Сказание за обич нетленна."... И внезапно изумявам: как е възможно да летя по този начин, да дишам - отвъд всякаква атмосфера? Да мисля! Но аз съществувам, разсъждавам, жив съм - повече от всякога, колкото и да е странно. И се нося в пространството. Пламтящото кълбо - моята родна планета Земя - се смалява, превръща се в огнена точка, която се стопява, избледнява, изчезва. Като че ли вече нямам тяло, а същевременно се разсейвам в пространството, придобивам космически размери. Бродя като някакъв огромен облак с шеметна скорост. Напускам слънчевата система, край мен прелитат планети, звезди, цели галактики. И по-точно ... |
|
|
От тук до там. Пътува трамвай. В трамвая - аз и ти. Има и трети. Той е контролата. От тебе иска билет. Даваш го. Къса го. И разговорът свършва. От мен иска билет. Давам го. Къса го. И разговорът свършва. Тримата мълчим. Трамваят дрънчи. Аз ти подавам тази книга. Ако желаеш, можем да си поговорим. Докато пътуваме от тук до там. ... |
|
|
"Бягай, муфлоне, бягай! Твоята мисия е друга, ти трябва да оцелееш. Днес имаш късмет - аз не съм стрелецът с пушка в ръце. Но той дебне зад храстите на скрито място и в удобно време ще натисне спусъка. Препускай на воля преди да те е застигнал неговия смъртоносен изстрел. Препускай! Ти разполагаш с огромно предимство - не разбираш, че обитаваш развъдник и че си обречен. Защото си част от природата, а тя си знае работата - кого кога да погуби, кого кога да съхрани. Да му мислят хората. Те все са наясно с всичко, а накрая винаги грешат!" Из книгата ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време ... |
|
|
Авторът представя задълбочено и аналитично правилата на историческото поведение, което е в състояние да поправи старите грешки. Това я нарежда в първите редици на руската православна и пророческа мъдрост. Борис Тарасов е един от най-големите днешни руски литературоведи и философи, учен от висок ранг, проникновен познавач на руската и френската литература и философия, задълбочен изследовател на руския XIX век. Въпросът, зададен от Б. Тарасов в книгата, която държите в ръцете си, е основен за цялото му творчество - той се отнася не толкова до миналото, колкото до настоящето, до пътя, по който Русия върви и не трябва да ... |
|
|
Петият том от съчиненията на Иван Гранитски съдържа публицистични текстове, писани през годините 2000 – 2003 и публикувани във вестниците „Труд”, „Дума” и „Република”. Авторът сам нарича тези текстове „поетически подсвирквания и подгаврания” и възражда една традиция в българската възрожденска публицистика – формите на памфлета, филипиката, гротеската и антрефилето като поетическа реакция на безобразията и безчинствата на т. нар. нова политическа класа през последните години. ... |
|
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
|
В седми том от избраните съчинения на изтъкнатия литературен критик, поет и общественик е събрана неговата брилянтна публицистика. Тя е и бойна тръба, и камертон за настройване на общественото съзнание, в което предизвикват събиране и нагнетяване на енергия за конструктивни дела. Понякога Гранитски говори силно и призивно, друг път – спокойно и убедително, но стоейки твърдо на своята гражданска позиция, казва истините такива, каквито са, дори когато са горчиви и когато от тях боли. ... |
|
|
Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик Пеню Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване. ... |
|
|
Реших да събера пиесите си на едно място като съзнавам риска, че те са писани в един огромен интервал от повече от 40 години. През тези години много неща са се променяли не само в България, но и в светоусещането на световния човек - като информираност, морал, норми на поведение и т.н. Да не говорим за политическите катаклизми. Или за социалното битие. Публикувам ги така, както са се играли (или неиграли) навремето, без да правя опити да ги осъвременявам. Все пак драматургията е също един документ на епохата и ако един ден някой режисьор поиска да се обърне към някоя от пиесите ми, той може сам да реши кое да осъвремени и ... |
|
|
Личността му винаги носи нещо неочаквано, той е необикновено съчетание от на пръв поглед несъчетаеми прояви. Той е цялостен, защото следва свои търсения, открива нови светове, неуморен е... Театърът на Леон Даниел е самият той, самата негова личност! Той създава школа и е забележителен педагог, без да преподава в театралната академия. Гонен и местен по театралната карта като неудобен, Даниел днес е една от най-безспорните фигури в театъра ни. Това са обратите на битието, в което Даниел следва себе си, таланта си, ценностите си. Мирослава Кортенска ... |
|
|
"Човек и добре да живее, няма време да търси смисъл в живота. Като живее лошо, пък не е убеден, че в това има някакъв смисъл. В общи линии, ако сме живи, си живеем ей така. Собственият ми живот е кълбо от спомени без всякаква връзка, купчина амбиции, лишени от елементарен порядък и методичност, тълпа въображаеми любови, в която истинските си правят място с лакти, порой от излишни думи, небрежна глухота и безпочвено ококорен поглед. И накрая винаги една малка гроздова." Из "Славянска рикша", Боян Биолчев Томът съдържа детската повест "Градината на чичо Блум" и киносценариите "Амазонката ... |
