Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к "Студентска трибуна", дълги години е редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". След промяната е била директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: "Златните момичета" 1972, "Невъзможно бягство" 1975, "Коприва" 1977, & ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, Западният бряг на река Йордан. През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г., където се дипломира като инженер през 1989 г., женен с три дъщери. На български е издал шест стихосбирки и три романа. Неговата пиеса Чува ли ме някой печели наградата на Европейска фондация Емиграция, реализирана на сцената на Червената къща през 2008 г. Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици. Носител е на световни ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Сага за секс, свобода и шпионаж. ... Радко С. Попов е журналист, богослов и автор на изследвания по сравнително религиознание. През август 1977 г. Радко Попов избягва на Запад. От този момент започват контактите му с лидерите на българската антикомунистическа емиграция и опасната му игра с Държавна сигурност, сътрудничеството на ЦРУ, Германската служба за защита на конституцията и британската МИ5. Командирован през юни 1990 г. от Би Би Си като кореспондент да отразява с репортажи първите свободни избори за Велико народно събрание, той отново става обект на уж реформираната ДС. ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Поетичната книга Жените след Ева представлява психологически разрез, дисекция на женската психика, която с точността на хирург разрязва най-фината тъкан на душевния живот на жената през всички векове - от Ева до съвременната жена днес - и показва какво се крие отвъд маската, която обществото вижда. Тя завършва с осъзнаване от лирическата героиня на своето грехопадение и желанието да се изчисти, да ѝ бъде простено, че е просто жена и по нищо не се различава от първата, както няма да се различава от последната."Жените след Ева е книга на бъдещето (на смисъла). Заглавието, както и високата художествена стойност на ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Последната история на джентълмена-крадец Арсен Люпен, която завършва... с любов. Публикува се за първи път на български. Превод директно от оригиналния текст от 1936 г. 1921. Арсен Люпен се посвещава на образованието на бедни деца в суровата зона на север от Париж. Но тъмните сили искат да присвоят мистериозна книга, собственост на един от неговите предци, който е генерал на империята. Тези бандити са готови на всичко, включително да застрашат живота на Кора де Лерн, последната и единствена любов на известния джентълмен-крадец. Написано през 1936 г., това последно приключение на Арсен Люпен е публикувано едва седемдесет ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"На планетата живеят около 400 000 растения, но някои от тях са застрашени от изчезване и е необходимо да се научим да ги пазим, защото всичко на нашата Земя е взаимно свързано и всяко живо същество - потребно. Цветята имат различна продължителност на живот. Някои живеят само една година, а други са двугодишни или многогодишни. Те имат различна нужда от топлина и влажност, както и от светлина. Затова на различните места по света, с различен климат, живеят различни видове. Някои растат дори в пустините, въпреки че там е сухо и няма вода. Нашата прекрасна България е изключително богата на диви цветя и природата е ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Ръководство за писатели от автора на Жената и природата и Хор от камъни: Личният живот на войната."Ако има една основна предпоставка за От тишината - звук, от нищото - нещо, то тя е, че всички човешки същества притежават творчески способности. Не само аз вярвам, че творчеството ни се полага по рождение, на всички нас. А и не само хората сме креативни природно. Живеем в креативна вселена. Помислете си само: зачатие, раждане, мутации, трансформации, случват се толкова често и понякога приемаме творчеството за даденост. Както в продължение на хилядолетия, младите катерички или сините сойки, розовите пъпки или сливите са ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Книгата Юлия и клоуните е опит да се представи творческото и педагогическо дело на проф. Юлия Огнянова, свързано с реформирането на кукления и драматичен театър за възрастни. Тя би била изключително полезна и интересна както за студентите по режисура за куклен и драматичен театър, актьорско майсторство и театрознание, така и за всички създатели, изследователи и почитатели на българския театър. Може би най-съществена част от нейната работа с актьори и студенти, която тя определя така - нравственото в светлината на естетическото, е театралната клонада и възпитаването в клоунско мислене. Защото чрез театъра Юлия Огнянова се ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Недоказани убийства" съдържа разкази за Бургас, морето и Странджа. Героите в книгата - назовани с истинските им имена или не, са реални и разпознаваеми. В книгата писателят споделя с читателя отколешната вина и наранена душа за стореното зло от човека - унижаващ и убиващ човека, откакто е станал човек. И с наранената си душа за своето несъвършенство иска да живее с ближните си в любов и разбирателство. Както е в посланието на апостол Павел до римляните: "Не се оставяй да те побеждава злото, но ти побеждавай с доброто... скръбта поражда търпение; търпението - мъдрост; мъдростта - надежда"." ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Второ допълнено издание. ... Прави впечатление, че Людмила Андровска е проучила детайлно и в подробности историческия отрязък от епохата, в който вмества своя разказ, неговата динамика, превратност и неочакваност на събитията. Почти всички от типажите ѝ са реално съществували личности: дъщерите на Мария - Анна, кралица на Сърбия, и Елена - съпруга на татарския предводител Чака, патриарх Йоаким III, царският брат Елтимир, болярите, византийските властелини. Достоверни са и останалите - вдадените в тихата си обич Зент и Божия; учителят кир Ставрос; Багрян и Томир и пр. Много интересна е интерпретацията на Людмила за ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ...![](/b-images/quad-transp.gif) |