"Езикът на птиците" е книга, написана в стила, който авторката утвърждава досега с всичките си книги, а те не са малко. И тук стихотворенията са отправни точки към смислови заключения, въпреки това книгата притежава силен емоционален заряд. И в тази книга стиховете са без заглавия - подредени така, те следват определена логика. Най-общо, според авторката, може да се каже така: в "Езикът на птиците" една малка частица от безкрайния живот е укротена в написаното слово. Милка Стоянова е родена и живее в гр. Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, повестта "Лозница" и пътеписа "Молдова - с ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Формулата за Спасение" е за хора креативни, новатори, откриватели; хора на изкуствата, науките – такива, които мислят и обичат приключенията. Тя е изцяло за хора, за които движението се случва като естествен процес. За такива, които създават събитията и правят нещата да се случват."Такава е и самата авторка. Ако ти също си такъв, тази книга е точно за теб! Когато срещнах Жана, първата асоциация, която си направих с нея, е слънчев лъч. Нежна, пъстра, с дълги коси като самодива, усмихваща, събуждаща в теб желание да я прегърнеш. В това крехто телце имаше толкова много. Жана пее и свири, рисува страхотно, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Писателят с български корени Василий Димов е автор на няколко книги от така наречената експериментална проза. Днес той заема своето място в съвременната европейска литература. За мен е безспорно най-мистериозният и независим човек от най-новата руска литература. Многообразните текстове на Димов позволяват на всеки читател да направи свое собствено откритие. Такъв е случаят и с "Кафказус.". Бих казал, че това е висококачествена, истинска, а не пластмасова и бляскава литература. С голям интерес продължавам да следя работата на писателя Василий Димов и препоръчвам творчеството му и неговото издаване в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Спомените си от Созопол Йоргос Гунаропулос претворява в своите картини, изпълнени с мистични образи и пейзажи, обляни от светлина - светлината, която той е съзерцавал в детството си. "Роден съм с лице към морето - ще отбелязва често художникът - а в родния ми град се намираха фантастични неща". Гунаропулос. Триумф на светлината е издание, посветено на срещите във времето - с виденията от миналото, с носители на изгубената родина, с редица странници, обитаващи полето на творческото въображение - сред тях намираме Жорж Папазов, Андреас Ембирикос, Костас ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Последният Буенос Айрес е книга за войната, която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия свят - дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища, влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости, но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и мезезоя, и напук на всички ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Романът Ирасема 1865 г. е история за любовта между Ирасема - красива млада индианка от племето табажара, дъщеря на шаман и пазителка на тайната на бога Тупа, и Мартим - португалски воин, застанал на страната на враждуващото с табажарите племе питигуара. В Легенда за Сеара, както Аленкар определя творбата си, се срещат индианците и португалските заселници на земята, която днес се нарича Бразилия. Ирасема и Мартим имат син на име Моасир и това е първото, родено в Сеара, дете, което е истински бразилец. Ирасема е алегория на мита за основаването на Бразилия, а творбите на Жозе де Аленкар са смятани за опит да се хвърли ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Всеки град или село си имат своите чешити. Но в това отношение Бургас е колоритен. Тази книга разказва за оригиналния самобитен талант на Петко Благоев - Пандира, когото се опитват да пречупят в Белене и за останалите бургазлии от миналия век - широко скроени, бохеми, обичащи живота."Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му са безброй. Той е от приказните хора. Умря един град с него." Рангел Вълчанов "Петьо Пандира беше един спомен, намек за Дон Кихот. Един тъжен човек, обичан и неразбран, струва ми се, по-скоро ненавиждан. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
В едно книжно тяло са събрани шест части на Юлияда. ... "Този опит за портрет на Юлия Огнянова бе породен от идеята да се събере материал за историята на Бургаския театър 1957 - 1961 г. - онзи период, оплодил българския театър за години напред. Идеята за това бе на Вили Цанков , който, за голямо съжаление, не дочака финала на начинанието. Книгата може и да се казва и По пътеките на Юлия, защото аз отидох там, където тя е работила - Бургас, Смолян, Ловеч, Ямбол, Хасково, Пловдив, София... Навсякъде срещах нейни съмишленици - ученици, актьори, режисьори, художници. Те до един бяха "летели" и искаха този ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Мо на Детелин Вълков е плод от дарованието му на поет и писател, доказал се в годините, но за съжаление напуснал ни твърде рано. Въпреки че е предназначен за деца, от ръкописа могат да си припомнят стойностни неща и големите, поизгубили усета си към изконните ценности в човешкото общуване. На пръв поглед това е обикновена история. Но когато читателят попадне във фантастното на повествованието, го обзема непреодолимо желание да продължи да се качва и да слиза с небесния асансьор. Защото в тази история, освен Мо и останалите, герой е и един асансьор. А колко невероятни и труднопреодолими са житейските сблъсъци, в ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Посвещава се на 90 години детски и 70 години куклен театър в Бургас."Представяте ли си човек, който никога не е слушал приказки, никога не е гледал или правил театър, не е усещал никога в себе си или около себе си духа на откривателството? Звучи абсурдно! Човечеството, слава Богу, не е допуснало това да се случи. Създавайки легендите и приказките, литературата и театъра, музиката и приложното изкуство, човекът се е изградил и съхранил като духовно същество, осмислил е съществуването си. Как е станало развитието на детското театрално изкуство в Бургас - град, наричан не без основание театрален, как са се развивали ...![](/b-images/quad-transp.gif) |