"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
Трето преработено издание. ... Приказки от Оная гора е сборник с кратки истории без история, притчи за мъдреца в детето и за детето у възрастния. Всяка от тях е разказана на прост и достъпен език, като в същото време всяка от тях сама по себе си е завършена метафора. Разходката в Оная гора е духовно пътешествие, странстване навътре - към илюзиите и болките, отхвърлянето и приемането, свободата, любовта, смъртта и трансформацията... В Оная гора ще се срещнеш с Маргаритката и Охлювчето, с Рекичката и Лилавия ръмеж, С Мечето и неговото плюшено мече, Елфидата с розовите очи, Вятърчето - с всички онези най-обикновени ... |
|
С романа си "Тракийският код" Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас. Героите на книгата са обикновени хора, въвлечени по волята на случайността в намирането на един артефакт и разкриването на загадките, които крие той. По пътя си те изследват светилища и находки, сблъскват се с коварни противници, участват в много приключения, за да открият неочаквани връзки във времето и ... |
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
Четвърто издание. ... "...Асиова умее да завърти героите си във вихъра на греха и прошката. Мозаечният строеж на романа й оплита като в паяжина читателя, за да го накара да повярва, че и нашенските сюжети не са по-лоши от чуждите." Петър Величков, критик "...За първи път в нашата литература се отваря дума за сляпата и яростна българска черта след 1912 г., която се е стоварила върху главите на турци и помаци, виновни и невинни. Тук тях е употребила думата "оттурчване" - толкова разложка, толкова нейна и толкова точна, че сега на стари години не смея да я използвам, защото имам чувството, че ще ... |
|
"Тази книга е хирургическа намеса в литературата. Скалпел, който безотказно преминава през всички части на тялото, паметта, аортата на деня. Книга - паник атака, пристъп, отворена към небето вена. Книга, в която партитурата на сълзата е възможна само за китарата на Джими Хендрикс." Елин Рахнев "Имаш рана и търсиш поезия, с която да я превържеш. Попадаш на поезията на Димана Йорданова. И проумяваш, че раната е нанесена от въпроса, а вътре в нея зрее отговорът. Остави я да зее, остави я да боли, остави да се роди отговорът. Обичам поезията на Димана, защото тя не признава лъжовни изцеления." Веселина ... |
|
Илюстрации: Аксел Шефлър, визуална адаптация: Венета Атанасова. ... "Живееше вещица мила и кротка. Тя имаше пухкава питомна котка на черни райета, с очи ококорени. И шапка, която стърчеше нагоре. И котката мъркаше силно, доволно, и рижата вещица хвъркаше волно, метлата щом литнеше в полет щастлив по-бърза дори и от вятъра див..." Из книгата "Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са сътворили ново съкровище... Направо сме влюбени." Индипендънт ... |
|
"Читателят е поставен в епицентъра на кръвните отмъщения в Албания, там където смъртта следва като сянка и наровете никога не узряват. Подобно на романите на Исмаил Кадаре, книгата разгръща сериозните патриархални теми по тези земи и размишлява върху липсата на Бог в човека. Тази интересна и разтърсваща книга заслужава голямо внимание, защото вярвам, че има силата да върне човешкото в човека." Владимир Зарев Романът отвежда читателя при суровия Канун на Леке Дукагини, който все още властва в изолирани местности на Балканите. В него жени стават заклети девици и се превръщат в мъже, като режат косите им и ги ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов. ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
Юбилейно издание. ... "Публикувах романа "Мравки и Богове" преди 20 години, навръх 2000 година. Но в главата си и по хвърчащи листчета и бележници съм започнал да го пиша още през 60-те години на миналия ХХ век. Въпреки определението "Хроника на ХХ век", реалното действие в романа се развива в рамките на два дена, но се разиграват събития от преди Христа до бъдещата 2030 година. Благодаря на всички, които продължават да търсят и да четат този мой роман, докато някой ме чете - ще бъда жив. Ако не сме богове, поне да не се правим на мравки." Стефан Цанев ... |
|
Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
Второ издание. ... Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни, вслушани в гласовете им. Отзиви за автора ... |