В този луксозно издаден том са включени избрани поетически произведения от големия български писател Иван Радоев. Редактор е винаги прецизната в своята работа на литературен историк Мария Гарева. Сбирката предоставя възможност на читателя да проследи развитието на поетическия талант на автора през годините – от възторжената патетика на стихосбирката "Шумят знамената" (1951) през интимните и приглушени тоналности на "Пролетно разсъмване" (1953) и "Стихотворения" (1958), през елегичните състояния на "Един бял лист" (1975) до стаената енигматичност на "Песъчинки-животинки" ( ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
Кънчев е автор на повече от 20 великолепни стихосбирки. Преводач е на едни от най-големите световни поети като французите Гийвик, Ив Бонфоа, Кенет Уайт, американците Езра Паунд, Уилям Карлос Уилямс, Е.Е. Къмингс, нобелиста Чеслав Милош, Збигнев Херберт и др. Самият Кънчев е превеждан в 14 страни. От 2001 година е член на Световната Академия на Поезията. Николай Кънчев беше единственият ни, но неоценен от собствената ни държава, реален шанс за Нобелова награда за литература. Името му се спрягаше от емблематични чужди автори, но от нито един литературен корифей у нас. ... |
|
|
Както красноречиво говори заглавието, книгата на Бойка Асиова е написана в добрите стари патриархални традиции на българския къс разказ. Към това трябва да прибавим, че в същото време "Мъжко можене" е книга за тези традиции. Позицията на авторката е подплатена на различни равнища – от лексикалните и стиловите особености на повествованието през спецификата на фабулирането до избора на темите и фигуративните акценти. Изобщо това е една дълбоко последователна в своите избори книга, в която апетитът към живота и мисълта за смъртта непрекъснато се срещат. Впрочем, мъжкото можене изглежда единствената възможност да се ... |
|
|
Второ преработено издание с рисунки на автора. ... В началото на 60- те години на брега на морето един влюбен български студент обещава на млада чужденка да ѝ изпрати по самолет живо магаре. И прави всичко възможно, за да удържи на мъжката си дума. Следват трагикомични перипетии, изключване от университета, доброволно отшелничество. И една нова любов с твърде драматичен край. Студентът по филология смята, че истинското му призвание е да бъде художник. Това е смятал за себе си и авторът на този роман, преди да напише първите си пиеси. Затова книгата е илюстрирана с негови рисунки от онова време. ... |
|
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
|
Залез с облаци...кехлибар и матов блясък розови стада в небето Някой тихичко подрежда късчета от Битието... 3 септември 2005 Балша ... |
|
|
Екатерина Йосифова е незаличимо име в съвременната българска поезия. Всяка нейна книга е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните „краткописи” – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. И новите си стихотворения Екатерина Йосифова е оставила да се подредят сами, единствено по правилото на азбучния ред. Според нея „едно стихотворение ... |
|
|
Постсериозен кодекс със затихващи функции. Закони за професори. Закони за студенти. ... "Сега, след първата си книга (съдържаща някои от лекциите на автора за плаката, понеже пък той именно по това е и професор), Иван Газдов прави всенародно достояние пет закона за професори и други пет за студенти. Към тях е додал и един "Закон за съвършеното творческо формообразуване (неръкотворно), или за разликата между изкуството и живота". И всичко това е снабдено с десетки графични диаграми, схеми и чертички, напомнящи най-добрите образци на някогашните Газдови цикли за петното, което срещнало чертичката, а ... |
|
|
Петата белетристична книга на Олга Шурбанова „Вкус на Моцарт“ е своеобразно продължение на предишната – „ Лично време “. В нея времето отново е лично, то тръгва от познатата ни вече софийска интелигентска фамилия, за да ни отведе при хора и събития, които по един или друг начин са олицетворявали българската духовна среда в наглед „най-застойните“ години на ХХ век. Писателката обрисува Моцартовата същност на това нейно и наше общество, което не ще да знае за Салиери, с такова психологическо проникновение и ярък колорит, че изпитваме илюзията за онова „вече видяно“, дори и да не сме го зървали никога. Магията на книгата, ... |
|
|
"За първи път космическият дух на Георги Борисов се сблъсква със силата на земната гравитация и поезията му е така непосредствено свързана с личната му съдба. За първи път движението се извършва отгоре надолу и смъртта издига непрогледна стена между него и отвъдното. Като че ли самото небе се е раздвоило на горно и долно, като че ли самият живот "се е напълнил с мъртъвци" и поетът е свидетел с какво безразличие изтича той към смъртта. Оттук и драматичните интонации в лириката му, която, при цялата и беснееща сила, може да бъде определена като философска. Едноименното стихотворение "Точно в три" ... |
|
|
Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея. ... В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че ... |
