"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
"Красиви образи на неудобството да живееш - това откривам в стихотворенията на моята някогашна студентка Илияна. Виждам как от близостта думите ѝ цъфтят и узряват. Виждам я как расте." Марин Бодаков "когато нощта завърти колелата си на пълни обороти и в безсънието си обърнем гръб един на друг зашивам устните си зад които напират обвинения завивам мълчанието на топло и галя косата ти наум." Илияна Генова ... |
|
"Обрат-но в себе си" е втората ми поетическа книга. Заглавието ѝ дойде съвсем естествено, след като първите ми стихове, събрани в книга, носеха името "Думите ме носят". Следвайки онази невидима нишка на сътворяването на собствения ни живот, те вече ме бяха отнесли на хиляди километри от България. Там, на средиземноморския бряг, където сред пясъка, слънцето и безкрайния лазур на един друг свят аз се учех да живея на друг език. И както детето първо усеща със сетивата си, после се учи да ходи и чак след това да говори, аз надграждах жизнения си опит... с изначалното познание. Бях едновременно и ... |
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
Сборникът може да се чете като антология с 51 стихотворения, коментирани от 51 съвременни български философи, историци, писатели, журналисти, художници, изкуствоведи и литературоведи. Но може да се чете и като сборник с 51 визии за това как се чете стихотворение, всяка от които има стихотворение за илюстрация. Обединява ги на първо място общото историческо време и едва след това - обстоятелството, че стихотворенията са на един и същ поет, навършил 50. ... |
|
Сборникът Запокитеност включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов, написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 - 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, дело на Капка Кънева, носител на наградата Златна четка за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора в края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща. Петър Чухов е автор на 12 стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Творбите ... |
|
Избрани и нови стихотворения 1990 - 2020 г. ... "От картините в поезията ѝ струи мощна и дълбока красота. Това е песнопение на жена, което разтърсва. Глас на рядка птица, чиято мелодия, отекваща в едно балканско небе, омайва и заслепява. Аксиния Михайлова е алхимик. Тя си присвоява думи, които всички ние смятаме, че познаваме, отвежда ги другаде, потопява ги в кладенеца на живота си и ни ги връща преобразени. Дадена ни е голяма поетеса. Това е дар от небето." Никола Крус, Льо Соар, 29 юни 2019 Без адрес Може би ненапразно посади половината си живот на билото, макар че коренището на твоя дом се ... |
|
"...успешна поезия е тази, която, дори с привидния си хаос, предизвиква усещане за хармония." Петър Чухов, интервю за Public Republic, 9 юни 2012 г. "Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения. Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя - и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, ... |
|
Колаж от акварелни фрагменти, "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите" може да се чете като съвременно японско дзуйхицу - изящният средновековен жанр "по пътя на четката", или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Как се разминаваме, когато се срещаме, какво казваме с недоизказаното, как се оглеждаме в миналото си, как се губим и намираме, чуваме и не чуваме един друг, какво остава и какво отминава, къде е красотата, кой ден е добър и кой лош? Фрагментите се подреждат като звезди в ... |
|
"Виртуозно произведение: голям, дързък, маниакално-депресивен коктейл, който гръмко обявява дебюта на един талантлив - да, изумително талантлив нов писател." Мичико Какутани, New York Times "За мен нещата започнаха в мазето и не спряха. Не се бъзикам. Това е голяма работа. Книгата удря верния тон и го държи - ужасно, ужасно трогателно, без по никакъв начин да става лигаво или фалшиво. Това е една безмилостна книга." Дейвид Фостър Уолъс "Силата и енергията на тази книга могат да задвижат влак." Дейвид Седарис "От 40 години читателите чакат Дж. Д. Селинджър да изпрати нов ръкопис ... |
|
"Едва по-късно щеше да разбере, че там е имало всичко друго, само не и тишина, но въпреки това именно тишината беше единственото, което се беше запечатало в паметта ѝ. Да, всъщност защо онази сутрин мъжът ѝ не заведе децата на училище, както обикновено? Беше капнала, като ги остави пред входа на училището, оттам ускори, за да се изкачи по оживената улица, задмина един автобус, спрял на спирката, и изведнъж най-страшният звук, който някога бе чувала, я удари в тъпанчетата, последва абсолютна тишина. Оглушала не от мощта на експлозията - изригнала като вулкан от запалителни материали, бурми, пирони, гайки, ... |
|
Александър Шурбанов е роден в София през 1941 г. В продължение на няколко десетилетия преподава английска литература в Софийския университет, гостува и в редица други български и чуждестранни университети. Почетен доктор е на британските университети в Кент и Съри и е избран за член на Европейската академия. Шурбанов е автор на две дузини книги със стихотворения, есета и литературоведски изследвания, издадени у нас и в чужбина. Той е и преводач на англоезична поезия и поетична драма, в това число на безсмъртни творби на Чосър, Шекспир, Милтън, Колридж, Байрон, Дилън Томас. Носител е на Национална награда " ... |