г. Сценичната ми среща с именития пианист на "Deep Purple" ме отведе и до престижната награда "Пловдив" в областта на изкуствата и културата." Найден Тодоров, диригент "С възторг си спомням гостоприемството и професионализма на "Пловдивски джаз вечери" и на техния основател и двигател Йохан Девлетян - страстен почитател на качествената музика и човек с огромен дух и познаване ... |
|
|
Росен Сеновски е роден през 1970 г. в Сливен. Живее и учи до 1988 г. в Нова Загора. От 1990 г. се преселва в Бургас, където учи право в Бургаски свободен университет. Автор е на три стихосбирки: "Градски ангели" (2000), "Спомени за ангели" (2003), "Ангели" (2011). От 1992 г. и досега е китарист в група "Горещ пясък" към Община Бургас. Автор е на над 100 песни - музика и текстове. Понастоящем е китарист и на певицата Тони Димитрова. "Това е книга за стаената в кръвта ни памет: памет за оцеляване, но и памет за неизлечима омраза и безнадеждна жестокост, пренесени през векове и ... |
|
|
Илюстрации: Андрей Кулев, Ася Кованова. ... "Лети,лети... слон!" показва,че съществува литература, написана специално за децата и ако тя е написана с уважение към слушателите (по-късно - читатели), и ако е написана талантливо, това е стойностно творчество. "Лети, лети... слон!" - приказки - истински приказки! За забава и наслада! Изпълнени с невероятности и приключения, с фантазия и много смях! Това са авторски съвременни приказки без баналните мечки и зайци. Авторите Кръстю Пастухов и Севдалин Генов са създали широк спектър от герои - Фаропазача и Смешния художник, дъждинките и Били Бадемчето, Деси ... |
|
|
Художник: Ромина Беневенти. ... Кучето Лупо и енотът Тумба твърдо вярват, че приятните моменти могат да се разтягат. С усмивка. Че нали и устата ви е къса, но усмивката я разтяга! Двамата опашати приятели трескаво и по свой начин откриват света: обясняват си защо леопардите са на петна, за какво служат картините, какво е у дома, защо морето е толкова красиво. Предупреждаваме ви! Отговорите не са от енциклопедиите. ... |
|
|
"Има такива поетични книги - генератори на литературност, които са трудно откриваеми, защото обитават приземния етаж на жанровата чувствителност. След "Посичане на ореха" (1987) и "Немам думи, истина ви казвам" (2015), в "Ексхумация на слънцето" Юрий Лучев продължава да ни убеждава, че поезията е органика и не търпи битовите жестикулации на убогата ни действителност, а е преди всичко интелектуално предизвикателство срещу човешките преселения, забравения произход, себеподсещане, че "даденостите" не са от днес и от вчера. "Ексхумация на слънцето" предлага прекрасна ... |
|
|
"Въпреки бурите" е четвъртата стихосбирка на Росен Карамфилов. Напоена с любов, пропита с дълбочина - от първата до последната страница. Тя е сбогуване и завръщане. Тя е преоткриване и ново начало. Тя е страст и мълчание. Страстта, отдавна неспособна да изтлее. Мълчанието, което всъщност казва всичко. Росен Карамфилов е автор на книгите "Орелът и детето" (2011), "Стерео тишина" (2013), "Колене" (2014) и "Церебрална поезия" (2016). Носител е на наградите: "Рашко Сугарев" (2014), "Добромир Тонев" (2014), "Владимир Башев" (2017). Представя ... |
|
|
Авторът е номиниран за международната награда "Астрид Линдгрен". ... "Здравей, хлапе! Обръщам се към теб така, понеже всеки на тази земя е дете! Нечие дете. И дете си остава до края... Децата на този свят Ту добър съм, ту лош съм, обаче съм човече, което расте. Затова и в закачка, и в плачка ми прощавате: "Той е дете!" Мамо, татко, нерядко и вие сладки, кротки, послушни не сте. Кой не върши от вас щуротии? Значи не само аз съм дете!" Виктор Самуилов ... |
|
|
"Колко ангела могат да се съберат върху пръста на един преводач на нобелисти, от когото всички очакват роман, а той изненадва със стихосбирка? След като дълги години се занимава с чуждите думи (на Европейската комисия, на български и световни автори, на роднини и приятели), Ангелина Александрова спира да отговаря на очаквания и започва да търси собствените си думи." Станислава Чуринскиене "Ангелина разиграва на пръста си ангели, които въоръжават очите ни с обич, за да можем със сто софийски лица и единствен ключов камък от Истанбул да обсадим Севера, та когато брои звездите си наесен, да е останала само ... |
|
|
Лилия Йовнова е родена 1999 г. и е още твърде млада, за да се нагърбва с определението "поет", затова предпочита Линдгреновото "нещотърсач". На 15-годишна възраст печели изданието "Малки поетики". Преди дебютната си стихосбирка "Моментът преди порастване" има публикации в множество издания, сред които са "Кръстопът", "Литературен клуб" и "Ах, Мария". Поддържа виртуалната платформа "Неразбирателства". Надява се някой ден да намери правилните думи за това, което има да каже, но знае, че има много време дотогава. "Стихотворенията на Лилия ... |
|
|
Както в "Бурята" ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия "Самсон" - като че ли с още по-голямо основание - мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ. Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напише гениалните си поеми, в които ще възтържествува за ... |
