"Разказвачът е почти невидим, а главните герои в повечето истории са жени. Много от тях са прокудени от войната, често в Киев, от райони с тежки сражения през 2014-а. Мащабът на техните светове е почти винаги домашен, но през обектива на Белорусец незначителни действия и срещи придобиват митологична значимост... Ефектът е сякаш Исак Бабел и Светлана Алексиевич са си родили дете." Клеър Месуд, Harpers "Белорусец постига впечатляващ баланс между моментното страдание и вечните механизми за справяне, наречени хумор и въображение. (...) Много от тези 32 разказа са дълги едва по страничка, но силата им е в ... |
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
|
Романът "Петмез" е голяма прозаична метафора на детството, на неговите тайни и открития. Той е едновременно ведра и тъжна книга - тя разказва за чудесата на детството, за сиянието и изконната красота на неговите първи откровения, но и за тъмната страна на този период от човешкия живот - за трагичността на неговия неминуем край. Урошевич създава проза, близка до магическия реализъм, пълна с носталгия и ирония."Да, моят роман наистина е писан със сантиментална носталгия по един изчезнал свят, но и с ирония - както към този свят, така и към моята сантименталност." Влада Урошевич "Един от най- ... |
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
Книжка с капачета. Повдигнете капачетата и открийте Съчко в тази забавна книжка за най-малките. Книгата е с красивите илюстрации на Аксел Шефлър и е част от поредицата "Съчко" от Джулия Доналдсън. ... |
|
Книжка с капачета. Повдигнете капачетата и открийте Зог в тази забавна книжка за най-малките. Книгата е с красивите илюстрации на Аксел Шефлър и е част от поредицата "Зог" от Джулия Доналдсън. ... |
|
Книгата "Никой на прага" събира избрани стихотворения на Калин Донков. Издава се по случай неговия 80-годишен юбилей. Блус Съмнения, възторзи, страх - съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах! И само век ще те обичам. Оттатък залеза, отвъд нощта тъмнеят бариери. Не иде прошка, нито съд... Любима, събуди ме вчера! В дълбочините земетръс предвкусва свойта премиера. Животът е опасно къс... Побързай, целуни ме вчера! Пропуква се безкрайността. С греха ни ангел ще вечеря. Подай стиха ми на свещта! Не чакай: забрави ме вчера... Калин Донков ... |
|
Надникнете в една домашна библоитека. Съставител: Райчо Станев. ... "Всички книги, представени на тези страници, са намерени в две малки частни библиотеки в Кърджали и Асеновград. Въпреки огромните им тиражи, книгите, издадени в третата четвърт на XX век и толкова характерни за онази епоха, постепенно изчезват от нашите рафтове. Изписаните на ръка заглавия на тези книги, както и съпровождащите ги илюстрации, представляват безценно културно наследство. Те са неотделима част от националната ни съкровищница като образци на един самобитен, характерен единствено за България начин на изписване на кирилицата. Макар да няма ... |
|
Безстрашният Суперчервей е тук - и винаги е готов да се притече на помощ! Той може да бъде ласо, въдица, дори въже за скачане. Но кой ще спаси самия него, когато попадне в лапите на злия гущер вещер? За щастие, всички буболечки са му приятели и измислят чудесен план..."Суперчервей суперздрав, супердълъг, с весел нрав. Силен и добър е той, Суперчервеят - герой!" Из книгата "Дуото Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър е истинско явление в световната детска литература." Книжни криле Илюстрации: Аксел Шефлър. ... |
|
Понякога най-искрените думи могат да бъдат написани само в писма до нечия майка. Това е вълнуваща история за едно момиче, израснало в дом за деца без родители, за приятелството, за загубата, за анорексията и, разбира се, за мечтите."Ръка за ръка, двама на сивия цимент, той и аз. А ние, мамо... Ние просто искахме ванилов сладолед с парченца шоколад. Ние не искахме нищо повече от живота, но той ни изненада." Из книгата ... |
|
Compiler: Neli Miteva. ... This book follows the process in the search for personal identity in Bulgarian fashion design through the three conceptual exhibition projects "XXSOFIA", "1.5 km of...", and "STATIONS". The garment is seen as a specific connection of the individual with its environment ("XXSOFIA"), as a visual commentary on the concept of "distance", its duration, length or transience ("1.5 km of..."), or as an interpretation of the global trend multilocalism through the study of our identity created through the experience collected by living in ... |
|
"Поезия, която дръзва да разкаже своята истина с рима и ритъм. "Отказвам да се движа наобратно", твърди Нели Станева в стихосбирката си Другото време и завърта сезоните. Читателите на тази книга разбират, че след преминаването през целостта на този времеви цикъл, нищо в живота на лирическия герой няма да е същото." Катерина Стойкова "Поезията на Нели Станева е жизнено зелена като пролет, топла като лято, ярка и богата като есен, изпепеляващо бяла като зима. Бих искал да мога да пиша така възхитително и леко за дълбоко вярващите в светлото и приемащите мрака. Поезия, каквато отдавна не сме ... |