Сборникът обединява текстове по темата "Различие и идентичност", а също така акцентира и върху изследвания, свързани с европейските перспективи в преподаването по семиотика. Представени са текстове като: "Психоанализа"-та на Фройд "Едип цар" на Софокъл "Атическата трагедия" на Богдан Богданов "Болка и идентичност в две автобиографии" на Друде фон дер Фер "За постколониалния семиозис" на Ееро Тарасти "Идентичността като етнокултурна компетенция" на Георг Краев "Всекидневните жестове като резултат на ритуализация" на Роланд Познер ... |
|
|
Съставители: Веселин Методиев, Ангелина Гимишева, Мария Стоянова, Юлия Станимирова. ... "Свободата, господа, е белият дроб, чрез който диша демокрацията." Парламентарният дебат в България има своите възходи и спадове. За съжаление, малко познаваме и поради това малко разговаряме за добрите образци. За един от тях е направена тази книга. Никола Мушанов (1872 - 1951) е бележит български политик. Той е сред онези, които направиха от една малка, аграрна провинция на Османската империя достойна и уважавана европейска държава - Княжество, а от 1908 г. Царство България. Навършил 30 години, Мушанов ще стане народен ... |
|
|
Психоанализата представлява уникална среща с най-дълбоките и творчески аспекти на човешката психика. Тази среща се осъществява чрез психоаналитичен диалог, който разкрива пред участниците в него не друго, а самото пораждане на смисъл, създаден в самите нас и предоставен пред нас за разбиране. Тази книга ни представя разгръщането на психоаналитичното разбиране и интерпретация на смисъла на психичното през темите за сънищата, свободните асоциации, символите, играта и психичните състояния. Демонстрира ни съществени елементи от протичането на терапевтичния процес чрез автентичен интерес към психичното преживяване, както на ... |
|
|
Книгата "Лингвистиката - между строгите науки и свободните изкуства" е организирана от оригиналната идея за мястото на лингвистиката сред другите науки и различните изкуства. В нея науката за езика се разглежда като основна хуманитарна дисциплина в най-общ диалектико-философски и научно-методологичен план. Подходът на Иван Касабов е необичаен и се изразява в съпоставката на лингвистиката с физиката и математиката (като формално строги науки), с логиката (като философска дисциплина за формално правилното мислене и неговите форми) и с различните (според формалния им естетически принцип на изображение) изкуства. ... |
|
|
"Съвременните тенденции в туристическата индустрия разглеждат човешките взаимоотношения в туризма като рехуманизирани услуги, което изисква ново, съзнателно отношение към неговия изключителен професионализъм и нов поглед върху ролята на заетите в туризма. Теорията за човешкия капитал се отличава с устойчива актуалност и нарастващ научен интерес във всички сфери на стопанската дейност. В условията на глобално социокултурно, производствено-технологично и икономическо развитие, ролята на човешкия фактор придобива перманентно нарастващо значение и следователно хората, следва да се разглеждат не като категория " ... |
|
|
Второ издание. ... Преди два века модерният човек извоюва свободата да определя нормите си и да опознава света, без да се съобразява с казаното от древните. Но каква е цената на тази свобода? И ако иска да я съхрани, не трябва ли той да се откаже от общите ценности, от живота в обществото, от последователния си и отговорен Аз? Какво следва оттук нататък? Пред този нелек избор на човек са предлагани няколко стратегии. Хуманистичната се състои в това да запази той свидната си свобода без обаче да се отказва от ценностите, от обществото и от Аза. Тук представям възгледите на големите френски хуманисти от Монтен до Констан, ... |
|
|
"Вдъхновението не е нещо друго, а това, че намиращият се в състояние на вдъхновение е изцяло погълнат от предмета, изцяло навлязъл в него и не се успокоява, докато не намери напълно съответстваща художествена форма и не ѝ даде последната резка, не я доведе до съвършенство." Георг Вилхелм Фридрих Хегел Калина Христова завършва специалност Графика в Националната художествена академия и магистърска програма Графичен дизайн в Нов български университет. Специализира в Академия за изящни изкуства, Виена в класа на проф. Франц Граф. От 2004 г. работи като асистент по рисуване и живопис в НБУ. От 2008 г. ... |
|
|
Книгата е предназначена за служители в публичната администрация, представители на неправителствени организации, журналисти, студенти, преподаватели, учени и всички, изкусени от политически, хуманитарни и гражданските предизвикателства на бежанските проблеми. ... |
|
|
"Значимостта и практическата приложимост на този труд се определя от факта, че това е първото задълбочено научно изследване на тази материя в българската юридическа литература. Авторът подробно анализира цялата процедура, свързана със сключването на смесените договори на ЕС, което дава цялостна представа за разработването и сключването на тези договори от началото до приключването на договорния процес." проф. д.ю.н. Орлин Борисов ... |
|
|
"Конституционният дебат в българския парламент през XIX век" е началото на една нова поредица на НБУ. Още по онова време българското Народно събрание и в двете си форми "Обикновено" и "Велико" се ангажира с конституционна промяна. Двата разглеждани случая се различават по своя завършек. Ако в първия има само опит, то във втория има реална промяна. Книгата разкрива дебата в парламента, като се старае да представи различните мнения и развитите аргументи. Конкретните промени - броят на депутатите, продължителността на парламентарния мандат и др., все още са от интерес за обществото. Ето защо се ... |
|
|
Почти във всички области на психологията може да се открие един сблъсък, едно противопоставяне на две различни изначални позиции: едната е, че особеностите на феномените на човешката познавателна система трябва да се търсят в особеностите на биологичното устройство на хората; другата поставя ударението върху нашата памет - знанията, вярванията и убежденията ни. В книгата се дискутира най-вече втората парадигма, т. нар. конструктивизъм, в областта на зрението, социалните взаимоотношения, емоциите, взимането на решения, езика. Хипотезата е, че конструктивистките феномени са свързани не толкова с отделните елементи, колкото ... |
|
|
Представената монография се вписва в поредицата от публикации, посветени на 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил (997 - 1014). След "Константинопол и руската колония (до 2014 г.)" и "Византия - позната и непозната", доц. д-р Тома Томов напуска пределите на византийската столица и с грижливост и педантичност се опитва да поднесе на читателя правдиво описание на българо-византийския сблъсък през лятото на 1014 г. в долината на Струмешница, известен като "битката при Ключ". То е едно от най-подробните исторически изследвания досега благодарение на отличното познаване на района не само от ... |
