От Кристина Агилера до Виктор Юго - над 400 забавни или поучителни анекдота за бележити личности от всички времена. "Един журналист попитал Дюма" - Вярно ли е, че сте квартерон? - Да - отвърнал Дюма. - Значи баща ви е бил мулат? - Да - потвърдил пак писателят. - Ще рече, че дядо ви е бил негър? - Точно така. - В такъв случай прадядо ви е бил...? - Маймуна, господине - троснал се авторът на "Тримата мускетари". - Маймуна! Което показва, че родът ми започва там, където свършва вашият.""Попитали Мао какво мисли за Френската революция. Отговорът му бил: - Рано е да се каже." Джовани ... |
|
Документални разкази за хора с кураж, дръзнали да се противопоставят на престъпни сили Италянски учител срещу неаполитанската Камора Британски икономист срещу данъчният рай на остров Джързи Бивш словенски полицай срещу корумпирани политици Френски финансист срещу подкупите на междудържавно ниво Български журналисти срещу мутрите и беззаконието... ... Обикновени герои е документален разказ за журналисти, служители на полицията, висши чиновници, банкери, обикновени граждани. Обединява ги едно: че волно или неволно са надникнали в скрития свят на корупцията и финансовите машинации, проявили са куража да издигнат глас ... |
|
Клод Симон (1913-2005) е сред знаменитите френски писатели на 20 в., ярък представител на новия роман, автор на над 20 творби. През 1985 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. "Трамваят" (2001) е последният му роман. "Днес вече съм възрастен и, както за много от обитателите на нашата стара Европа, първата част от живота ми бе бурна – бях свидетел на революция, воювах, попаднах в плен, познах глад, убийствен труд до изнемога и тежка болест, неведнъж бях на косъм от смъртта, насилствена или естествена. Общувах с най-различни хора – със свещеници и с подпалвачи на църкви, с кротки буржоа и с анархисти, ... |
|
Случайно запазени писма и други документи представят картина за живота на едно семейство, характерна за част от българското общество между XIX и XX век. ... |
|
Странно нещо е животът. Също любовта. Странна е смъртта. Кой кого какво убива и защо? Изтикан до ръба на екзистенциалната бездна, Буч предприема отчаяно бягство от обкръжението си, спомените и бездушието на големия град. Той е обсебен от идеята да напише роман, с който да разчисти сметките си с болезнената действителност. Нещата обаче се объркват. Миналото продължава да живее в него, а реалността се заплита в нишките на въображението. "Първото, което трябва да се каже за романа на Милен Стоянов, е че е смислен – характеристика, която все по-трудно може да се даде за огромната лавина от книги не само у нас, но и в ... |
|
"Вашият роман е от малкото, които ме вълнуват. Неговата буреносност е съградена от същностно мечтание, той е затрогващ чрез невъобразима интелектуална изтънченост и човечен чрез упадъчната атмосфера на красотата - това е чудо и връх в писателското майсторство." Стефан Маларме в писмо до Оскар Уайлд "Не съществува такова нещо като нравствена или безнравствена книга. Книгите са добре или зле написани. Това е всичко." Оскар Уайлд ... |