Учебното табло изобразява черно-бял портрет на Никола Вапцаров от художника С. Пенчев. Таблото е с размери 33.5 x 48.5 cm и е изработено от двустранно гланцирана хартия. ... |
|
|
Читателю, помисли какво правиш, какво си направил през своя живот! Не е възможно да не си направил нещо полезно, нещо ценно, нещо мило, да не си дарил радост някому, може би дори без да го съзнаваш! Един има и раздава. Друг умее и прави. Трети греши и твори представата за зло. На съвестта не може да се разчита да ни насочва в делата ни. Вътрешният морален критерий, неизграден по някакъв модел, не съществува. Съвестта се възпитава. И все пак би следвало нормалността да съществува. Би било твърде ужасно, ако човечеството осъществява своята съдба единствено по реда на изключенията. Нормалността - това е хармоничното дейст ... |
|
|
Първата фраза на този необичаен роман съдържа в себе си цялата бъдеща книга, нейния сюжет, нейната скрита енергия. За да напише един наистина гениален роман, авторът би трябвало предварително да получи такава начална фраза от специалистите от една стара литературна агенция със седалище в Париж, занимаваща се с изучаването и продажбата на начала на романи. А от услугите на тази странна и тайнствена (недостъпна за всекиго!) организация в своето време са се ползвали велики писатели като: Джеймс Джойс, Хърбърт Уелс, Ърнест Хемингуей, Албер Камю, Франц Кафка, Томас Ман. И тук Матей Вишниек ни разкрива тайната - какво да ... |
|
|
Девет истории. Девет възможности читателят да се отдаде на удоволствието. Девет, понеже в истинската любов винаги остава една част, която да избегне завършеността на десетте. Защото в обичта винаги се върви по острието, има недоизказано желание, нещо недовършено. Скуката като форма за общуване, несподелената любов, вечната връзка отвъд смъртта, страстта като призрак, който разяжда, идеализираният романтизъм, желанието като право да се грижиш за любимия. Книга, която е толкова приятно да четеш, колкото е невъзможно да забравиш. Мемпо Джиардинели е известен аржентински писател и журналист. Книгите му са преведени на ... |
|
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин, след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... "Ако си представим щастието като езеро, как да го вместим после само в една ракиена чашка?" Номер 79 на улица "Устрем" е масивна жилищна кооперация в безименен град в Румъния, около унгарската граница. Обитателите са от характерната за района прослойка - унгарци и румънци, със своите тъжни, весели и трагични истории. Авторът реалистично и с тънка ирония описва героите, принудени да живеят сред абсурдите на социализма и по времето на прехода. Или както сам казва: "Подобна маса не ражда герои, ... |
|
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Ако се правиш, че не чуваш, може да изгубиш слуха си... Заглавието на семейната сага "Къщата на глухия" е взето от мястото, където Франсиско Гоя рисува прочутата серия "черни" картини. Алфонз Трновски, общопрактикуващ лекар, цял живот се стреми да изглежда успешен, щастлив и доволен, но действителността е друга. Той не се вслушва в съвестта си, докато край него препускат събитията от 20 -ти век. Извън историческия фон това е разказ за отношенията баща - син, за зависимостите от миналото и ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Ветровете на промяната" на издателство "Гея - Либрис". ... Романът е изпълнена с хумор история за необходимостта от добронамеренОСТ, искренОСТ, близОСТ, и може би най-вече различнОСТ. Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. В "К-ости" авторът задава въпроси: кое може да сплоти съвременното семейство и как изглеждат истинските променящи се и умножени идентичности. Той изгражда един събирателен герой, разказва няколко истории едновременно, за да може да ги заплете още повече. "Toва е едно ... |
|
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
