Вера Петрова ни завихря от първите редове в церемонията на маите за посрещането на новия земен цикъл на 21 декември 2012 г. на свещената пирамида Чичен Ица, церемония, в която тя самата участва. Оттам ни повежда на пътешествие из магични места - пирамиди, и не само - по цялата земя: Мексико, Гватемала, Аризона, Колумбия, Индия, Босна, Странджа. Но книгата не е пътепис. Разказът "Разговор с Любовта" задава тона ѝ - тя е сякаш един особен, постоянен диалог с Любовта. Героите на Вера са хора, които не се срещат всеки ден: откриватели, духовни учители, шамани, племенни вождове, дервиши. "Благодарна съм, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна европейска проза" на издателство "Колибри". Романът получава награда за "Литература на Европейския съюз" 2012. ... "В началото бяха железопътните релси." С тази многозначна метафора започва романът на Пажински - философски разказ за завръщането и отпътуването, за идентичността и преходността, вълнуваща археология на паметта. Влакът спира на малка гара - курортно селище недалеч от Варшава, а пътят отвежда героя в познатия от детството му еврейски почивен дом. Пансионът, някога пълен с живот, сега е обитаван от възрастни хора, оцелели от ... |
|
През 1941 г. младият военен лекар Дориго Еванс се влюбва за пръв път. И точно тогава войната го поглъща заедно със света, в който живее, и го запраща на далекоизточния фронт, откъдето попада в ада на японски трудов лагер. Военнопленниците строят в сърцето на джунглата железен път между Тайланд (тогавашен Сиам) и Бирма - малтретирани от пазачите си, гладни, изтощени и болни, но вкопчени, за да оцелеят, в някакъв бленуван стремеж, в приятелство и спомени за родина и близки. Насред целия този мрак Дориго се крепи единствено от надеждата да се види отново с Ейми, съпругата на чичо му, с която го свързва болезнена страст, ... |
|
Бил ли е наистина Чарлз Дикенс в България? Кога е бил превеждан у нас, колко и как? Наясно ли сме до каква степен литературното му тяло е вградено в родната ни книжнина? Тази книга отговаря на серия от въпроси, свързани с разнообразното присъствие на великия английски романист в българското литературно поле. Тя развенчава митове, попълва бели петна. И в крайна сметка проследява развоя на българската литература чрез един трайно настанил се гост в нея, който само привидно ни изглежда чужденец. Авторът е на мнение, че рецепцията на Дикенс в България е трайна, но едностранчива. Макар че малцина четат произведенията му ... |
|
Сваляй килограми, остани секси! ... Д-р Пиер Дюкан, известен в цял свят специалист по храненето и добре познат и на българските читатели, този път е решил да изненада феновете и критиците си с неочаквано провокативна и язвителна книга. В нея той не предлага хранителни диети, а отправя предупреждение и призив срещу слабеенето на всяка цена. Голям брой жени – често пъти съвсем млади – стават жертва на модата и на фалшиви митове и обсебени от своя външен вид, прибягват до какво ли не само и само да свалят килограми, убедени, че този е ключът към красотата и щастието. Но природата си има свои закони, обяснява д-р Дюкан: ... |
|
Автобиографичният дебютен роман на Ким Тхуи описва съдбовната раздяла с едно относително безметежно детство, помрачено от военните конфликти във Виетнам. След много сурови и любопитни перипетии Ким и семейството ѝ намират убежище в Квебек - гостоприемната канадска провинция. Хората, които тя среща по пътя си, ситуациите, в които изпада - и трагични, и смешни, и нелепи, и разтърсващи, семейството ѝ с многобройните лели и чичовци - кой от кой по-колоритен, мъжете в живота ѝ, синовете ѝ - единият от които е аутист, огромната майчина любов, обичта към родната страна, където са ѝ пели люлчини ... |
|
Малкият Никола и неговите приятелчета здравата се забавляват заедно. Трябва да се знае, че вкъщи, в цирка, на панаира и дори когато са наказани им хрумват адски щури идеи, нищо че възпитателят, директорът, учителката, родителите и съседите май не са на това мнение... каквото и да казват Никола и приятелчетата му никога не вършат щуротии, така де, какво пък сега, ама ха! Срещнете се отново с невероятно смешните, будещите умиление лудории и с бликащото въображение на прославения ученик, дело на двамата гениални хумористи Госини и Семпе, в тези нови приключения на малкия Никола. ... |
|
През лятната ваканция Никола ще почива веднъж с родителите си и втори път в Синия лагер. Но където и да е той, с него винаги е адски щуро! Вярно, родителите не могат да почиват, а възпитателите в лагера направо се побъркват, но често възрастните са по-големи деца от самите деца. Затова и книжката е любимо четиво за малки и големи. „Ваканциите на малкия Никола“ са част от знаменитата поредица разказчета на едно момченце, измислена от хумориста Рьоне Госини и илюстрирана от карикатуриста Жан-Жак Семпе – незабравима за тези, които я познават, и вечно свежа за онези, които ще се запознаят с нея. ... |
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
"В древнояпонския имперски протокол е указана, че към Императора трябва да се обръщаме с изумление и трепет. Тази формула винаги ме е възхищавала. Тя ми напомня за японските филми, в които самураите се обръщат към своя шеф с глас, разтреперан от свръхчовешки респект. Господин Ханеда беше началник на господин Омоши, който беше началник на господин Сайто, който беше началник на госпожица Мори, която беше моята началничка. Аз нямах подчинени. Би могло да се каже и иначе. Аз бях подчинена на господин Сайто, и така нататък, като се има предвид, че заповедите в низходящ ред можеха да прескачат йерархичните нива. Иначе ... |
|
"Развих най-пълно идеята си за апокрифните романи - уж написани от автор, който не съм аз и който дори не съществува - в Ако пътник в зимна нощ. Роман за удоволствието от четенето на романи. Главен герой е Читателят, който десет поредни пъти начева нова книга, но по независещи от него обстоятелства не успява да я завърши. Затова написах началата на десет романа от въображаеми автори, различни от мен и един от друг... Постарах се не толкова да се идентифицирам с тях, колкото с читателя. Да представя повече удоволствието от четенето на определен жанр, отколкото самия текст... Най-много обаче гледах да изтъкна ... |
|
Още с появата си Трейнспотинг стремително се превръща от ъндърграунд-книжле в културно събитие от световен мащаб. Ървин Уелш бе определен като говорителя на цяло едно поколение и обявен за най-интересния шотландски писател. Списание Рабъл обявява: "Най-добрата книга, написана някога от мъж или жена. Заслужава да продаде повече екземпляри от Библията." Действието се развива в пропитите с хероин покрайнини на Единбург. Главният герой Марк Рентън е събрал около себе си тайфа от нихилистични наркомани без надежда за бъдеще в един свят, който ги смазва и който те презират. Останал им е единствено най-черният ... |