"В новата поетична книга на Силвия Чолева с метаморфозното заглавие "От небето до земята" се изправя една зряла и самоосъзната личност с умението да спазва деликатна дистанция между своя и лирическия Аз. Една поезия, потопена в езика, с вкус към детайла, с нелекия път на тревожното съществуване и личностното отстояване и с вяра в човешкото самопостигане." Иван Теофилов "Респектиран съм от зрелостта на книгата. Измежду всички нас Силвия е най-близкият ученик по поезия на Иван Теофилов. В този смисъл за мен заглавието на тази книга е факт, че "сетивата вдъхновяват". Поезията на Силвия ... |
|
|
"Сътвореното от Людмила Балабанова е плод на мислене и чувствителност, доказващи съзидателното наличие на вкуса, на едно въображение, с което въплътява в запомнящи се образи видяното и преживяното. Досегът до реалното, до света на делничното, на привидно обикновеното съумява да одухотвори света, да го покаже откъм необичайната му страна, която често пъти остава незабелязана. Пределно лаконична в изказа си, Людмила Балабанова има безспорната дарба от съчетаването на само няколко думи да сътвори поезия. Да преобрази видяното в "снимка" на поетичното от битието в нас и около нас." Проф. Божидар Кунчев ... |
|
|
„Мили деца! Ето че пред вас е и петата книжка от първата българска поредица за деца „ Малката Божана “. Когато с моята внучка (и „съавторка“) написахме първата книжка – „Малката Божана в нощта на чудесата“, не подозирах, че за малко повече от година ще последват още четири и че ще бъдат оценени с двете най-големи награди за детска литература у нас – „Хр. Г. Данов“ и „Константин Константинов“. Ще споделя с вас обаче една тайна: най-много ме зарадва наградата „Бисерче вълшебно“ на сайта „Аз чета“ за „любима моя детска книжка“, тъй като това е награда, дадена ми от вас, мили мои малки читатели! Няма да скрия – приятно е да ... |
|
|
"Тук думите не пазят равновесие. И мен не пазят. А какво? - не казват... Танцуваме със тях по острието на въжето. И мисля си - какво ще стане, ако паднат преди мен, ако оживеят, ако проговорят..." Стефан Радев е роден в Пловдив през 1986 г. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и продължава образованието си в Софийския университет, където учи Стопанско управление, а по-късно и Регионално развитие и политика. Живее и работи в София. Пише стихове и разкази, има публикации в сръбския вестник "Златна греда", поощряван е два пъти в конкурса "Магията любов" и др. Превежда от ... |
|
|
"Фирмин" е историята на един плъх, не сладко мишле, а грозен плъх от Бостън през 60-те години на 20-ти век, който е роден и живее в книжарница и се научава да чете докато поглъща (буквално) книги. Неговият идол е книжарят и Фирмин живее, шпионирайки и обичайки го мълчаливо, докато се случва нещо невероятно. Най-добрият му приятел обаче е непризнат писател, с който той споделя преживявания, които ни карат да се смеем и плачем. Савидж казва, че докато е писал "Фирмин" е мислел за Чарли Чаплин и е искал да накара хората да се смеят и едновременно с това да разбие сърцата им. И е успял! ... |
|
|
В един късен следобед на дрезгавото лято няколко деца отделят повече време за това да се хвалят един на друг с луксозните си играчки, отколкото за самата игра. И няма как да е иначе, тъй като в този момент техният свят се оказва твърде близка проекция на деловия свят, в който на върха на пирамидата се оказва новият джип. Джипът на малкия Пешо е точно копие на джипа на неговия баща и също подобно на него си е само негов. Изведнъж пристига чудат и много висок човек с шапка-небе. На децата, които си нямат играчки, той подарява еластичното си и жилаво тяло, което става за всякакви игри. Странното поведение на Човека с небето ... |
|
|
"Атласът на българската литература" синхронно представя библиографията, рецепцията, авторите и събитията (културни и главните политически) в периода на нейното четвъртхилядолетно съществуване от отец Паисий насам. Настоящият том - „Българската литература 1878 - 1914" е синхронна разгъвка, нагледност, която прави видим скелета на литературата през периода, без да е механичен набор от сухи факти. Той има амбицията не само да бъде справочно издание за българската литература, а да представи нейния релеф чрез появилите се книги, периодични издания, родените и починали автори във всяка една година. Всичко това ... |
|
|
Халюцинация за роман."Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти. Ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман." Владимир Полеганов "Чудесно чувство за хумор е проявила Полина Видас в своята Панспермия. Тънко, хитро кодирано, умно маскирано - под научност, под сериозност, под какво ли не, но ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
Калинката е най-мъничкото и най-мълчаливо същество в цялата ферма. Но когато дочува плана на Напомпания Хю и Лен Върлината да отмъкнат прославената крава на фермера, единствено от нея зависи дали изкусните крадци ще бъдат спрени, а кравата - спасена!"Страхотно и остроумно приключение!" Guardian "История, преливаща от цвят и енергия." Daily Telegraph ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
|
Операта е изкуство за всички! Това го знае и най-малкото мишле, затова денят, в който ще ходят на представление, е празник. Облечени с най-хубавите си дрехи, с лъснати обувки и сресани мустаци, те влизат през вратата на операта и попадат във вълшебен свят на музика, любов и красота. Поема за всички възрасти."Младите мишки, облечени стилно, сресват мустаците, хапват обилно, после почистват от зъбките копъра. Днес е Денят! Ще отиват на опера! Нищо, че те са зверчета мънички. Операта е изкуство за всички." Из книгата ... |
