Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин, след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... "Ако си представим щастието като езеро, как да го вместим после само в една ракиена чашка?" Номер 79 на улица "Устрем" е масивна жилищна кооперация в безименен град в Румъния, около унгарската граница. Обитателите са от характерната за района прослойка - унгарци и румънци, със своите тъжни, весели и трагични истории. Авторът реалистично и с тънка ирония описва героите, принудени да живеят сред абсурдите на социализма и по времето на прехода. Или както сам казва: "Подобна маса не ражда герои, ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Ако се правиш, че не чуваш, може да изгубиш слуха си... Заглавието на семейната сага "Къщата на глухия" е взето от мястото, където Франсиско Гоя рисува прочутата серия "черни" картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен, но действителността е друга. Той не се вслушва в съвестта си, докато край него препускат събитията от 20 -ти век. Извън историческия фон това е разказ за отношенията баща - син, за зависимостите от миналото и ... |
|
|
Романът е изпълнена с хумор история за необходимостта от добронамеренОСТ, искренОСТ, близОСТ, и може би най-вече различнОСТ. Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. В К-ости авторът задава въпроси: кое може да сплоти съвременното семейство и как изглеждат истинските променящи се и умножени идентичности. Той изгражда един събирателен герой, разказва няколко истории едновременно, за да може да ги заплете още повече. "Това е едно от най-интересните повествования за семейството, които съм чел през последните десетина години в полската литература. ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
|
Здравейте, аз съм Ванда и съм на осем години. Ще ви разкажа за моето училище. Там всеки ден - абсолютно всеки, се случват страшно много неща... Дагмар Гайслер е родена в Зиген през 1958. Учи графичен дизайн във Висбаден. Сега живее и работи като автор и илюстратор на свободна практика близо до Мюнхен. Илюстрирала е много книги за деца. Като автор и илюстратор е публикувала картинни и картонени книжки и читанки, многобройни книги за деца и момичета. У нас е позната най-вече с любимите на хиляди деца книги с патилата и победите на Ванда. За "Ванда и бандата на момичемразците" получава през 2007 наградата за ... |
|
|
В тези кратки разкази и есета се говори за привидно незначителни неща и впечатления. Но сложната им чувствителност разкрива богат опит и задълбочен поглед върху най-дребния детайл. Освен това, или може би точно заради това, те се четат много леко, в тях няма излишна помпозност, често са изпъстрени с ирония и чувство за хумор, дори когато авторката разказва за болести, физически недъзи, самота, невъзможност да задържиш сериозна връзка и т.н. В произведенията ѝ прозират баналните проблеми на жена, която живее сама с дъщеря си в Стария Вилнюс. Но тези наглед простовати истории са описани колоритно и точно, с ... |
|
|
Петър Кирилов Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Завършва биология в Софийския университет, от 1963 г. е на работа в БАН. От 1993 до 2005 г. е директор на Националния природонаучен музей. Изучава паразитните акари и фауната на пещерите и високите планини във всички страни на света. Пътувал е по цял свят, работил е в национални паркове на Африка. От 1985 г. е председател на Българската федерация по спелеология, от 2002 г. - председател на Балканския спелеологичен съюз. През 1990 -1991 г. е народен представител в Седмото Велико народно събрание и председател на Координационния съвет на СДС. В 40 -то Народно ... |
