Две влюбени бостански плашила на име Бет и Хари ви канят най-сърдечно: Бъдете наши гости на сватбата мечта. Това ще е най-хубавата сватба на света! Но дали нахалното плашило Реджи ще успее да провали сватбения ден? Илюстрации: Аксел Шефлър. ... |
|
|
"Това са записки в дневници, водени в продължение на 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всички 22 рейса най-дългият ми е 291 дни, а най-краткият - 37, когато се наложи намеса на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, на котва или в пристанище, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми. Тук са описани стъпките ми по далечни земи, щрихи от историята на Български морски флот, но преди всичко това е събирателен портрет на моряка, който не се нуждае от идеализация или героизация." Нейко Дамянов ... |
|
|
Войната на Русия срещу Украйна."Превъзходен анализ на всичко, което доведе до жестокото и злощастно нашествие на Путин в Украйна... Книгата на Зигар е пламенно проникновение в настоящето." New Yorker, Най-добрите книги на 2023 година "С цел да обясни пропадането на Русия в пропастта и най-кървавата война от Втората световна война насам, Зигар ни кани на пътешествие по нелесния път на преосмислянето на близкото ни минало. Книгата му е не само пътеводител в това минало, но и мощен вик за промяна на настоящето." Серхий Плохи, автор на Портите на Европа: История на Украйна "Защо в страната ми ... |
|
|
"В романа на Вера Мутафчиева Аз, Анна Комнина като смислотворящ фактор е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да разобличи собственото ѝ апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено Алексиада.... Отделните романови глави често започват с обширни цитати от Алексиада, които биват сетне редактирани като че ли от перото на самата средновековна хронистка, възкръснала като модерна жена на двайсти век. Романът е издържан във феминистка тоналност. Житейската съдба на героинята, представена ... |
|
|
Пътуване до Амазония, център на света."Много книги са писани за Амазония, но тази е разтърсващо умопомрачителна. Прочетете я и разберете." Фред Пиърс "Опустошителна, изключителна и незабравима." Words Without Borders "Елиане Брум е най-добрата журналистка в бразилската преса и с право най-награждаваната в Бразилия." Globo "Във време на климатичен срив, изтъква Брум, центърът на света не са примерно Делфи или Йерусалим, нито някой от модерните ни центрове на политическо влияние; центърът е и трябва да бъде Амазония." The New York Times "Книгата на Елиане Брум излъчва страст ... |
|
|
Защо патагонците си резервират храст? Какъв е животът в най-опасната чилийска мина? Как бедуините измерват щедростта? Могат ли да ни научат на мир малайските племена? Какво значи да си образован през сърцето? Защо фарьорските лодки плават на тавана? Нови пътешествия със синята палатка. 24 държави и 100 кратки истории от Перу и Аржентина, през Албания и Йордания, до Япония и Нова Зеландия. ... |
|
|
Майка разказва приказка на болното си дете - за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и сънят се преплитат и детето пропада в този свят на изгубена любов. Спасението му ще зависи от отчаян детектив, чиято сянка разгадава случаите му, както и от мъж, който мрази чехли."В своята книга Мартин Касабов развива умело интереса си към странни, паралелно съществуващи светове и времена: пустини, морета, миражни източни градове, лунни пейзажи. Колкото и да са необичани, приказни по своята атмосфера, тези пространства щедро предоставят ... |
|
|
"В есето Митко Новков е намерил своя жанр. Събраните в тази книга културологични и литературоведски есета стъпват върху впечатляваща начетеност и от тях читателят може да научи много. Но те са най-вече резултата от едно нестихващо любопитство към хуманитарното знание, от дръзко вглеждане под повърхността на познатото, от способността на автора да вижда неподозирани връзки между нещата и неочакван смисъл в детайлите. Есетата в тази книга откриват своите сюжети на интелектуално търсачество в широкото пространство от Античността до съвременността, от митологията до съвременната литература, и при това ги разказва ... |
|
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
Зайчето Лулу обожава лястовиците. Най-много на света обича да ги съзерцава от своя балкон. Което е чудесно, понеже Лулу има два свои балкона: при майка си и при баща си. Само дето на нея никак не ѝ е приятно да живее на две места, защото винаги забравя по нещо важно ту на едното, ту на другото. И това започва да ѝ създава главоболия в училище... Дали докато наблюдава лястовиците тя ще види и хубавото в новия си начин на живот? Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, но смело се изправят срещу тях, докато откриват колко е ... |
|
|
Анри е зайче, което, разсърди ли се, трудно се успокоява. Усеща, че в гърдите му се надига същински ураган. И никак не разбира защо всички наоколо сякаш предпочитат да работят, вместо да си играят с него. Дори мисълта за това го ядосва и го кара да се чувства самотен. Слава Богу, най-любимият му заек на света, дядо Зайо, ще помогне на него и на родителите му да разберат, че за да бъдеш щастлив и спокоен, понякога е достатъчно да вдигнеш поглед... и да прекараш малко време с онези, които обичаш. Полин, Теодор, Ернест, Лулу и Анри са пет специални зайчета. Те учат в един клас и се сблъскват с най-различни предизвикателства, ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
