Предлаганите в тази книга текстове са писани по различни поводи, възникнали през последните десетина години. Запечатали частица от опита ни, те се превръщат във фрагменти от общата панорама на времето, през което ни се наложи да преминем. Защо и как се стигна до тук? Станалото резултат на субективни грешки ли е, или на обективни закономерности? Отрицанието на предишното опрощение ли е на собствените ни отговорности за него? На тези и на още много други въпроси авторът търси отговор, предлагайки една от възможните гледни точки към процесите, без да претендира, че тя е най-точната, но вярвайки, че е близка до преживяванията ... |
|
|
Излезе от печат книгата със сатирични миниатюри от Георги Нашев на издателство „Захарий Стоянов". Да създава афоризми, за автора й е толкова естествено, колкото дишането. Неговият талант щедро ни разкрива истини, които изненадват, просветляват, дори шокират. Георги Нашев ни показва обикновеното от друг, негов си зрителен ъгъл и ние го виждаме като новост, като откритие което ни обогатява. Срещата с неговата нова книга ще бъде радостно събитие за читателите. ... |
|
|
Като чете човек тези разкази, току избухне в смях, а после почне сам да си се чуди на какво, за бога, се е смял. Не ще и дума, Любомир Котев пак е развихрил завидното си разказваческо умение, пак е прибавил към него онова масалджийско сладкодумство, реди остроумни диалози, описва смешни случки и всякакви чешити в тези случки, и откъде тогава това свиване на гърлото?!... Как така отвъд карнавалната шарения на текстовете, отвъд пределната стилизация в наглед забавните и находчиви истории читателят внезапно изстива от усещането, че в цялата тая работа няма нищо, ама съвсем нищо весело?!... ... |
|
|
Томът с избрани творби на Димитър Яръмов включва разкази и новели - същите, които превърнаха ненавреме напусналия ни писател, в едно от най-ярките имена в съвременната ни литература. Предговорът е на писателя, живеещ в Ямбол, Любомир Котев - близък приятел на Яръмов. ... |
|
|
Написани сладкодумно, разказите на Веселин Вълчанов увличат вниманието със своята непосредственост, с мъдростта и добротата, която излъчват. Тяхната полудокументална основа ги доближава до читателя, който би могъл да открие в някой от сюжетите самия себе си. ... |
|
|
Книгата на Иван Ковачев е сборник с къси разкази, провокирани най-вече от лични впечатления на автора. В остроумните сюжети, които се отличават с тънка наблюдателност и усет към детайла, се мяркат известни фигури от средата на културата, спорта, просто интересни личности. Част от разказите са посветени на магията наречена футбол. ... |
|
|
Романът "Златното ведро" е наченат през 1982 г. и е носен дълго, за да се появи на бял свят след четвърт век. Той е като презрял нар. Зърната напират, притискат се, искат да пукнат кората, ала все не успяват. Червеният сок на този нар е от изпепеляваща любов, но и от омраза, от радост, но и от болка, от съзидание, но и от разруха - сок от нашия вековечен живот. ... |
|
|
Това е роман, който се чете на един дъх. Една объркана жена и двама мъже. Събитията и хората около тях са подредени като в книга – игра, но за възрастни. Вниманието, разбира се, е насочено към читателя, към неговия усет и въображение да хване появяващите се и изчезващи образи, да събере в себе си сцени и изживявания, несъчетаеми на пръв поглед. ... |
|
|
Избрани разкази ... Вили Цанков събира в един том своите най-добри разкази. Талантливото перо на известния театрален и филмов режисьор ни предлага сборник от бравурни човешки истории, подложени под тънкия анализ на талантлив мъдрец. ... |
|
|
Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на ХХ век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие. ... |
|
|
Един малчуган, съвсем неволно, посочи твърде съществен момент от националната ни психология. В едно телевизионно състезание хлапето каза: Тодор Живков е управлявал дълго България и българите са го обичали, без да знаят защо... ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
