"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
|
"Първоначално исках да напиша книга за унищожението на човека. Но когато започнах да пиша, от унищожението не остана много. Останаха, по-точно казано, тези неща, тоест всички последни неща. Само за тях си струва да се говори, и за нищо друго. Някои от главите в тази книга са посветени на детството, други на проблемите на семеизпразването у човека, трети на това, което се нарича любов. А също и на онова, което се сънува. Всички до една, разбира се, са посветени на смъртта, защото писането е разговор с мъртвите. А и без това мъртвите са навсякъде." Валентин Калинов "Разказват, че в джунглите на Южна Америка ... |
|
|
"Номад е събирателният поетичен образ на моите духовни търсения през периода след публикуването на първата ми стихосбирка. От години вече се самоопределям чрез пътуването, което се е превърнало в маркер на моето номадско съществуване. Езикът за мен е сакралност, пътека, по която се движа и скрепявам частите си, за да стана отново цяла. В поезията търся не толкова вдъхновението, колкото диалога, възможността да открия себе си или другия. Тя е постоянен разговор-преоткриване - универсален парадокс, който ни помага да превърнем в думи това, което иначе не бихме могли да изкажем." Людмила Калоянова Людмила ... |
|
|
"Скъпи читателю, книгата, която държиш в ръцете си, измина дълъг и труден път, за да попадне при теб. Първият ѝ редактор обърна внимание на автора, че книгата е изключително лоша и под нивото му. Авторът не се отчая и потърси втори редактор, който я определи като чудесна и посъветва някои думи да се заменят с други. Ръкописът замина към издателството, откъдето настояха за намесата на истински редактор. Такъв беше назначен служебно - и слава богу, човекът беше добронамерен. И макар не особено впечатлен, все пак си позволи да отбележи, че някои от текстовете граничат с гениалното. Уви, едно е да граничиш, друго ... |
|
|
"Искрено се зарадвах, когато през 2018 година в Украйна започна да се подготвя Антология на съвременния чешки разказ на украински език. За мен книгата беше чудесен пример за това, което е възникнало в този жанр в Чехия през последните 10 години, но и нещо като малка литературна гастрономия за издатели, преводачи и любители на чешката литература. И разбира се - прекрасно средство за обществена дипломация. Това е книга, с която можем да се представим извън Чехия, която мога да подаря на нашите български партньори, сътрудници и колеги. Съставители на антологията При чехите са Луцие Ржехоржикова - бивш директор на ... |
|
|
Делфийската рокля е най-легендарната рокля в историята на модата. Поставя революция със създаването си през 1907 г., освобождавайки жените от налаганите дотогава ограничения, и в същото време остава неуспешно копирана от най-големите модни къщи и до днес. В книгата Делфийската рокля някои от вас ще срещнат много различни жени, други само една, но всички разкази ще ви припомнят, че жената облича роклята, а не роклята - жената."Книгата прави умела дисекция на женската душа, започвайки не откъде да е, а от роклята - втората кожа на жената. И както Ева свлича змийската кожа от себе си, така Димана съблича тайна след ... |
|
|
Те са най-злата вещица, най-нахалният трол и най-подлият призрак, които сте виждали. Те са смешни... те са забавни... те са много, много лоши! Те са тримата стари злобари. Те са тримата лоши лошаци. Готови ли да се срещнете с тях?"Джулия Доналдсън и Аксел Шефлър са тандем, заченат в рая!" The Independent of Sunday Художник Аксел Шефлър. ... |
|
|
"С Ваньо Глухчев сме съседи през има-няма 200 метра. И двамата сме заклети пешеходци. При случайна среща, каквито и да са актуалностите на деня, все ще стане дума за незавяхващата му рана: шампионската титла, която спечели с битки на терена, а му откраднаха с игрички - пак на терена. С Гочето не пропускаме домакински мач на Локомотив. Разменяме поздрави и думи, но това не ми е привилегия. Него го познава поне половин Пловдив, приятел е с всички - бивши съотборници и съперници, фенове от различна разцветка, ветерани, че и подрастващи. Но още го боли, че навремето Локомотив го отпрати без прощален мач. Мишо Георгиев ... |
|
|
"Тези разкази на Йордан Славейков са изпълнени с друга форма на любовен копнеж - копнежа на живия по мъртвия, копнеж, който не може да бъде осъществен и затова може да продължи до безкрай. Тяхната обща тема е сблъсъкът със смъртта в състояние на силна любов. Или не сблъсъкът, а онова състояние на живия, в което той започва да опознава новозародилия се копнеж по завинаги недостъпния друг." Зорница Христова "Сигурен бях, че след романа си Последна стъпка - един от най-пронизващо острите текстове, които съм чел от български автор - Йордан Славейков няма да предложи нищо по-щадящо на читателите. ... |
|
|
"Писането на Йорданка Белева поставя в своя център белезите - белезите от миналото, които ни задължават да го помним; белезите от настоящето, които ни помагат да го живеем, и белезите от бъдещето, които знаем, че ще получим. Така тя като автор ни въздейства три в едно: да помним, да издържаме, да знаем." Митко Новков "Харесвам прозата на Йорданка Белева заради тази невероятна, доведена до съвършенство сложност на простотата, харесвам езика, на който са написани нейните разкази и с който тя си "играе", както неуморните и винаги различни вълни си играят с неуморния и винаги еднакъв бряг." ... |
|
|
"Невероятният анализ на нацисткия език и оценката на Клемперер за ролята на езика в политиката на изтребление на нацисткия режим си остава и до днес образец за всеки подход към разбирането и ролята на езика във времена на реакционност и агресия. "Езикът разкрива всичко" - казва Клемперер." Нина Пауър, културолог и преводач "Бележникът на един филолог" е ключово произведение в опитите да се обясни и преодолее "Lingua Tertii Imperii", езика на Третия райх. И днес, 72 години след първото издание на книгата, тя продължава да бъде изключително актуална, ставаме свидетели на нарастваща ... |
|
|
"Знамена и ключове" е изследване за приключенията на епиграфа, неговата форма, функциите му, употребите му. Увлекателно написано и с вдъхновяващо внимание към детайла, то повежда из историята на английската и българската литература и я разкрива в непозната досега светлина. Кой първи използва епиграф към свое произведение? Каква е ролята на епиграфите от антични поети, какво е мястото на епиграфите от съвременни автори? Имало ли е мода на епиграфа? Дали епиграфът казва нещо за смисъла на произведението, или препраща навън, към неговия контекст? Като стъпва върху огромна по обем литература. Ангел Игов предлага ... |
