Зорница Гъркова завършва Магистърската програма по творческо писане на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". През 2013 г. Университетско издателство публикува сборника ѝ с разкази "Пътят на мравките", а през 2016 г. разказът "Те никога не казват", дал името на тази книга, е отличен с първа награда в националния конкурс за къс разказ на името на Рашко Сугарев. От 2017 г. е част от редакторския екип на онлайн списанието Свободно поетическо общество. Зорница Гъркова не изгражда разказите си около героите и техните душевни и физически перипетии. Тя изгражда цели ... |
|
|
"Тази книга е за (не)възможното свързване - със себе си, със значими други, с околния свят. За незадоволителната естетика на свързването, израз на болния ни свят отвън, която води до натрупване на психична болка. Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея (за което споделям тук), и в крайна сметка до нейното преживяване - по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля. И едва когато започна да опознавам по-отблизо своите ограничения и им позволя да съществуват, ... |
|
|
Сборник с разкази на автора Йордан Д. Радичков от издателство Фама1."Книгата, обичайно, се чете и възприема като предмет, носител на определени послания, авторови идеи, претворени в литературни образи. Тук обаче случаят е малко по-различен, защото тази книга е своенравна. Тя първо не искаше да излиза от главата на автора, откъдето трябваше да я изтръгнат с вендуза, след това, като се отприщи и хукна по Патриарха, за малко да се пребие в изкопа за метрото. От там, цялата в кал, в тая лепкава и сочна софийска кал, каквато само в софийското поле може да се намери, се върна в квартирата на автора, поигра си с песа, ... |
|
|
Известната оперна прима маестра Константина Петкова започва своята кариера още съвсем млада в хора на Русенската опера през далечната 1958 година. Няколко години по-късно се озовава в Италия, където завършва оперно пеене в прочутата консерватория Санта Чечилия, а след това специализира оперна режисура при Херберт фон Караян във Виена. Участва в редица оперни спектакли на големите европейски сцени, а също концертира като солистка на знаменития оркестър Виртуозите на Рим. Движи се в артистичните среди на прочути музиканти, режисьори и художници като Игор и Олег Маркевич, Франко Ферара, Микеланджело Антониони, Федерико ... |
|
|
Прекрасен ден край морето е забавна книжка за малките читатели. Историята в книжката е представена само чрез илюстрациите на Алекси Начев."В тази история с картинки ние следваме приключенията на плажната топка за да видим промяната на времето в различните часове на деня. В летния ден малкото момиченце не само се радва на топлината на слънцето, свежестта на вятъра и силата на морските вълни, но ги открива като вечно променящи се елементи на природата, и се усеща щастливо." Алекси Начев ... |
|
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
|
"Разказите на Луиза Кадиян я представят като истински писател с няколко неща: тя умее да намира интересни сюжети - драматични, комични или трагикомични, но носещи голям житейски заряд, да разказва динамично и експресивно, емоционално и в крайна сметка съпричастяващо читателя към историята, в която е въвлечен. Стилът ѝ е модерен, кинематографичен, без излишни описания, а внушенията ѝ са провокиращи по отношение както на споменатото читателско съпричастие, така и на нравствената му ценностна система." Проф. Кирил Топалов ... |
|
|
В книгата Свободна зона - Часът е 9 без 5 са събрани коментарите и анализите на журналиста и водещ Георги Коритаров, които той правеше в рамките на пет минути, преди началото на прочутото му предаване по Телевизия Европа - Свободна зона в периода от 4 януари до 5 април 2021 година. Това беше и последното му предаване. Георги Коритаров си отиде на 6-и април 2021 година."Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете - остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез ... |
|
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
|
"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка. Убеден съм, че тези ... |
|
|
Съставители: Деян Енев, Златозар Петров. ... "Пламен Тушков е влюбен във Ван Гог, Моцарт и Чехов. Неговите разкази наистина по нещо приличат на платната на Ван Гог със страстните вихри на думите в тях; приличат по нещо и на музиката на Моцарт с невероятно мелодичните си фрази; в разказите му личат и големите уроци на Чехов по тъга и човещина." Деян Енев "Тази книга отдава дължимото на един неизвестен за широката публика човек, който не се осмелява да се нарече писател, но знае, че е писател. Той пише така, както и говори - трескаво. И когато веднъж му го подхвърлих, отвърна, че по-голям комплимент от ... |
|
|
Излекувайте карантинната скука с красивата поезия на Матей Стоянов."Посветих тази книга на медиците, а в нея нито ред не е писан специално за тях. Впрочем характерът на професията им е такъв, че едва ли биха имали време да слушат химни за себе си. Едно е безспорно - когато връщат някого към живота, те спасяват бъдеща творба. Древните гърци са обединили майсторството във всички области с думата умение. Истината е, че всички сме резултат от нечие лечебно творчество. Защото човешката болка никога не е една и съща. Само творец може да я открие и отстрани. Затова и Хипократовата клетва не е обичайно изричане на морални ... |
