"Моментната снимка на българската действителност днес е тревожна и напомня на политически трилър. Току някой се изсмее и премине в масово зловещо кикотене на хиени в нощта. Тълпи от необразовани и мизерстващи хора се надигат с оголени зъби и искат да заграбят придобития стандарт на успелите. Съотношението бедни - богати определя съдбата на един народ. Пред това се е изправил днес човешкият род. Пулсациите на световния климат застрашават всичко живо на планетата Земя. Статистиката е безмилостна. Съдбата на човечеството не е в неговите ръце и никога не е била. Човекът все още е непознат за самия себе си. Преобладават ... |
|
|
Сборникът С гръб към морето съдържа новелите С гръб към морето, Мургаш и извънземните, Quo Vadis, Радка, Бау, Папийон, Мечта. Елена Пеева-Никифоридис е по професия юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия Университет, Прага, Чехословакия, където получава магистърска степен по Международно право. Владее пет езика. От 30 години е омъжена и живее в Солун, Гърция. През 2011 г. получава Специалната награда за разказ на тема Емигранти в конкурса на МФЖ, асоцииран член на ЮНЕСКО, провеждан в Марсилия, Франция. Има три издадени книги: Коледно реване и Книга за Ангел и Откачени съботи (издателство Факел ). ... |
|
|
"Тази книга няма за цел да разкрива всеизвестни истини за бригадирското движение. Тя е непринуден разказ от първо лице, който носи своето свидетелство за времето на соца: нищо не е премълчано за онази действителност,но без капка озлобление или желание за реваншизъм. Въпреки че през очите ни са злощастно разбити завинаги любовните илюзии на две млади жизнени същества. Сюжетът: годината е 1976г. млад лекар, гинеколог от Александровска болница в София, получава нареждане от Централния бригадирски щаб да поеме командването на студентска есенна бригада за събиране на реколта. В същото село, заедно със студентите медици, ... |
|
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
|
Книгата съдържа две пиеси: Лиля - мистерия. Кошмарите на палача Сансон - трагическа гротеска, вдъхновен от спомените на парижкия палач Шарл Анри Сансон. Общото за двете пиеси на Хартомацидис е вечната тема за сблъсъка между властта и личността. Намираме я още в Прикованият Прометей на Есхил, а по-късно и в Антигона на Софокъл. С годините тази тема не е престанала да бъде актуална, само се променят формите на властта и начините на противопоставянето ѝ. Другото, което ги обединява е, че се представят две подобни исторически епохи с реални, макар и твърде различни помежду си исторически личности. Имаме ... |
|
|
Гени, околна среда, вируси, приони, хормони, микробиоми, социален живот и техните взаимодействия."Аз съм късметлия и любознателен човек. Моето непрекъснато медицинско любопитство и повече от 50 години изследване и лечение на пациенти с неврологични, генетични заболявания и нарушения на съня ме мотивираха да напиша тази книга. През 1981 г. защитих докторска дисертация на тема Откриване на носителство при Дюшен и Бекер мускулни дистрофии под ръководството на проф. д-р Елена Цветанова. Малко след това ми предложиха длъжността асистент в моята Алма Матер, Клиниката по неврология, София. През 1992 г. д-р Александър ... |
|
|
Роман(с) е от книгите, които те хващат от първата си страница и те държат до последната. В романа е пресъздадена голямата любов между двама поети - българин и рускиня, опитали се да избягат от кошмарите и комплексите на своите нации. Но ще успеят ли? Ще допишат ли своята любовна митология или... Текстът е психологически и социално-исторически разрез на персонажите и обществата в Русия и България, но той ни предлага и особен тип ретардации, изпълнени с екзистенциално-философско познание. Освен вечните теми за любовта и смъртта, на романовите страници ще откриете прелюбопитни подробности за живота в Москва, Подолск и Рязан, ... |
|
|
"Вълните изхвърлиха ключ на брега. Пенливите им гребени го заливаха и го криеха в мимолетните си тънки дантели. Какво ли мога да направя с този ключ, та той за нищо не става, в същото време, като че ми казва: Вземи ме! За нищо не става ли, а ако е отключвал нечия врата, а може би това е вратата на лятото?! То, все още, със солени пръски и галещо слънце се помайва наоколо. Ето го, подскача на ей онази скала. Оттам вика делфините, суши крилете на кормораните. Те разпъват ветрилата им и се оставят на вятъра, да ги разрошва. Ключът ме кара да погледна напред, където е лодката - точица на хоризонта. Дочувам съвсем слабо ... |
|
|
"Написах тази книга такава, каквато е, защото нямам понятие как другояче следва да се подходи, ако човек все пак търси своите си стойностни отговори за нещата, които носят смисъла. Направих си словесно харакири, самоизкормих се доста болезнено, но искрено и простодушно, каквото бива да е - според мен - всяко изповедално самоизкормване. Така и ще си отида един ден - с убеждението, че ако отделяме повече внимание и харчим повече жизнена енергия за изповедалните ни равносметки, тогава реалната история на човеците би била съвсем различна. А не такава изкормена. И за жалост - не само словесно. Защо "Броеницата" ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
|
"Невъзможно е да се устои на обаянието, което излъчват тези деветнадесет фрагмента от живота - уж на един човек, на една личност, но всъщност от битието ни в цялата му сложност, отговорност и красота. "Спектралният анализ" на това облагородяващо излъчване ще покаже, че то е съставено от мъдрост, опит, чистота на помислите и делата, от неопровержими, ала забравени или неудобни истини, съчетани с убеденост в дълга пред другите и озарени от вярата на хора от един действително изчезващ вид. Автобиографичността на книгата, която включените в нея разкази превръщат в неделима съвкупност от факти, спомени, размисли, ... |
