Лукчета и виолетки е роман, изцяло написан на Северозападен диалект. Авторът му ще ви отведе в Северозападното село Сливата и ще ви разкаже забавни ситуации, в които героите му попадат. По български неподправени, някои от действията им ще ви възмутят, а други ще ви разсмеят. Всичко е натурално, непретенциозно и познато. Но, както казва малката героиня в романа: "Нема да се плашите, щом моите ора са оцелели и вие че оцелеете". ... |
|
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
От детинската фантастична приказност, през романтичната естетизация на блатото - до екологичния вик за съдбините на планетата - това е амплитудата, която очертават нейната словесна музика на водата. Бургаската Петя остава в представите ни завинаги едно полудете. И все пак, тя самата на 6.09.1979 година е записала в дневника си, публикуван след самоубийството ѝ: "... Аз бях още тринадесетгодишна, а сега съзнавам, че всъщност съм била една малка, много малка жена. Детска глуповатост казвам условно, как иначе бих могла да назова онова велико съчетание на страст и нежност - стихийни, неосмислени, неосъзнати, ... |
|
|
Приказки различни за животни симпатични - магични истории, сътворени, предадени и разказани с удивително умение. Приказките по нищо не отстъпват на най-добрите образци в жанра. Историите, включени в книгата, не са за най-малките, те са по-скоро един философски поглед и поучения за големи (и още по-големи) пораснали и непораснали деца, а защо не и за възрастните, съхранили детското в себе си. Многопластови истории, в които се редуват радост и мъка, тъгата преобладава в различни измерения, безгрижието се заменя с ангажираност... но винаги с щастлив край, носещи своите поуки. Щастието е многолико, но за да го достигнеш ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
Магьосници, върколаци, кръвници, мрачници или виделници. Наречени още Посветени - те бродят по земята и живеят между нас - хората от векове. Онова, което пробужда вниманието на строгите закрилници, бранещи своите вълшебници обаче, е зло, тъкмо атакувало улиците на Варна. Този път вниманието на всички е насочено към обикновено момче, чиято съдба съвсем скоро ще вземе нова посока. Двадесетгодишният Стоил се оказва ново попълнение във веселяшка компания, чиито ходове сякаш биват дирижирани от всяка следваща жертва на злокобното ехо, долитащо сред медицинските учреждения на града. Художествена измислица, легенди, реализъм и ... |
|
|
Една история за злощастието на българите от Тракия и за любовта, която може да премини през времето и да продължи отвъд. Нищо по-малко от вечност - една приказка, най-страшната, която баба може да разкаже на своята внучка. Приказка не измислена, а изстрадана, в която има човешки бесове, опиянени от кръв и женска плът. Има крясък на злорадо надмощие и писъци на осквернено моминство. Има мъже - бащи, съпрузи, братя - полудели от мъка и безсилие, че никак не могат да помогнат на своите. Има плач, стонове и обезумели очи. Има изнурени тела и разранени крака, препъващи се в камъни и трупове. Има зловоние от разложено и дрехи, ... |
|
|
Книгата Прегръща те сова е сборник с разкази и стихотворения, предназначен да разпръсне, изтанцува и преразпредели тъга и гняв, да намери красивото, което може да крепи жени, които търсят нови пътища към истината. В заблудата на материята истините са различни в различните очи, но всъщност истината е една - на Бога. Никакви отговори няма в книгата, а само търсачество на истини. Любовта е път, истините са пътища, осъзнатостта е път. Да може да различиш какво причиняваш на себе си и защо, какво причиняваш на другите и защо - може би това е мъдрост. Да се избяга от емоциите и страстите, защото те са причинени от материята, е ... |
|
|
Една минута из времето е научнофантастичен роман за приключенията на група младежи, попаднала в миналото на гр. Поморие - Анхиалос. В малкия градец на аполонийци през 127 г. пр.н.е. те се срещат с траки и елини. Преминават през хиляди рискови ситуации, заплашващи живота им. Попадат в капана на времето. Дали ще успеят със собствени сили да преодолеят всички трудности и да се върнат обратно в XXI век, на който принадлежат? Целта на романа е да покаже бита на древните хора през погледа на съвременния млад човек. Сблъсъкът на мирогледа от нашето съвремие в XXI век със схоластиката, предразсъдъците и суеверията на древните ... |
|
|
Стихосбирката Мисъл в пет минути самота може да се определи като ескизи на душата, скицирана рисунка, която създава завършена представа за случващото се вътре в човека и в света около него, размисли за творчеството, за любовта, за границите и отчуждението. Стиховете подредени в тази книга са част от духовното търсене на твореца, което се усмирява в петте минути самота, когато душата е разголена. Само тогава като че ли противоположните емоции са удавени в тишината. Много от описаните състояния в стихосбирката са опитности, през които всяка човешка душа преминава - и копнежът по хармония, и болката и страданието и ... |
|
|
"Миналото определя настоящето и бъдещето. Всеки човек има своя история, която го прави неповторим. Ето я и моята - история, изпълнена с драматизъм в борбата за оцеляване на моите предци." Анна Кабанова ... |
|
|
Как се гради и пази крепост от светлина в душата? Как се минава през времената и се побеждава мрака? Има ли пролуки през измеренията и кой може да се пресяга през тях, та да получи отговори или подкрепа? Къде са ни корените и нима можем без тях? Климент ли измисли кирилицата, или пък Наум - понеже в Преслав по-рано се е писало на кирилица, отколкото в Охрид? Задаваме ли точните въпроси, когато искаме да получим важен отговор и нима наистина бяхме наказани за гонението срещу богомилите? На какво е способна една крехка жена, въоръжена обаче с познание, вяра, древни сили и светла душа, имаща едно наум за мрака? Тези и още ... |
