"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
|
"Това е роман за желанието да напишеш роман - чудесна тема! И да го наречеш по такъв прекрасен и безобразен начин... По дяволите, ако такива са жените без качества, аз ще харесвам и ценя единствено тях и нищо друго..." Тома Марков "Роман, уютен като дом, за който не е нужен кредит, а единствено доверие и желание. В стаите му има хумор и ирония, лишена от претенции ерудиция, женска и момичешка непосредственост, а през прозорците влизат светлина, разговори и истории. Вратата не е заключена, всеки може да влезе, може и да не пожелае да излезе обратно навън, преди да го е прочел." Стефан Иванов ... |
|
|
Време ли нямаме? Или си мислим, че имаме безкрайно много? Неизбежна ли е самотата в чакалнята? Или точно там, където животът е поставен на изпитание, се пробужда човечността? Можем ли да изпитваме радост, когато скръбта ни залива? Как да трансформираме тъмнината на болката в искра жизнерадост? Как да срещнем страха, за да намерим смелост да продължим? Кое е трънчето в душата ни, което ни разболява? Има ли билети за Рая? Чакалнята е роман за схватката с болестта, за обезсилената надежда, че има утре, но и за радостта от негаснещата искра на живота и мисълта, че всичко ще бъде наред. Тази книга е едно много лично сбогуване. ... |
|
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
|
"Героинята на Теа Монева е от поколението на децата, които година след година заминаваха да учат извън България. От поколението, обременено от очакванията на родителите си. Но и стъписано пред възможните избори. Ния търси мястото си. Пристъпва не просто прага на университета в Мюнхен, а и границата между детството и света на възрастните. И уж нищо лошо не се случва, а в този свят ѝ е неуютно. Въпросът, който авторката скрито задава, е: кога спряхме да искаме да бъдем добри хора и пожелахме да бъдем само успешни. И защо. Деликатно писане. Тихо и утешително." Ина Иванова Теа Монева е родена във Варна. ... |
|
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
"В Годината, която започна в неделя Яница Радева разгръща едно майсторско модерно писане - чрез употребата на различни модалности на езика, тя съчетава събития и психика. Романовият свят е убедителен, прочитът - емоционален, а внушенията, постигнати по художествен път, са човешки и ценностно ориентирани." Младен Влашки "Книгата на Яница Радева предлага различен инструментариум за приближаване, дори за докосване на далечината: снимки, вестници, чествания, фабрика на бъдещето, внезапни споделяния, снежни топки. Тук, в провинциалния град от младостта на нашите родители, в притихналото гето на прогреса, ... |
|
|
"Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество. Да се помъчиш да откриеш какво поражда яда, гнева, насилието и омразата и да положиш усилия да се справиш с бурните чувства в семейството, в детската градина и на улицата, са две коренно различни неща. ... |
|
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова, нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
За две земни деца, приятеля им делфин и морските хора. Докато родителите на Гошко и Мими, героите на тези морски приказки, проучват пътните карти и чертаят планове в кое кътче от земния рай да отведат децата си, любопитните малчугани ще се взират в смълчаното море и ще чакат. Знаят, че то само привидно мълчи. През нощта не спи, а отваря вратата на тайния си живот и разказва на сънуващите. Знае милиони и трилиони думи и някой път ще им проговори. Прочитайки тази книга, малките читатели ще разберат, че водата може да е суха, има своите тайни, вълшебства и мъдрост. Ще научат, че целият морски свят е населен от създания, ... |
