Всичко за цепенето, подреждането и сушенето на дървата - и за душата на огъня. ... Тази книга е едновременно преглед на норвежките традиции в отоплението на дърва и подробен справочник за дърветата и дървесината. Авторът Ларш Мютинг събира в нея познанията на водещи норвежки учени и на опитни стопани от най-студените райони на страната. Дървото е най-достъпният и масово разпространеният източник на зелена енергия, но и сечта, и паленето на огън могат да се вършат както правилно, така и погрешно. Книгата е изпълнена с факти за търговията с дърва за огрев, за различните начини на подреждане на дървата за съхнене, за ... |
|
|
"В тези увлекателни репортажни разкази светът е едновременно познат и непознат. Димитър Кенаров има умението да слуша, без да съди, да бъде свой сред чужди, да свързва привидно разнородни нишки в умела сплав и да черпи от живия живот почти на всяка цена. Неговите места са места, където литературата не наднича често. В тези периферии се разиграват драмите на нашето време. Като всеки вещ пътешественик, Кенаров носи космополитността и интелекта си с лекота. Вярвам, че тази книга ще разшири разбирането на българския читател за това какво може да бъде литературата, както и журналистиката." Капка Касабова "От ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
Съвсем други неща Да кажем, така е по-лесно: Ако захвърля часовника в снега стрелките му за теб ще рият времето на купчинки безследно време. Но сега и то ме отминава, наказва ме като изминат път напразно. Не съвсем, не винаги. Не днес, но някога готов ще бъда след теб навярно да приема останалото време за живеене като оставащото време за живот, като оставащо ми време. Сега живея сред отломки изоставени последици. И пиша своите мечти до теб в снега. А вятърът чете и ги събира. И сигурно до теб ги праща. А вятърът е неуморен пощальон - чука по вратите ни и тръгва без да съобщи. И затова излизаме сред зимата смутени, ... |
|
|
"Какво има между суперлуната и... супер Земята? Какво става с времето след онзи миг, в който то е спряло? Под каква форма се появява абсолютното зло? Книгата Понякога се случва дава версии на тези и други въпроси. Независимо дали пише проза или поезия, Цветозар Цаков успява да създаде приятелска близост с читателя. Понякога шеговито, друг път със сдържана тъга, поетът лови и опитомява картини и моменти от града, бита и вътрешния живот на човека - без илюзии, без разкрасяване, без резки жестове." Петя Хайнрих "Очаквах една бъбривесто безмила поезия, която като тийнейджър се кълне в единствеността на ... |
|
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в новата ... |
|
|
През въртопа от страхове и слухове, догадки, теории, интриги и протести животът си пробива път, както глухарчето напролет избуява на изпотъпкана земя. Тази книга е за оцеляването. Любов Кронева е родена в Бургас. Завършва журналистика в Москва, но като журналист работи малко време и се отдава на голямата си любов - превода. Междувременно започва да пише и проза. Издала е романите Черни лалета за Кант, Къщата с ангелите, Кирка и сънищата. Последните ѝ две книги - Банално и Вълча Богородица - са сборници с разкази. "Щеше ми се да видя ще се вместя ли в скоростната писта на разказа, без да изхвърча от нея& ... |
|
|
"Малките романи за из път на Карастоянов са материя с изключителна пластичност. Тези истории сякаш се прилепват към сандвичите и списанието за автобуса, разстилат се като шлейф, носят се като облаци, неизбежно общи: веднъж шофьор на ТИР разказал нещо на една позната. Тук даже курортната история, зад която стоят дебели романови корпуси, е умело загъната за из път: от приготвените билети от по шест стотинки през ладата, с която двама братя току се изнасят да гледат кино, до края с песъчинката в обувката и заминалия последен автобус. И ето че в този финал стаената меланхолия изскача мощно от опаковката на малкия роман. ... |
|
|
Set in the valley of the Mesta, one of the oldest inhabited river valleys in Europe and a nexus for wild plant gatherers, Elixir is an unforgettable exploration of the deep connections between people, plants and place. Over several seasons, Kassabova spends time with the people of this magical region. She meets women and men who work in a long lineage of foragers, healers and mystics. She learns about wild plants and the ancient practice of herbalism, and experiences a symbiotic system where nature and culture have blended for thousands of years. Through her captivating encounters we come to feel the devastating weight ... |
|
|
"Всяко мое стихотворение е любовно щом ти го прочетеш." Петър Чухов "Едно от най-хубавите неща в поезията на Петър Чухов е там, където играта с думи оголва мрака между думите. И в същото време там, където в мрака и абсурда на живота проблясва спасителна светлина - любовна, слънчева или от нощна лампа, все едно. Много зряла книга, превеждаща ни през смъртта и любовта хладнокръвно и топлокръвно едновременно." Георги Господинов Илюстрации: Капка Кънева. ... |
|
|
Болка Прободено с игли, сърцето на игленик прилича вече - не, няма смисъл да е светла, така очакваната вечер, че от премрежения поглед сълза като прозрачно паяче по нишката на тази болка се спуска и това е краят. Васил Сотиров Васил Сотиров е роден на 31 май в София в семейството на художници. Завършил Френската езикова гимназия. Работил в Главна редакция Хумор, сатира и забава при Българското радио, списание Карикатура, Студия за анимационни филми Бояна, вестник Пардон, вестник Дума, вестник Република. Член на СБП. Безпартиен. Автор на книгите: Лъвовете никога не плачат - разкази (1981), Убийство на щурец - ... |
|
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова, нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
