В тази книга Георги Пашев представя увлекателната история на първите стъпки на железничарството по нашите земи, както и връзката на това важно за съвременния човек техническо изобретение с българското национално-освободително движение. Без името на баварския немец Хирш не е възможно да се говори за метален път в Източна Европа. Той идва на Балканите, за да сложи край на онези пеши движения, които траяха хилядолетия. Така, осъществил човешки блянове, барон Хирш става символ за напредък. При техническата и промишлената революция на ХІХ век, когато пàрата и електричеството бяха впрегнати да вършат работа, а ... |
|
|
"Приятелката на един поет забременя от друг поет. Жената на автомонтьора поетът заобича и умра. Затова аз казвам: най-добра написаната с дим жена е. Ирина - примерно, Ирина - от Тютюн." ... |
|
|
Христо Запрянов е отдавна признат у нас и по света (Германия, Холандия, Англия) млад прозаик, заради чиято книга „ Одраното куче ” (1992) немски критик зачерта символично в сп. „Щерн” творчеството на цяло едно поколение съвременни немски писатели. В сборника с три негови пиеси, издаден от ИК „Жанет 45”, читателите обаче несъмнено ще разпознаят и блестящия драматург, който успява да бъде едновременно интригуващ, забавен и психологически задълбочен. ... |
|
|
Към книжката има CD с песнички. ... "Я да видя кой тук не спи да го нагълтам, хи-хи-хи! Торбалан идва! Хей, ти! Детето казвай да се скри! Чакай! ей ги де! Дядо да го изяде! У! Чакай! Я! Ей го де! Дядо да го изяде!" ... |
|
|
През 2008 г. група съмишленици от "Фондация за нова култура" направихме нова камбана и камбанария на село Горна Бела Речка. Мотивите ни не бяха религиозни. Водеха ни усещането, че на старите хора от селото наистина им липсва откраднатата камбана с "най-благия звук", предизвикателството - може ли отново да се направи "блага" камбана, удивлението - колко силен отпечатък в паметта оставят звуците, с които израстваме. Тази книга събира уроците и разказите, родени в процеса на правене на камбаната. Решихме да споделим този процес с повече читатели, защото да направиш камбана се оказа преживяване, ... |
|
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
|
"Обикновено използвам поезията да играя в игра, в която никога не съм сериозна с думите, защото и думите не са сериозни с мен. Имат прекалено много значения. Аз също. Чрез стихотворенията се отдалечавам от познатото. Те ми служат за фенерчета, с които осветявам най-различни небесни и земни обекти, както и субекти, които иначе не се виждат – скрити в свечерените пластове на въображението."Вера Балева Вера Балева е авторка на стихосбирката "Резенче ябълка, или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения" (2007). Родена в с. Търнава, обл. Монтана. Живее в София. Завършила е Специализирано висше ... |
|
|
"Книгата, с която Снежана Иванова отбелязва своя 50-годишен юбилей, включва стихотворения от стихосбирките "Вторият живот" (1990), "Клинописи" (1991), "Той" (1993), "Убежища" (1994), "Нощта на Брахма" (1998), "Праг зад вратата" (2001), "Отдалеч" (2004), "Излизане от Тулча" (2006), а също интрото "Приказки от другата смърт". "Винаги съм се питал коя от всичките над 10 книги на Снежана Иванова е най-добра. Писал съм за много от тях и досега нямам отговор на този въпрос. Всяко ново заглавие, излязло изпод перото и, изненадва ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Дълго време турската проза беше представяна от мъже, което наложи да се мисли, че писането е мъжка работа. В такава обстановка турската женска проза смело проправи пътя си и успя да се наложи категорично и по интересен начин. Новаторските търсения от 60-те години на миналия век в турската проза прозират и в творчеството на писателките от 90-те, обуславяйки развоя на тематичното амплоа и установяването на новаторските форми в турската женска проза: промяна във формата, богато разгърнат изказ, майсторско боравене с езиковия компонент, освободени от традицията наративни похвати. Откриването на турската проза към света след ... |
|
|
"Ние сме програмирани за обикновения свят, за пазара на всекидневния живот. Ето защо поетичната книга "Нищо повече" изглежда много различна. Защото тя е предизвикателство. Защото в нея трябва да разчетем легендата за съкровището на света и да разберем човека, който "чака доволен потопът да го отнесе". Стиховете провокират и събуждат многопосочни асоциации. Тази книга е една от малкото в съвременната българска поезия, която успява да ни покаже самовглъбението на един поет и заедно с това да ни научи как да се вглеждаме навътре в нас; да държи очите ни отворени за външното и в същото време да ни ... |
|
|
Първо. „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб. Второ. „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) ... |
