Сатиричен историко-политически паноптикум. ... Неочаквани обстоятелства принуждават български разузнавач от РО (Разузнавателен отдел към щаба на армията) да оцелява под чужда самоличност в града, който е Мека на контрабандисти, шпиони и международна криминална измет. Истанбул никога не е заспивал, но в преломните за Втората световна война дни политическото задкулисие истеризира. Необузданата стръв за власт, за победа и триумф замъгляват разума, сладки кроежи за мъст изпепеляват душата. В локали, вертепи и дворцови салони надеждата и покрусата дефилират открито. Елитите са обхванати от холерична разпуснатост, която потиска ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. ... |
|
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
|
|
Антология на хумористичната, сатиричната и пародийната поезия ... Книгата е първият опит да се събере на едно място най-доброто в историята на стихотворния ни смях. Но не като история на този смях, а като показ на вечното в него. Като канон и лице в този дял на българската литература. А за да се подбере най-доброто, трябва да се използва сравняемостта - тематична и жанрова. За това тук са обособени пет раздела на стихотворния смях, които и изглеждат така: в първите два са включени хумористични и сатирични стихотворения, а в останалите са най-остроумните басни, епиграми, епитафии и пародии. Съставителят се е потрудил да ... |
