"В нелеки времена поетиката на Теофилов остана напълно безразлична към господстващите теми и мотиви, съзидателно търсейки Човека - и светлината, изрязана в неговата усмивка. Затова, със своята космополитна мяра на поет, преводач, драматург и редактор, той спомогна за утвърждаването на цяла вълна в съвременната българска лирика в средата на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век."Марин Бодаков "Иначе не бихме могли да си обясним тази донкихотовска жажда за възстановяване на нарушената хармония, с която е проникната цялата поезия на Иван Теофилов. Нито пък да прогледнем в дълбините й, скрити зад ... |
|
|
"Признавам, че от много годни не бях се забавлявал така чистосърдечно (а може да беше и мръсносърдечно, и да не беше баш забавление). Калин Янев ми е напълно непознат, но това не ми пречи да сравня неговия текст с други също тъй "хард" текстове от типа "закони" на този или онзи (визирам господата Мърфи и Паркинсън). Впрочем те са така обрасли с митове, та дали са и реално съществували? Както и да е. Умен и талантлив човек, тоз Калин Янев. Заслужил си е книгата, стига да се найде издател."Из рецензия за ръкописа от Николай Заяков "Калин Янев е името на Калин Янев. Или обратното. Роден е в ... |
|
|
Атлас на българската литература е замислен като документална панорама на новата българска литература от Паисий Хилендарски до 2012 - годината, когато се навършва нейното четвърт хилядолетие. 250 години нова българска литература, огледана в библиографията, критическата рецепция, новите периодични издания, авторите и събитията в духа на времето, когато са произтекли. Амбицията на изданието е да въведе в автентиката на времето без днешен коментар - събитията, фактите, книгите и оценките за тях се самокоментират, озвучавайки времето си. Тази втора част на тома Атлас на българската литература (1969 - 1989) изчерпва ... |
|
|
Катя Белчева е родена и живее в гр. Пловдив. Завършила е “Славянска филология” в ПУ “ Паисий Хилендарски ” (втора специалност - “История”). Публикува свои текстове и преводи от полски в периодичния печат (вестниците “Труд”, “Литературен глас”, “Литературен вестник”, “Марица”, “Арт Клуб”, “Северняк”, “Пловдивски университет”, “Български студент” и списанията “Глоси”, “Страница”, “Участие”, “Море”, “Кръг”, “Славянски диалози”...). Лауреат на редица литературни конкруси. "Когато майка ми постави хартия на огледалото не виждах лицето си, нито твоето. Кафява беше хартията и твърда. Стърчаха плитките ми и все по-остра ... |
|
|
Всяка книга на Екатерина Йосифова е просветление, своеобразно разсъмване на сетивата както за ценителите на изящната словесност, така и за случайно заблудилите се бродници в поетическия лес. Поради особеното свойство на нейните "краткописи" – да сгъстяват протичащото до една дума, те привидно оставят в прогледналите ни очи само по един знак, но той остава в съзнанието ни като дълъг и вълнуващ разказ за осъзнато преживяно. Екатерина Петрова Йосифова е родена на 4 юни 1941 г. в гр. Кюстендил. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Поетеса. Работила е като учителка, журналистка, ... |
|
|
В "Преди да падне нощта" Аренас описва живота си от мизерното детство на село и краткото юношеско увлечение по бунта на Кастро. С характерна карибска чувственост Аренас описва многобройните си еротични завоевания и говори за "стотиците, ако не и хиляди" момчета, минали през леглото му. Тези епизоди се редуват с разкази за опитите му да скрие записките си и за това как му се налага да пренаписва ръкописите, конфискувани от тайната полиция (връх на материалния и творчески просперитет в Куба по това време е притежаването на пишеща машина). "Трудно ще различим кое в тази картина на постоянна ... |
|
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
|
|
Анабел е успяла жена, която провокира и се оставя да бъде провокирана. Тя се носи в живота с лекота. Но дали чувствата, които някога е заключила в лабиринта на душата си не са оставили отпечатъка си върху нея? Амстердам, Ван Гог, „Слънчогледите” са реперите по пътя към катарзиса на героинята. Ирина Папанчева, авторката на лиричната повест „Почти интимно”, в „Анабел” ни пренася в живота на млада жена минала през младежките си увлечения, любовта към живописта и баща си, за да стигне до административната кариера, която и дава власт над живота и, докато едно пътуване и няколко срещи я връщат към истинските за нея неща... ... |
|
|
Изданието съдържа две творби на Георги Господинов - театралния скреч D.J и пиесата Апокалипсисът идва в 6 вечерта. ... D.J. Точно през XVII век, великата епоха на лулата, което ще рече на постоянството, стабилността и здравото семейство - защо какво друго е лулата, ако не една уютна и порядъчна домашна камина в миниатюр - та точно в това време се ражда... Дон Жуан. Пушач на цигари в един свят на лули. Ако приемем, че Дон Жуан, този Zorro на жените, е едно от имената на страстта, какво се случва днес, четири века по-късно. Как се чувства съвременният D.J. (Don Juan) - като пушач сред отказали пушенето, като любовник ... |
|
|
"Малка книга за реалността" на Боян С. Бенев не е практическо пособие, което се опитва да ни учи как да живеем. Елегантното издание, в което текст и изображение си партнират, влизат в диалог, контрапункт или съзвучие (отново блестяща работа на дизайнера Райчо Станев), по-скоро цели да смени оптиката, да промени познатия ъгъл, по който сме свикнали да наблюдаваме света около нас. Както твърди самият автор: "Въпросите рядко имат по един отговор и това, което е валидно днес, може да е безполезно утре."Целта на "Малка книга за реалността" не е да дава отговори и рецепти, тя по-скоро ни ... |
|
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
|
|
Философски есета ... Атанас Игов (1979) може да бъде предвиден като едно от забележителните имена на утрешната ни хуманитаристика. „Антология на отсъствието“ е неговият дебют, който респектира с ерудиция и аналитични способности, с неочакван поглед и смели прозрения. Философските есета на Атанас Игов се отличават с тънко познаване на българската и европейската философски традиции, но и същевременно стоят далече от епигонските рефлекси, характерни за мнозина от начинаещите мислители и анализатори. Най-сериозното достойнство на книгата „Антология на отсъствието“ е приносът и към съвременното изграждане на т.нар. български ... |
