В последната си творба - Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба, издадена посмъртно, - Чарлс Буковски е все така ексцентричен, язвителен и проницателен в размислите си за писането, смъртта, парите, авторитетите и абсурдите на човешката природа. Книгата е илюстрирана от друга легенда на ъндърграунда - художника Робърт Кръм."Творческият период на повечето писатели е кратък. Те слушат хвалебствия по свой адрес и им вярват. Има само един върховен съдия на написаното и това е писателят. Ако слуша критиците, редакторите, издателите, читателите, с него е свършено." Чарлс Буковски "Буковски шокира ... |
|
|
Една проститутка в ролята на Майка Тереза... Уроци по пиано с катастрофални последици... Таен план за убийството на Бог... Един младеж отказва да търкаля камъка на Сизиф... Докъде може да доведе необмисленото четене на книги... Няколко подслушани разговора на опашка за представление на Хамлет... Църковна служба със страстно разпятие... Един писател се опитва да убеди съпругата си, че не възнамерява да се самоубие... Посещение на младо момиче в дома на възрастен мъж в опит за прощален спектакъл... Момче, което преминава през Ада заради един джобен часовник... Как се пише разказ без първо изречение... Портрет на мъж без ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа мисли и афоризми, почерпени от богатото творчество на Ремарк."Не желая нито да убеждавам, нито да увещавам или да възпитавам моите читатели. Описвам онова, което ме вълнува.""Дори един мъничък блуждаещ огън е в светило в пълния мрак. Който не очаква нищо, никога не се разочарова. Животът е твърде дълъг, за да имаш една - единствена любов. Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино." Из книгата ... |
|
|
"Обичам да посещавам места, описани в развълнувала ме проза или поезия. От дете бродя по улица Хан Крум в София, по частта на булевард Евлоги Георгиев около нея и заничам във все по-оредяващите тараби около смаляващи се дворове с трепетна надежда да зърна някой от героите на Федерация на династронавтите на Хаим Оливер. Напоследък при подобни "литературни" скитания започнах да записвам видяното, преживяното, премисленото. Така се роди Излет в спомена. Предлагам ви пътешествията си подир Принцът и просякът, Капиталът, Алиса в страната на чудесата, Пинокио, Граф Монте Кристо, Зигмунд Фройд, Шекспир, ... |
|
|
"След предишната шахматна книга 32 бели полета тук, на вниманието ни, са представени 32 черни полета. Противопоставянето на белите шампиони с черните не-шампиони е колкото необходимо, толкова и привидно. Доколко бялото е бяло и черното - черно? Някои от най-знаменитите случки в историята на шахматната игра са свързани не с грандиозен успех, а с наглед малки, но запомнящи се житейски епизоди. Те разкриват не само участниците в тях, а епохата с нейните ценности. Оказва се, че черното всъщност не е само тъмно, бялото не е само светло, че и двете имат своята пъстра и многоцветна красота. Всичко това е разкрито по ... |
|
|
Двадесет и шест истории по библейски, митологични, исторически и литературни мотиви, както и с оригинален сюжет, разказани в поетичноритмичен стил. Героите им въплъщават вечния стремеж на човека към щастие и осмисляне на живота. Открили смисъл в любовта, вярата в Бога или борбата за свобода, те са готови на саможертва. Идеалите им са в основата на човешката цивилизация, безсмъртни като тях. ... |
|
|
След успеха на дебютния си сборник Баница с локум, Еди Румян ни представя втория си сборник Последен шанс, където отново ни показва магията на късия разказ с неочакван обрат. Читателят се потапя в градската среда на различните епохи, докосва се до съдбите на героите и открива нови въпроси и отговори за себе си."Усмивките, от които боли, болката, която те оставя усмихнат, тривиализираната низост на всекидневното поведение, необикновеното достойнство на неочакван герой - разказите от новата книга на Еди Румян докосват човечността, която сме забравили, че носим, и дават нов живот на думата шанс. Не без да ни ... |
|
|
"Заглавието на Николай Петков Когато бях Хемингуей трябва да се вземе съвършено насериозно и да се чете буквално. Неговото, на Петков, всекидневно житие-битие се опитва да го вкарва в рутинно-кръжащото, да го укротява в сивото око на ентропията, но отец Николай не му се дава. Той създава действителност, по-истинна и несравнимо по-смислена от реалността... Въображението е сътворяване на действащи и действителни образи. Те са срещата между различни жизнени динамики, включително тези на създаващия ги. В тях следователно няма нищо съчинено или безжизнено. Те са светът, който живеем. Затова Николай Петков е наясно, че ... |
|
|
Прощално Пред края на последната ми песен, спокоен съм и окрилен. И пътят ми се струва някак лесен, мигът последен - просветлен. Прерязвам вена - нов куплет се ражда, куплет за мъртвата любов! Отрова пия - ум и плът разяжда, и бавно глъхне моят зов! Назад поглеждам - минало презрено! Напред - единствен краят тих! Животът и съдбата отегчено дочитат моя сетен стих! Герган Ценов Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се ... |
|
|
"В нашата класика има чудесни примери за приятелство между човек и животно. И досега те будят възхищение и са образец за общуването ни с природата. Защото живите същества са най-прекия път към нея. Но в последните години някои идилични представи от миналото бяха нарушени. Поредица от катаклизми ни връхлетя. Те ни отвориха очите за много безчинства върху гостоприемната земя. Сякаш могъщ организъм ни отправя своите обвинения. Това ни накара да се вслушаме по-внимателно и в животинския свят. В книгата с разкази Ако можехме да лаем се поставя доскоро незадавания въпрос към самите нас: Дали от животните наоколо не ... |
|
|
Писателката Кая отива със седемнайсетгодишния си син Мати на вилата им край морето, за да прекарат там лятото. В последно време синът ѝ се е отчуждил от нея и сега това е последният ѝ шанс отново да се сближат преди да приключи юношеството му и да поеме по своя път. Когато е бил малък, двамата са били изключително близки: "Мамо, обичам те до края на Космоса. И обратно." Някъде във времето нещо се случва и двамата се озовават от двете страни на реката. Без мост помежду им. Настоящето ритмично се редува със спомени от миналото, от детството на Мати. Онова свещено време, когато те двамата са били ... |
|
|
Герган Ценов е роден в град Монтана през 1974 г. През 1999 г. заминава за САЩ като стипендиант на елитното училище Джулиард Скул в Ню Йорк, откъдето обаче е изгонен след края на първата година заради конфликт с преподавателя му. Прибира се обратно в родината си и след половин година на тежка депресия заминава обратно за САЩ, където този път в продължение на година и половина работи като продавач в книжарница и като охрана на офис-център. През 2003 г. е приет в Университета Монтклер в Ню Джърси, където в продължение на една година живее тайно в един от офисите на университета поради липса на средства за наем. Веднага ... |
