"Защо това заглавие? Защото е картина на вековната ни участ. Отдавна в главата ми се въртят идеи, които искам да събера в нова книга, и тази сутрин изведнъж ми просветна. А днес е 9 август 2011. „Нашата Via Dolorosa“. Нашият път на болката. Христос е влачил тежкия кръст по стръмнината към Голгота, но вижте как са нарекли пътя, по който четиринайсет пъти е спирал, понякога и падал от изтощение. Не път на страданието, не път на разпятието, даже не и път на възкресението. А път на болката. Защото без болка никой живот не може да мине. Защото болката може да е физическа, но може и да е душевна. Тя може да се търпи с ... |
|
|
Много малко от нас всъщност разбират, че средата, в която децата, лишени от родителски грижи, израстват, не просто ги лишава от близостта и подкрепата на родителите. Животът в институцията коренно променя начина, по който тези деца, младежи, а скоро възрастни се отнасят към околните и към своето бъдеще. Някак си отбягваме шокиращата истина - децата израснали в домове, са узрели преждевременно. Единствената им възможност да оцелеят е да се научат или да се приучат възможно най-рано към жестоката истина - всеки е сам на този свят и от него зависи как ще живее. Всяка разказана история в тази книга е уникална, като отделно ... |
|
|
"Тези места не са популярни, няма ги в официалните туристически справочници и на практика „не съществуват. Ние от години колекционираме диви места. Веднъж сме ги откривали чрез подушване (тази река няма начин да не крие нещо по-нагоре по течението), друг път сме разчитали на картата или късмета, трети път - на приятели, които ни разказват за незабравими спирки край пътя. Част от тези места междувременно престанаха да са диви - днес всеки знае къде е Иракли, няма смисъл да разказваме за Самоводене, за Татул или за Перперикон. Дори Добърско стана толкова популярно, че беше включено в списъка на Стоте национални ... |
|
|
Схващането, че по природа сме продажници и предатели, е напълно погрешно. Не, господине, ние сме не по-малко убедени патриоти от когото и да било. Между едно изчукване и родината - избираме родината. Заради интелигентността и плодовете на нашите усилия ни се полага пространство, което винаги е било отказвано. Чуй ме добре: марксистите и християните ще продължат да накуцват с единия крак, докато не признаят полагащото ни се място и не ни приемат като съюзници, тъй като нашата и тяхната чувствителност към социалните проблеми съвпадат много по-често отколкото се предполага... Давид е млад и убеден комунист, а Диего - ... |
|
|
В "Чат или сбогуване с Аркадия", новата книга на Петър Кревски, читателят ще открие характерните за автора словесни игри, каламбури, афоризми, евфемизми и метафори, късове същинска лирика, а също интригуваща фабула и сръчно конструиран сюжет. Аватарите на разказвача обитават различни реалности, намигат си и обменят мисли с читателя и "участниците в чата". Според романа на Краевски ICQ поколението безпогрешно различава емоция от емотикон и не е емигрирало от територията на духовността, а я е открило в Аркадията на виртуалната реалност. Петър Краевски е автор на книги с хумор, сатира, поезия и проза. ... |
|
|
Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните ... |
|
|
Мнозина забравиха, че Йордан Ефтимов е и поет. От „enfant terrible“ на поезията в началото на 90-те той неусетно се превърна в най-известния рекламист на книги. С настоящата си (пета) стихосбирка Йордан Ефтимов прави нещо съвсем ново: вместо да накара жена си да мълчи, той ú дава до такава степен думата, че не можем да бъдем съвсем сигурни в неговото авторство. В „Жена ми винаги казва“ са включени и сънища – нещо като стихотворения в проза, които също едва ли са на Йордан Ефтимов, защото сънищата никога не са наши. Но дори и да са продиктувани от друг, тези текстове страшно напомнят за онова момче. Обичам този ... |
|
|
Карти и чудовища, герои и богове от дванайсет митологични свята. ... Пригответе се за пътешествие из дванайсет магически митологични свята. Добре ще е да си носите карта. Картите в този атлас са специални - те показват как дванайсет удивителни култури гледат на света. За някои той е огромно дърво или обърната наопаки планина. Други вярват, че живеем на гърба на гигантска костенурка. Но всички варианти са изумителни. Докато обикаляте по света, ще срещнете невероятен набор от богове, чудовища, герои, хитреци и фантастични създания. Само внимавайте за върколаци и банши по пътя... Илюстрации: Тиаго де Мораеш." ... |
|
|
Разказани от домашни, диви и екзотични животни. ... Комунизъм - какво е това? Религия? Производител на автомобили? На тези и още редица други въпроси отговарят героите на "Басни за комунизма" - мишката, която живее в Музея на комунизма в Прага, къртицата, която изследва "Легендата за Берлинската стена", котката на генерал Ярузелски, папагалът на Тито, бездомното куче от Букурещ - интригуващи свидетели на историята на Източна Европа от не съвсем далечното минало. За разлика от хората, повечето животни имат панорамно зрение - и именно тази им особеност авторката активира, за да открои различните аспекти ... |
|
|
Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт", Пазарджик и Колежа по международен туризъм, Бургас. Журналист на свободна практика в пловдивски и софийски издания, Работи в галерия "Резонанс", автор на книгите "Минава нощ, минава ден", 2012, "Ускорени пейзажи", 2015 и "Бялата сянка", 2017. "Риф" е пловдивското дружество за комикси изкуство и литературен редактор на "Диаскоп" - сайт за българска култура, комикси, художници и изкуство към културния календар на Община Пловдив."Риф" е книга за подмолите. Това са онези ... |
|
|
Книгата съдържа стари и нови кратки стихотворения на Екатерина Йосифова. ... Осем минути Четящият стихотворение сутрин в леглото около осем минути става, прави каквото там трябва, излиза и добре понася другите часове. Екатерина Йосифова ... |
|
|
Никой не ни познава така добре, както жените и мъжете, които седят рамо до рамо с нас на събранията на отдела и пълнят офисния хладилник с прилежно надписаните си кисели млека. Всеки офис е своего рода семейство, а чикагската рекламна агенция, описвана от Джошуа Ферис в неговия изключително радушно приветстван първи роман съчетава най-доброто и най-лошото у семейството, като се опитва да се справи с кризата в бизнеса по класическия начин: с клюки, номера и все по-чести почивки за кафе. С набито око за онези детайли, които правят живота интересен, Джошуа Ферис разказва откровената и забавна история за оцеляването във ... |
