"Дълбинето на етнокултурата ни все още крие чудеса. Чудо са запеските на Разлог, чудо е, че Бойка Асиова е овладяла тази древност." Проф. д-р Георг Краев Бойка Асиова е родена в Разлог на 16 декември 1945 г. Инженер-химик по образование, с малко практика в управление на индустриалното производство, повече от 30 години тя е журналист. Работи в няколко национални всекидневника. Печата в литературни и други издания. Автор е на 11 книги. Между тях са сборниците с разкази "Сребърна пара", "Мир вам, сто врабчета", "Мъжко можене". Романът ѝ "Яловата вдовица" получи ... |
|
"Стихотворенията на Чухов? Те са като бадеми. Изящните им черупки проблясват меко, примамват те в книгата, гладки, ясни и непроницаеми. Но когато схрускаш със зъб повърхността на текста, вкусваш ядката на горчивината. Преглъщаш онези отрови на общуването, от които само чувствителен майстор като Чухов няма да се уплаши да сподели с теб, за да те излекува." Марин Бодаков "В кратките мигове на осенение, когато този неумолим хирург – времето – прави разрез в сърцето, любовта, душата и мислите, поетът стои с игла и конец от думи и само той успява да надзърне какво има в дъното на разреза, преди да се опита ... |
|
Двадесет и два начина да изживееш себе си. ... Снежана Иванова е автор на 10 стихосбирки и 3 книги с културологични есета. Превежда раннохристиянски апокрифи. Носител на международната награда за поезия "Сеферис". Член на Световното движение на поетите "Гюетас дел Мундо", на Световното поетическо общество и Сдружение на български писатели. Нейни стихове са публикувани в различни книжни и електронни издания, в национални и световни поетични антологии. Живее във Велико Търново. Работи в Регионален исторически музей - Велико Търново. ... |
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
Второ преработено издание. ... "Аз, Катри Клинг, нощем често лежа и мисля. И мислите ми са ясни, не като в просъница. Най-често ме занимават парите, големите суми; вълнува ме как да се сдобия с тях бързо, да ги спечеля честно и почтено, да натрупам толкова пари, че вече да не мисля за тях. Пари, които ще се умножат след време. Първо – яхта за Матс, голяма яхта за морски пътешествия, с каюта и вътрешен мотор, най-хубавата яхта, направена някога в това затънтено село. Всяка нощ чувам снега по прозореца, мекия шепот на снега, който идва с вятъра откъм морето – колко хубаво е, че вали, да можеше да затрупа селото, да го ... |
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |
|
"Романът Последна стъпка е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение - все стабилни и еднозначни - и изведнъж усещаш под читателското си ходило изречение, което,като отлепена плочка от тротоар, те опръсква с калта на живота. Българският живот. Животът на моето поколение. И моите собствени тайни започват да се боричкат не на шега с откровеността, с неприятната откровеност на Йордан Славейков, докато се предадат в битката с този текст. Докато приемат настървените истини в Последна стъпка - не само истини за карантията на Прехода, но и за моята собствена самота и моя собствен страх. И за мен основният въпрос ... |
|
"Обичам Белгия, защото в нея се живее по-просторно, удобно, евтино и лесно, отколкото във всяка друга държава, която познавам. Мразя Белгия, защото къщите са отвратително грозни и претенциозни, а вездесъщото им присъствие омърсява деликатния пейзаж. Обичам Белгия, защото в нея се говори френски и защото в училище изучавах задълбочено френски – оня ясен, хладък, духовит език, който ми доставя изтънчено удоволствие всеки път щом имам възможността да го слушам, говоря, чета. Мразя Белгия, защото изгони моя нидерландски език от училище и го отпрати на полето. Обичам Белгия заради правилцата ѝ, умението ѝ да ... |
|
Действието на романа започва през шейсетте години на миналия век и свършва в началото на настоящия. Главните герои в книгата са близо двайсет. Техните истории са разказани на широк исторически фон. Голямото безвремие до 1989-та година и хаотичното време след нея са мислени като съвременен епос. Двете епохи дишат чрез любовта, която е основна тема в романа. Ключ към нея е добронамерената ирония. Хуморът застига читателя, когато е най-малко подготвен. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед – дори неоспоримата истина. Героите в книгата търсят страстно своята човешка идентичност, за да разберат кои са, какви са и ... |
|
"Един роман изповед. Изповедта на син, който е продължение на своя баща. Роман за живота и смъртта, за миналото и бъдещето, за тъгата и вярата, за любовта и болката, за близостта и отдалечаването, за същината на изкуството, за сривовете и възходите, с които човек се сблъсква в този толкова суров свят - светът, в който оцеляването е въпрос на смелост." Росен Карамфилов "Това е роман откровение, роман мост, роман полет. Той просто е другото лице на любовта, противоотрова на болката, този текст е необятна територия на свободния дух. Този роман подарява живот!" Здравка Евтимова "Чета " ... |
|
"Светът е създаден от груба материя. Или поне така ни се струва на нас - хората на изкуството. Твърде голяма е разликата (поне според нашите усещания) между грубата същност на битието и копнежът по фина и изискана хармония на нашите души. В разказите на Светослав Дончев има и от двете. С едри и мъжествени удари на четката той - като истински майстор - е нарисувал грубата действителност. На нашето познато село; действителността живееща сред тръните, сред бедните къщици и фургони с едва димящи коминчета. И тук там - отново с чудесно майстоство и проникновение - се прокрадва нашият копнеж по фината хармония. Която ... |
|
"Когато написах първия том на Хрониките и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници - аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време - страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том - освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том - времето на социализма, - е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт - живи са и (част от) онези, които са били под гнета на тяхната власт; живи са правоимащите - живи са и ... |