Книгата е част от поредицата "Златна класика" на издателство "Фама". ... "- Ах, Боже, какво да правя - викаше тя, - син ми е, а е чумав! Ах, Боже! Няколко пъти ту пристъпва към него, ту се връща, и най-после, като се хвана за косите и заплака, избяга и тя. Тогава Тиха тръгна към чумавия - Величко беше, позна го още щом се появи. Тя се наведе, обърна лицето му, после седна на каменното стъпало пред олтара, тури главата му на коленете си и го загледа в очите. Булото й падна и закри нейното и неговото лице. Отзад, от потъмнялата икона, Исус ги гледаше и вдигаше десницата си." Из "През ... |
|
|
"Днешната американска литература започва и свършва със сътвореното от Хенри Милър." Лорънс Дърел ... |
|
|
Жан-Пол Сартр (1905 – 1980) е сред възловите френски интелектуалци на ХХ в., философ, белетрист, драматург и есеист, представител на екзистенциализма, автор на десетки творби. Най-знаменитите му произведения са "Битие и нищо", "Погнусата", "Стената", "Думите", "При закрити врата". През 1964 г. е удостоен с Нобелова награда, която отхвърля."Съществуването предшества същността.""За съзнанието има само един начин да съществува - да има съзнанието, че съществува.""Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете."Виан бе канонизиран от цяло поколение на младежи бунтари. Неговата представа за потъпканата чистота се съчетава с хапливия хумор на Жак Превер и Йонеско." Newsweek "Името на Борис Виан се нарежда сред най-значителните и най-знаменателните във ... |
|
|
"Иван Гойчев чува за новата пиеса на Ибсен - Нора ("Куклен дом") и решава да заведе жена си на представлението. Иван усеща, че нещата с Любица не вървят добре. Тя е вечно недоволна и той не разбира защо. Истината е, че Любица се е омъжила много млада и е имала големи очаквания от живота и мъжете, тъй като е чела любовни романи и нищо от написаното в тях не се е сбъднало. Както никой път, Любица се съгласява да иде на представлението. С Гойчев са хладни един към друг, ала щом се връща от представлението, Любица съвсем охладнява към мъжа си и бракът им тръгва към края си. Причината за това е самата пиеса & ... |
|
|
"Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ." Самюъл Бекет "Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката жалост, която той изпитваше към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост." Робер Пенже Борхес "Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен ... |
|
|
Жозеф Косел (1898-1979) е писател, военен летец и журналист, автор на близо 80 белетристични творби. Удостоен е с множество литературни награди, двукратен носител на Военен кръст, член на Френската академия, офицер на Почетния легион. След смъртта му на негово име е учредена литературна награда. Севрин Серизи е млада и красива, омъжена за известен хирург, привлекателен и влюбен в нея, както и тя в него. Но в интимната им близост тя не намира удовлетворение. Все повече я завладяват фантазии, тя копнее да бъде едва ли не унижавана и насилвана, и то от груби, по-нисши социално мъже. И започва редовно, в някои следобеди, да ... |
|
|
Девет от най-големите имена в световната литература. Сборникът включва: Джейн Остин - Любов и приятелство Оноре дьо Балзак - Изоставената жена Александър Дюма - Бледата дама Шарл Бодлер - Танцьорката Фанфарло Ф. М. Достоевски - Чуждата жена и мъжът под кревата Николай Лесков - Лейди Макбет от Мценска околия Иван Вазов - Нора Стефан Цвайг - Писмо от една непозната Ф. Скот. Фицджералд - Червенокосата вещица ... |
|
|
В краткия си живот Борис Виан (1920-1959) е бил инженер и изобретател, музикант, автор на песни и певец, сценарист, драматург и актьор, поет, преводач и романист. Лиризъм и хумор, сюрреализъм и абсурдизъм се съчетават в неговите творби, които взривяват действителността и я преизграждат - фантасмагорична, гротескна, понякога жестока, понякога комична, често и двете.. Настоящият сборник включва забавни разкази и сатиричната пиеса Генерали на следобедна закуска. ... |
|
|
Десет години по-рано Пат Хоби е бил преуспяващ сценарист в Холивуд, притежавал е къща с басейн и е бил канен на всички бляскави събития. Днес е изпаднал, на 49, вечно безпаричен, с няколко развода зад гърба си и неизменно алкохолен дъх. Доста време прекарва по барове и конни състезания, но и редовно обикаля студиите с надеждата да му възложат някаква задача. Това се случва рядко - но пък Пат често изпада в нелепи ситуации и става герой в смешни случки. Скот Фицджералд пише цикъла разкази за Пат Хоби през 1939 - 1940, когато самият той работи в "Юнивърсал", и от личен опит представя в хумористична светлина ... |
|
|
Една невероятна книга, в която ще намерите есета от Джордж Оруел. Джордж Оруел (1903 - 1950) е сред най-влиятелните и проницателни писатели на всички времена. При все че световната си известност дължи на двете блестящи диспотии "1984" и "Фермата на животните", майсторството му е също толкова осезаемо и в останалите му произведения - белестрични, документални и есеистични. Екзекуция чрез обесване в Бирма и принудата да застреля избягал слон пак там, призванието му да пише, опорочаването на езика от политиката, мъчителното детство в пансионат, има ли добра лоша литература, ужасът в болниците за бедни ... |
|
|
През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: "Господа, нека след три дни отново се съберем тук - надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без ... |
