"Лигите на дявола", така наричали в Аржентина паяжините, които есен се носят по въздуха; това го разказва Хулио Кортасар в едноименния си разказ, по който по-късно Антониони направи прочутия си филм "Фотоувеличение". Постоянно си мислех за това, докато четях романа на Христо Карастоянов "Паякът" - една книга, изплетена по всички правила на тези нежни капани, които подсказват повече за самота, отколкото за кръвожадност. Така се случва и с героите на Карастоянов, които са оплетени в самотния лабиринт на 90-те години от миналия ХХ-ти век и началото на сегашния ХХІ-ви. Лабиринт, който е по- ... |
|
|
"Съществува един жанр в драматургията, който се нарича "комедия на ситуациите". При Теодора Димова имаме "мелодрама на ситуациите". Това е сблъсък на характери – има травестирани характери, които искат да бъдат едно, а в същото време са друго, а в някаква степен по отношение на другите хора се проявяват като нещо трето. И оттук идва един много важен момент – този сблъсък на характери, този сблъсък на ситуации и всичко останало се превръща в сблъсък на невъзможността за живеене. Може би от тази гледна точка Теодора Димова е онази в българската драматургия и проза изобщо, която от всекидневието ... |
|
|
Поетът Любомир Левчев представя своя нова антология с любовни стихове, озаглавена "В невидимата кула". Любомир Левчев е роден в Троян през 1935. Първата му книга "Звездите са мои" е издадена през 1957, а днес негови книги са преведени в 36 страни. Автор на поезия, романи и сценарии, Левчев работи през годините в "Радио София" и вестник "Литературен фронт". Между 1979 и 1988 е председател на Съюза на българските писатели. През 1991 създава издателска къща "Орфей", публикуваща стихосбирки и списание със същото име. Има множество международни награди, сред които е " ... |
|
|
Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
|
"В Африка всичко е друго нещо: кротката кръвожадност на леопарда, бавната мълниеносност на мамбата, вечно внезапният залез..." Тази книга съдържа два сборника със събития, пейзажи и притчи от мозамбикския разказвач и словотворец Мия Коту (1955): Край никой път (2001) и Наниз от мъниста (2004). Една жена отлита с пеликаните, друга услужва с плача си; един мъж загребва с веслата си небето, друг разхожда риба на каишка; едно дете се гуши в обувка, друго мечтае да остарее час по-скоро... Освен предговор от автора за българските читатели и послеслов от преводачката, изданието включва и малък "речник" на ... |
|
|
В своята "История на английската литература" проф. Марко Минков пише, че с публикуването на "Манфред" Байрон става говорител на епохата си и си осигурява трайно място в европейската литература. С изобразеното в поемата титанично отчаяние и с вулканичните страсти на своя герой, но най-вече с несъкрушимостта му, той покорява въображението на едно разочаровано от неуспеха на Френската революция и уморено от Наполеоновите войни поколение. Според други критици именно той е личността, която най-ярко изразява присъщото на романтизма богоборчество. Като почти всички безсмъртни творби на поезията, а и на ... |
|
|
"Дъщерите на стихотворението Стихотворението е кръг. Откъдето тръгнеш, там се и връщаш, но някак се оказваш по-нависоко. Стихотворението има архитектура. Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла. Стихотворението има пластове - за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така. Стихотворението е надежда. Това не го забравяй. Стихотворението е обич. И ухае на теб. Винаги." Из книгата ... |
|
|
Защо всеки на всекиго е длъжник и никой не може да си плати. ... „Ланчестър e елегантен и възхитително остроумен писател... Той осветлява Голямата рецесия по начин, който ни поразява със своята оригиналност.“ New York Times „Покрива всичко, което трябва да знаете за международната финансова криза... Ланчестър обогатява темата с две отчайващо необходими качества: външна гледна точка и завладяващ стил на писане. Той влива елемент на наслада в материя, която обичайно не свързваме със свежа фразеология.“ Globe and Mail „Дарбата на Ланчестър е да вижда голямата картина по нов начин.“ Washington Post „Написана находчиво, ... |
|
|
"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“ Така започва и завършва романът “Всекидневното нищо” (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас. Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, ... |
|
|
На 1 септември 1939 г., само една седмица след подписването на Пакта Молотов–Рибентроп между СССР и нацистка Германия, с нахлуването на немските дивизии в Полша започва Втората световна война. "Орташкият гювеч" на тоталитарната двойка е скоро консумиран и Полша, стратегически разделена помежду им, престава да съществува като държава на географската карта на континента. Но желанието да се прекрои картата на света ще доведе до всеизвестния край на ортаците от всички багри. С цената на реки от кръв, пет години по-късно светът действително ще се промени основно и поне едно олицетворение на злото – фашизма – ще бъде ... |
|
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
|
"Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. "Езикът разкрива всичко" - казва Клемперер." Нина Пауър, културолог и преводач "Бележникът на един филолог" е ключово произведение в опитите да се обясни и преодолее "Lingua Tertii Imperii", езика на Третия райх. И днес, 72 години след първото издание на книгата, тя продължава да бъде изключително актуална, ставаме свидетели на нарастваща ... |
