"Едгър По - най-мощният писател на своята епоха - хипнотично изобразява как абсурдът прониква в разума и властва над него с чудовищна логика." Шарл Бодлер "Най-ценните си идеи дължа на моя велик учител Едгар Алан По." Стефан Маларме "В този смутен литературен век Едгар По представлява мълнията на шемета и поетическата буря. Опитите творчеството му да бъде анализирано често отвеждат, както при Леонардо, само до загадъчни усмивки." Пол Валери "Едгар Алан По е сюрреалист на приключението." Андре Бретон ... |
|
|
Обещаващият млад психиатър Дик Дайвър се оженва за своя бивша пациентка - красивата и богата Никол. Елегантната двойка се установява на Ривиерата, огражда се с безгрижни и безделни приятели и се отдава на разточителни развлечения. Обект на завист за онези, които не са допуснати в тесния им кръг, Дик и Никол кръстосват между плажовете край Ница и Кан, модните зимни курорти и парижките салони. Постепенно обаче над привидното благополучие и сякаш неугасващото привличане помежду им започва да тегне сянката на компромисите. Разкъсван между грижите за психически нестабилната Никол и зараждащите се чувства към изгряващата ... |
|
|
Пиеса ... В луксозен бардак, именуван "Големият балкон", мъже идват да удовлетворят фантазиите си, наглед садомазохистични, но по същество властови; място, където на посредствени личности се дава възможност за кратко, за времето на един сеанс, да влязат в чужда кожа и да се изживеят като могъщи и неповторими. Творбата е метафизична драма, размисъл за властта и смъртта сред пространство на илюзиите, огледален лабиринт. "Истинската тема на пиесата - казва Жан Жьоне - е илюзията. Всичко е фалшиво, в театъра, както и в живота; и същевременно всичко е истина, защото единствената истина е вътрешната." ... |
|
|
Пиеса ... Веднъж един актьор ме помоли да напиша пиеса, която да се играе от чернокожи. Но какво всъщност означаваше чернокож? И най-вече - какъв е цветът му? Жан Жьоне (1910-1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявали отначало заради "посегателство върху добрите нрави". Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. ... |
|
|
В този сборник се опитваме да разкажем за протестите чрез избрани лозунги, снимки и цитати от политически и обществени фигури, допълнени с кратка хроника на събитията. Лозунгите в този сборник са плод на българското възмущение, находчивост и чувство за хумор. Много от тях са тъй оригинални и остроумни, че би следвало авторите им да се знаят. Известно стана само името на Правдолюб Иванов. ... |
|
|
Братята Етеокъл и Полиник са убити в борба за престола на Тива. Настоящият цар, Креон, издава указ тялото на Полиник, виновен в държавна измяна, да остане непогребано, плячка на чакалите и лешоядите. Но Антигона, сестра на мъртвите и годеница на Креоновия син, престъпва заповедта и заплаща за това с живота си. Жан Ануи придава нови измерения на античния мит, като откроява сложността на човешката природа, нееднозначността на мотивите, неизбежността на компромисите и тяхната цена. ... |
|
|
Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. Едновременно роман, автобиография и поема, „Света Богородица на цветята” е най-знаменитата му белетристична творба. "Възможно е тази история да ви се стори не навсякъде измислена и, въпреки желанието ми, да чуете гласа на кръвта; то е защото понякога нощем съм блъскал глава във вратата, за да освободя болезнения спомен, който ме измъчва от сътворението на света; простете ми. Тази книга трябва да бъде ... |
|
|
Две слугини, сестри, и една господарка. Благоговеят пред нея и я мразят, жадуват смъртта, репетират убийството. И играта се превръща в реалност, но може би жертвата ще е различна... Жан Жьоне (1910–1986) е романист, поет, драматург, много от чиито творби са били забранявани отначало заради „посегателство върху добрите нрави”. Днес е всепризнат като модерен класик с остра и смущаваща индивидуалност. „Слугините” е най-знаменитата му пиеса, поставяна в цял свят. ... |
|
|
Гастон е амнезик от войната и отдавна живее в приют. Но към неговата личност внезапно се развихря бурен интерес. За времето, откакто е загубил паметта си, военната му пенсия се е натрупала, той разполага със значително състояние и за негови близки се представят множество претенденти. Най-големи са шансовете на семейство Рено, у които той гостува в опит да си възвърне спомените. Рено са заможни и не ламтят за богатството му – но колкото повече неща научава Гастон за предполагаемия си аз и вероятните си родственици, толкова повече те не му харесват... Жан Ануи (1910-1987) е автор на над четирийсет пиеси, от десетилетия ... |
|
|
Една лична история ... Тимоти Гартън Аш (1955) е изтъкнат британски историк, публицист и журналист, преподавател в Оксфорд. Носител на наградите ”Джордж Оруел”, ” Съмърсет Моъм ” и на Европейската награда за есеистика, удостоен с ордени за заслуги от Чешката република, Германия и Полша. Член на Кралското общество за изкуства. През 1978 г. един млад англичанин, историк, пребивава известно време в Източен Берлин, за да подготви докторската си дисертация на тема Третия райх. Двайсет години по-късно, след падането на Стената, той се връща там, за да проучи похватите на някогашната държавна сигурност в бившата ГДР. И ... |
|
|
“Мерсие и Камие”, първият следвоенен роман на Бекет и първият написан на френски, е смятан от литературните историци и критици за един вид предтеча на „В очакване на Годо”. Двама души тръгват на пътешествие – накъде, с каква цел, кои са те? Отговорите са бекетовски... Романът се издава на български за първи път. Самюъл Бекет (1906-1989) е ирландски драматург, романист и поет, един от най-великите автори не само на ХХ век, но и в цялата световна литература на всички времена. Носител е на Нобелова награда за литература през 1969 година. "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което ... |
|
|
Есента на 1989 година. Френски дипломат е изпратен в Лондон да оглави делегацията на своята страна на международна конференция по въпросите за информацията. Отзовава се неохотно, защото интересите му го теглят в друга посока - към Япония, където му е обещан посланически пост. Разискванията се точат с обичайните за дипломацията мудност, голословие, преливане от пусто в празно; възникват лични вражди, интриги, съперничества, дори любовни връзки... Но най-ненадейно събитията в Източна Европа се ускоряват и добиват неуправляем размах. Берлинската стена рухва, режимите на тъй наречените „народни демокрации” падат един след ... |
