Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир, "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков, "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
|
Животните. Те са загадъчни, добри и нежни. Живеят скромно и се справят с всичко, което съдбата им поднася. Копнеят за любов и близост и мъчително се опитват да изразят чувствата, които изпълват сърцата им. Понякога страстите ги помитат и съсипват всичко, което са създали досега. Когато е тихо и красотата на мига променя цветовете и смекчава въздуха, животните спират, заглеждат се в някоя паяжинка, в някое трепкащо листо, в мъглата - и се сливат с всичко. Те се смеят, да, те умеят да се смеят. Вървят изправени. Обличат си дрехите, с които мислят, че изглеждат най-добре. Понякога не знаят как да се държат; какво да кажат на ... |
|
|
Книгата съдържа разкази и стихотворения. ... Дванадесетте разказа в сборника "Потъване в Мъртво море" са обединени от темата за загубата, за човешките рани и щети, за затворените врати, пред които неминуемо се изправяме, и за струящата през всички наши разкъсвания светлина. "В тези разкази има много сол. Не като овкусител, а като консервант - потъването в загубите е трайно. И не страници разлистваш, а солни мини. Дълбочината придърпва с неудържим поетичен език и зрялата словесност на майстор-разказвач." Йорданка Белева "В българската литература се появява изключително интересен разказвач. ... |
|
|
"Четири новели, в които острото сатирично перо е потопено в мастилото на магическия реализъм. На пръв поглед познати исторически реалии и типажи, покрай които сме минавали и в живота, и из страниците на родната ни литература, изведнъж ни изненадват със странни "измествания", жестове, реплики, обрати. А-ха сюжетът да влезе в отъпкания коловоз, и историята отново "дерайлира" и поема в напълно неочаквана посока. И всичко това - на чуден, сочен, гъвкав български език." Надежда Радулова Петко Симеонов е роден на 11 май 1942 г. в град Монтана. Там завършва средното си образование, а специалност ... |
|
|
Безкомпромисната гледна точка на детето винаги присъства в творчеството на Хюс Кайер, но в същото време посредством своите млади герои той рисува прозорлива картина на света на възрастните. Неговата загриженост се разпростира над социалната и религиозна тематика, а в сърцевината на книгите му е посланието за толерантност, разбирателство и човеколюбие. "С непредубеден поглед и проницателен интелект, Хюс Кайер описва както проблемите, пред които е изправено съвременното общество, така и големите житейски въпроси. Уважението към децата в творчеството му е толкова очевидно, колкото и отхвърлянето на нетърпимостта и ... |
|
|
Как сърцето на града може да спаси Америка стъпка по стъпка. ... С магистърска степен по история на изкуството и по архитектура (не откъде да е, а от Харвард), Джеф Спек започва кариерата си като проектант в архитектурната фирма "Дуани Плейтър-Зайберк и с-ие". За десетте години, в които е начело на отдела по градско планиране той ръководи над четиресет от проектите на фирмата. От 2003 до 2007 година оглавява отдела по архитектура на Националната фондация по изкуства. Ръководи Кметския институт за градско планиране - инициатива на Фондацията, насочена към разрешаване на градоустройствените проблеми на ... |
|
|
Сьорен Киркегор уверява, че не познава човек, който поне веднъж в живота си да не се е конфронтирал емоционално и рационално с въпроса за самоубийството. Не познавам и аз. Има хора, които функционират като истински машини за обезценяване на собствения си живот. Човек, който обича себе си, възприема света като добронамерен. Още преди два века Гьоте извлече най-ценния урок от крушенията на живота: да бъдем по-малко сурови - както към другите, така и към себе си. А по-малко сурови значи по-жизнеспособни, по-оцеляващи. Себеприятелството, себелюбовта, високата себеоценка са все непреодолими бариери пред смъртта, зорки ... |
|
|
75 стихотворения. ... "Между кориците на тази книга пулсира едно немирно и диво сърце, което познава и страстта, и любовта, и милосърдието, и загубата, и прошката. Но систолите и диастолите на този чувствен стих винаги удържат една прецизна и овладяна форма. Метафоричните взривове угасват в спокойната прегръдка на анжамбмана, а интонационните амплитуди се уталожват в лаконични запомнящи се поанти. Сама и обща, в тези 75 избрани стихотворения Божана Апостолова подрежда своята поетическа биография." Надежда Радулова Страх Боже, колко необетован свят между тичинки, между съзвездия - светли бездни от аромат, ... |
|
|
"Светът на "След дланите" е чувствителен и настръхнал, но същевременно познал отказите и провалите на зрелостта - сдържан, хладен, гравиран от изящните фигури на иронията. Гласът в "След дланите" одрасква читателя леко, но достатъчно, за да нарани погледа, да разлюлее видимото, да извади на бял свят уж пренебрежимите дисфункции в общуването, баналния ужас на всекидневието, все по-трудно възможната близост. В дебютната си книга Гергана Панчева демонстрира изострено поетическо внимание към детайла, но и към неговия ритъм, към начина, по който фотоувеличената подробност променя пулса на цялото, ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
В четири часа се върнах в месарницата, сама, на съседната седалка - кофа, пълна с кравешки лайна. Бях открила медния съд до вратата на млечната барака. Не търсих дълго синджира с кука, с който спускаха кофата в септичната яма. Знаех къде е: в гаража. Пак там висяха и клещите, с които смятах да прережа една по една веригите на решетката върху ямата. В детството си бях изминавала разстоянието между фермата и месарницата безброй пъти на велосипед, а понякога - ако се наложеше - и пешком. Чувствах се странно, докато преодолявах тази кратка дистанция на четири колела. Сякаш премествах оризово зрънце с мотокар. Паркирах колата ... |
|
|
"Виолета Кунева фино и иронично изследва самата себе си - и понеже не познава спирачки, изследва и нас. Неудобствата на живота са преодолени с неудобствата на стихотворенията, в които винаги има място за изненада какви точно сме. Място за нежност към смисъла. Към истината." Марин Бодаков "Деликатна поетическа решителност и емоционална ерудиция ни посрещат в дебютната стихосбирка на Виолета Кунева, която съвсем ненатрапливо показва как културата на живеене се превръща в култура на писане. Несъмненият талант да насложиш света около себе си върху своя вътрешен свят (или обратното) ражда силна поезия, чиито ... |
