"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Заминавам за St. Margarethen! Казах на кучето, проснато на тротоара. - Както сега теб заобикалям, така ще премина Балканите. Един ден ще лежа на брега на езеро, ще храня лебедите и ще гледам отраженията им в небето. Жълтата му козина не се впечатли, а аз подхвърлих монетата на слънцето и отпътувах. Мира Душкова Мира Душкова (1974 г.) е поет и литературовед, доктор по съвременна българска литература. Завършила е Българска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий". Нейни стихове са публикувани в литературни издания в САЩ, Швеция, Унгария, Хърватия, Румъния, Турция, Индия. Автор е на поетичните книги & ... |
|
Димана Йорданова е родена на 6. 04. 1986г. във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", а по-късно следва "Балканистика" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс "Алда Мерини 2016" и от националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" за стихосбирката "Жените и мъжете, които бях". "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее ... |
|
Олга Шурбанова е музикант по професия и писател по призвание. Една от най-авторитетните ни музикални критици, тя има издадени и пет белетристични книги - "Когато Париж беше твой" (1977), "Накажи ме с любов" (1989), "Само душата" (1999), "Лично време" (2002). Нейни литературни творби са публикувани във всички специализирани издания, някои преведени на полски, немски и английски език. "Не мога да скрия удоволствието, с което четох ръкописа на Олга Шурбанова "В далечното пътуване". Отделно увлекателния разказ, описващ историята на рода и предците на авторката, съдбите, ... |
|
Художник: Ромина Беневенти. ... Кучето Лупо и енотът Тумба твърдо вярват, че приятните моменти могат да се разтягат. С усмивка. Че нали и устата ви е къса, но усмивката я разтяга! Двамата опашати приятели трескаво и по свой начин откриват света: обясняват си защо леопардите са на петна, за какво служат картините, какво е у дома, защо морето е толкова красиво. Предупреждаваме ви! Отговорите не са от енциклопедиите. ... |
|
"Каква следа оставяме? На какво сме готови, за да постигнем целта си? Какво бихме пожертвали, за да сме в мир със себе си? Две двойки, чиито пътища не би трябвало да се пресекат - различно социално положение, образование, среда. Общото помежду им - мечтата за дете. Тя ги изправя един срещу друг в най-важната битка в живота им." Надежда Радулова Невена Митрополитска си поделя времето между няколко поприща: на майка, съпруга, дъщеря, авторка и библиотекарка. В миналото е събирала опит като журналистка, учителка, преводачка, социална изследователка, продавачка и гладачка и всяка една от тези професии ѝ ... |
|
Изкуството да ловиш гигантска акула от гумена лодка в огромното море през четирите годишни сезона. Историята започва с намерението на двама приятели да се впуснат в улов на едно от най-големите и най-свирепите същества на планетата: гренландската акула. Докато готвят такъмите и порят вълните на Северния океан с гумената си лодка в четири различи сезона, ние научаваме неизброими вълнуващи факти за норвежкия север и неговите хора, за улова на ивичести китове и камбала, за блюдото от език на треска, методите на сушене и стандартите за качество при покупка на тази неповторима по своя вкус риба, за семейния живот на косатките ... |
|
Тези беседи са предназначени за читатели, на които съвременната наука е слабо позната или съвсем чужда. Взети заедно, седемте глави представляват бърз преглед на някои от най-значимите и интригуващи аспекти от голямата революция, настъпила във физиката през XX век, и главно на въпросите и загадките, породени от нея. Защото науката ни дава представа как най-добре да разбираме света, но и ни показва необятността на всичко, което още не сме си изяснили. Първата беседа е посветена на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, "най-красивата от съществуващите". Втората - на квантовата механика, в която се ... |
|
Десето издание. ... "Приказките са най-древният литературен жанр, всеки народ е създавал своите приказки в своето детство. За децата реалният свят е скучен и тесен и те го разширяват чрез въображението си, рушат клетката на реалността, търсят нещо повече от съществуващото; ако не го намерят - измислят го: одухотворяват мъртвите предмети, очовечават животните, разговарят с цветята, летят към звездите - в децата живее вроденият в човека Бог, който може да вдъхва душа на глината, може да създава нови светове, за когото няма граници в пространството и времето. Уви, ние порастваме, убиваме в себе си Бога и се примиряваме ... |
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров. Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
Илюстрации: Аксел Шефлър, визуална адаптация: Венета Атанасова. ... "Живееше вещица мила и кротка. Тя имаше пухкава питомна котка на черни райета, с очи ококорени. И шапка, която стърчеше нагоре. И котката мъркаше силно, доволно, и рижата вещица хвъркаше волно, метлата щом литнеше в полет щастлив по-бърза дори и от вятъра див..." Из книгата "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са сътворили ново съкровище... Направо сме влюбени." Индипендънт ... |
|
"Откъде идва силното нежелание да се конфронтираме с агресията, щом за него няма научно обяснение? В книгата ще се помъча да дам отговор на този въпрос. Наред с това ще направя опит да прекарам ясна граница между деструктивната и конструктивната агресия, тъй като няма съмнение, че и двата вида агресия съществуват, но първата, за разлика от втората, не обогатява ничий живот и не носи ползи за цивилизованото общество. Да се помъчиш да откриеш какво поражда яда, гнева, насилието и омразата и да положиш усилия да се справиш с бурните чувства в семейството, в детската градина и на улицата, са две коренно различни неща. ... |