"Нас, които ни няма" е обяснение в любов на цяло едно поколение. Към един любим град. Към писането и книгите. Към културните жалони и музиката на 90 -те. Към астрономията и фантастиката. Един болезнено личен автофикционален роман, разказан от момчето и момичето, което всички сме били. Роман за самотата и спасенията, за пробуждането на сексуалността и разрушителните импулси, за приятелствата и предателствата, за родителските бягства и силата на гените. За крехкия абсолют на любовта."Много добър стил. Чудесно построени изречения, ритъм, образност, майсторски описани сцени. Конструкцията с двете огледални ... |
|
|
Книга за силата на въображението. За самотата и приятелството. За това как може да бъде поправен светът, ако раздаваш обич - поравно за всички."Тази малка, но сърцата книга те прави съучастник в първата игра между съня и събуждането и изплита и от най-прозаичните мигове на ежедневието пъстър пуловер от приключения. Тук всяко притваряне на клепките разтваря звуците от света навън, утешава унилите и рисува сънотворния. Превръща те в смел и верен приятел, гони самотата и ти казва, че понякога и най-неразбираемите и странни неща могат да се окажат истинско забавление." Темз Арабаджиева ... |
|
|
"Великолепен език, отлично изтеглени сюжети и заковани поанти. На места хваща за гърлото, а на места ми идва да се гръмна от завист. Поети са всички рискове на пределната стилизация и читателят няма защо да се чуди кое е по-истинско: мрачният блог на самотника Пармаков, истинската история за героиня от разказ на друг писател или дневникът с добри дела на измислената седемгодишна Ния, който е самата прелест." Христо Карастоянов "Сигурен съм, всеки има скътана някъде своя кутия за спомени. И от тая кутия черпи, за да направи днешното си по-поносимо, по-приемливо, по-търпимо. Константин Петров също има своя ... |
|
|
Земята е пренаселена, а природните ѝ ресурси намаляват. Тринайсетгодишният Ари се грижи за болното си братче Йони. Двамата играят на нова и особено трудна компютърна игра - Кеплер62, която малцина са способни да превъртят. Никой не знае какво ще се случи с преминалите последното ниво - и дали Кеплер не е нещо повече от просто игра. Започва щуро приключение. Една затрогваща история, в която се разказва за извънземни приключения, за тъмни кроежи, за вирус, приятелство и избавление. Известните детски писатели Тимо Парвела (Финландия) и Бьорн Суртлан (Норвегия) заедно с финландския илюстратор Паси Питкянен (един от ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... В новата си фотокнига Никола Михов съчетава архивни снимки на Тодор Живков и цитати на Бойко Борисов, като намигване към актуалната политическа ситуация. Подредени тематично и извадени от оригиналния им пропаганден контекст, фотографиите дешифрират ритуала по откриване на нови обекти."Колко прави 1+1? Какво получаваме когато съпоставим в огледалото на времето образите на Тодор Живков и Бойко Борисов, едно или две? Отговорът на това уравнение вероятно ще зависи от политически уклон на човека, който гледа. Книгата "Чупи. Реже. Полива" ни подтиква ... |
|
|
"Котаракът на Рей Бредбъри е силно автобиографична и болезнено лична книга и стои особено близко до центъра на кольониколовската вселена. Тя проследява перипетиите на семейството му след преместването им в Лос Анджелис, преживяванията и срещите на писателя с куп незабравими и живописни герои по време на няколкото работи, които сменя, - нископлатени и на смени, типично за един емигрант, чието богатство и опит са единствено спомените и един малък език, - трудните дни на боледуването и смъртта на съпругата му, актрисата Виолета Павлова, както и срещите му с Рей Бредбъри, с когото Кольо Николов има щастието да общува в ... |
|
|
Дебора Макензи е журналист в сферата на науката с над 30-годишен стаж. Родена е в Канада, но от 80 -те години на ХХ век живее в Европа. Завършва биология и специализира електрофизиология и фармакология. Преди да стане журналист, работи като изследовател в областта на биомедицината. Пише предимно за научното списание "Ню Сайънтист", а в последно време и на свободна практика. През 2010 г. печели награда на Американското общество по микробиология. Специализира в материали за заразни болести, управление на ресурси, контрол върху оръжията; интересува се също от социални феномени като миграция, от икономическо ... |
|
|
"Следобедната дрямка е онова особено състояние, в което сънищата са най-ярки и често с мъка се отличават от действителността, макар да са пълни със сюрреализъм. Разказите на Боян Тончев са точно такива - смесица между реалност и сън, в която обаче висшите ценности си остават същите, а героите все толкова болезнено се стремят към тях. Въпреки целия позадрямал абсурд на ситуациите, в които попадат." Христо Карастоянов "Зад великодушния поглед на Боян Тончев към трудностите на всекидневието и неговия опрощаващ смях стои внимателно поставената диагноза за болестта на обществото. Иронията и самоиронията в ... |
|
|
"– Леле, колко сме грозни! От петорката наша всеки стреснат подскача, всеки бяга уплашен! Кой от нас е по-гаден? Ни животно, ни птица може с нас да се мери, с тази грозна петица!" Из книгата Запознайте се с антилопата гну, брадавичестата свиня, петнистата хиена, гололикия лешояд и щъркела марабу. Хората ги наричат Грозната петорка. Но такива ли са наистина? "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са Ленън и Макартни на детското книгоиздаване." Sunday Times ... |
|
|
"Детските стихотворения в тази книга приличат на светулки - леки и искрящи, те хвърлят светлина върху неща, които носят радост. Така неусетно учат детето да ги забелязва - и да не пропуска възможностите за щастие. Майсторството на Мария Донева пък ще му подскаже каква красота може да се крие в самия език, а и в собственото му въображение. Ще го научи да се вглежда, а вгледа ли се, ще види, че светулките могат да бъдат малки светещи ангели - обути с неговите протрити чорапчета. Рисунките на Елица Сърбинова са едновременно топли и изпълнени с простор - нейните герои се движат, общуват помежду си, чувстват се добре ... |
|
|
"...Бавни планини, научете ме как да тече бавно златната река на живота." Михаил Калдъръмов ... |
