Разговори с полски интелектуалци. ... "Интересът на българската интелигенция към полската култура е отдавнашен и като че винаги е бил свързан с желанието за разчупване на традиционните схеми и отваряне към съвременното европейско изкуство - за какъвто и период да се отнася определението "съвременно". Настоящата книга на Марин Бодаков е подбор от разговори с гостували у нас интелектуалци по покана на Полския институт в периода между 2011 и 2019 година, и то изключително прецизен подбор. Направен е, от една страна, от автора, който бе не само утвърден поет, но и преподавател по критика и критически практики ... |
|
|
"Придобитите от проучванията с методите на археологията на паметника и прилежащия му некропол данни позволиха да бъде хвърлена светлина не само върху архитектурната история на църквата, но и върху проблемите на градоустройствената структура на селището, проблема за произхода на архитектурно-композиционната форма на арбанашките храмове, мястото и ролята на църквата "Св. Димитър" в живота на Арбанаси и историята на Търновската митрополия. В настоящия труд са представени резултатите от това проучване." Хитко Вачев ... |
|
|
Сборникът "Завинаги" е трета книга от трилогията на Мартин Маринов, носеща горчивото ухание и безсрамния блясък на упадъка в съвременното българско общество. Предишните две белетристични книги "Играчки от кал" и "Лазурния бряг на болката" излязоха през 2017 и 2019 година. ... |
|
|
"Мисия за двама? Далечната планета? Мечти! Можел да пропътуваме през живота си и сами. Но когато сме двама, пътуването е несравнимо! Нищо, че всеки следва своята мисия. Вярно е, че далечната планета е цел на космическите пътешественици. Но нали е и най-отдалеченото място, към което дълго ни носят мечтите? Когато душите жадуват несбъднато, а няма толкова големи надежди за сбъдване тук и сега, те политат с мечти, с които няма бързо да се разделят. Дано пътувайки да чуят небесните отгласи на любими гласове. Дано съдбата се смили и на оная планета да зазвучат мелодии на сбъднато щастие!" Из книгата ... |
|
|
"... Казват, че всеки човек си има някаква дарба, някакъв талант, само че при много хора този талант си остава неоткрит. А също пък казват, че при гените било един процент гениалност и талант и деветдесет и девет процента труд. Само че забравят да допълнят, че именно този един процент дърпа като локомотив деветдесет и деветте процента труд. С други думи талантът те кара да работиш и да се самоусъвършенстваш, а ако нямаш талант, ако нямаш мерак за нещо, няма въобще да се захванеш да го правиш. Ама пък и е извинение за някои човеци, значи, не бил открил къде е е талантът и нямал мерак за нищо, затова и нищо не подхваща. ... |
|
|
Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Дядо Ильо Малешевски или Малешевец, е български хайдутин и революционер. Често е определян и като последния хайдутин. Димитър Угрин (Димитър Стоянов Мишев) е български писател, роден на 10 декември 1917 г., Търговище. Завършва славянска филология в СУ Св. Климент Охридски (1943). Автор е на книгите Разбори на книгите: Светлина в Коорди от Ханс Леберхт; От все сърце от Елизар Малцев (1951), Пече се хляба на народа (1957, в съавторство), Въпроси на детската литература в 12 ч. (1964, в съавторство). Умира на 12 юни 2006 г."На 28 май 1805 година в семейството на ... |
|
|
За първи път в българската научна литература, обект на изследване в настоящата монография са проблемите за католическото църковно строителство, архитектура, гробните съоръжения и погребални практики на католиците в българските земи през периода XV - XVII век. За целите на проучването са използвани домашни и чуждестранни документи от епохата и резултатите от археологически проучвания. Разгледани са условията и факторите, които дават отражение върху мащабите и особеностите на католическото храмово строителство и архитектура. Установено е, че те са пряко зависими от историческите и социално-икономически условия, както и от ... |
|
|
"Здравейте, скъпи читатели, казвам се Анелия Петрушева. Това е първата ми книга, която е вдъхновена от моя живот. Много се надявам да ви хареса. Сюжетът е изпълнен със ситуации, взаимствани в повечето случаи от действителността. Приятно четене!" Анелия Петрушева ... |
|
|
Второ допълнено и преработено издание. ... Тази книга е пътеводител, предназначен за тези, които чувстват нужда да се ориентират в една необикновена, тайнствена и особено привлекателна област - тайните на изобразителното изкуство. Основната му задача е читателят, независимо дали е дете или възрастен, да стане не само слушател, но и заинтригуван събеседник, не само да задава въпроси, но и да търси отговори. Всъщност книгата е построена под формата на въпроси и отговори, а в ролята на посредници и водачи при възприемането на художествената информация, осъществяването на художествената комуникация и търсенето на ... |
|
|
Когато четем известни класики, се приближаваме до литературните майстори. В поредицата "Дървено човече" са включени подбрани класически произведения, издадени вярно към оригиналите, с илюстрации и бележки. Те отварят пред детските очи нови хоризонти, разкриват нови познания, подобряват личните им качества, помагат на децата да опознаят света. Напътствия преди четеното и представяне на героите, така лесно ще се запознаят с класическото произведение, бързо ще навлязат в историята и така без да усетят, ще се влюбят в класическите творби. След старателната обработка на редакторите, думите са лесни за разбиране, ... |
|
|
Книга втора от поредицата "Географски приказки". ... Любопитната история на ванилията - най-ароматното съкровище на света. Книгата разказва необичайната история на една огромна икономическа и ботаническа загадка, която е липсващият ключ към решаването на близо двехилядигодишен проблем. Той пречи на едно необятно съкровище да достигне до всички хора по Земята. Съкровището всъщност е един от най-любимите продукти на хората и един от най-скъпите, дори и днес. То е най-популярната подправка на света. От незапомнени времена малобройно индианско племе е единственото, което притежава екзотичната стока, без да ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
