Тази книга не е разказ за бухалите. Това е просто една история за Бу и Фу. И да - те са бухали и могат да бъдат всичко онова, което си мислим, че бухалите са. Но могат и да не бъдат! Това, което със сигурност Бу и Фу могат, е да бъдат приятели и да общуват. Те са с чувство за хумор, любознателни и любопитни, открити и добронамерени. И са винаги заедно - в скука и забава, в спорове и разбирателство. Можем ли да знаем кое ще подтикне децата да изговорят мислите си, да зададат въпросите си и да изразят емоциите си? Едва ли. Но диалогът винаги помага. Смело изрежете и сглобете макетите на Бу и Фу, а след това пуснете ... |
|
|
Три уплашени деца, последвани от пеещото полярно магаренце - отстрани погледнато, изглеждаше като веселба... Вая е малко момиче с голямо сърце и с огромно влечение към пакостите. Но преди да се превърне в беля, всяко действие на Вая е било едно добро - ама наистина добро - намерение. Защото какво правиш, когато имаш рожден ден и ставаш на 8? А когато от сутринта се озовеш съвсем сам с никакъв изглед за подаръци и парти, тогава какво правиш? Ами правиш си сандвич! И влагаш цялото творческо мислене, на което си способен в кухнята. И си оставаш с надеждата, че добрите ти намерения (или пък Варадин) някак ще потушат ... |
|
|
"И още куп други храсти, треви, бръмбари, мухи и всевъзможни животинки се намираха в тази гора. Едно нещо обаче никога не се намираше - това беше скуката." Така започва тази история... А след това добре се забърква с цялата изобретателност, на която Машинарийковците са способни, за да се разбърка накрая с една мила поука. Коста, Йожек и Лиска са трима горски обитатели - на скуката големи неприятели. Костенурка, таралеж и лисица – забили нос в някоя скица. Потънали в планове за машинарийки и щуротии, само понякога неволно ги превръщат в поразии. Наричаме ги Машинарийковците! Няма връвчица, гайка или пружина, на ... |
|
|
Тончо е торпедо заради изключително скоростните си вълшебни обувки, които го правят недостижимо бърз. Обувките са в рода му по наследство, но пък званието Торпедо си го носи по заслуги, нищо че рядко му се удава да хвърчи с тези свои бързоходки. Цяла суматоха се забърква около историята за мистериозното изчезване и почти професионалното (като в криминалетата по телевизията) търсене на Тончовите безценни обувки. Тази история води до други истории или пък другите истории водят до тази история - важното е, че всички истории са истории за Тончо и за малките вълшебства в живота му, за които той полага големи грижи. А за момче ... |
|
|
Тя е мъничка и нежна, но обича да прави големи, сериозни и важни неща. Е, поне според нея са такива. Хана е на 7, с дух на откривател и мислене на мечтател. Вижда във всичко около себе си възможност за приключение. Но възрастните имат малко по-различен поглед... Тогава Хана взима решение! Големите често не одобряват нейните игри. Всеки път щом приключенията ѝ завършат с някоя драскотина по невнимание, те не са съгласни."По-добре да не скачам в локвите... Какво пък толкова може да ми се случи, когато съм с оранжевите ми гумени ботуши, но знае ли човек?" Из книгата Историята на Хана е опомнящо намигване ... |
|
|
"Миранда - Кралицата на счупените играчки" е забавна и мила история, подплатена със симпатични илюстрации. История, която засяга темата за липсващите ценности в днешното консуматорско общество. Тази детска книга ни подарява и един безкрайно необходим поглед към другия - че макар и често различен от нас, всеки е ценен и съвършен посвоему. И че понякога се налага да изминем път, осеян с обрати, преди всичко да се подреди дори по-добре, отколкото сме си представяли."Кралица Миранда живееше в едно далечно кралство, където нейни поданици бяха счупените и изгубени играчки, които никой не искаше."Миранда ... |
|
|
"Октомври беше умно мълчаливо момиче с мигли, дълги като класовете на есенната пшеница."Можем ли да бъдем научени на емпатия? Колко е важна емпатията и как ни влияе, е темата, която разглежда "Момиче на име Октомври". Докато момичето разказвач преминава през живота, без да осъзнава как дори най-малките спомени, разговори и реплики могат да окажат влияние върху големия и непознат свят, героинята от заглавието, Октомври, е винаги там. Докосването до света вече не е само абстрактна идея, а конкретно действие, което разкрива как всичко, което правим, влияе на света около нас. Поднесена с лекота, но и ... |
