Настоящата антология на средновековната поезия включва общо 161 преведени (изцяло или частично) на съвременен български език творби. Те са сътворени в периода IV - XV век (с изключение на народните епически песни, записани значително по-късно). Най-внушителен в тома е броят на произведенията на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са творби преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химнография и народната епика. Предназначението на ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Житие и страдания грешнаго Софрония" е шедьовърът на Софроний Врачански, първото произведение на новобългарската художествена проза."Когато прочетох за първи път "Житие и страдания грешнаго Софрония", имах желание веднага да я зачета отново. Прекрасното повествование и език, богатото образно съдържание, описанието на заобикалящата го среда и многообразието на жизнените изпитания и страдания на Софроний, не могат да не развълнуват и направят съпричастен читателя. Искреността на автора и чувството на ... |
|
|
Мемоари. ... Симеон-Радевият архив се оказа неизчерпаема съкровищница на българския дух, на политическата история на народа ни и на развитието и разцвета на българската журналистика и публицистика. Неговите "Строители на съвременна България" и "Македония и Българското възраждане" в продължение на един век остават ненадминати и заемат водещо място в историята на българската книжнина. Със своите спомени, обемащи десетки хиляди страници, Симеон Радев изпъква като един от най-сладкодумните разказвачи в българската литература, която съвсем не е бедна откъм мемоари. Той ги определя като поредица от книги, ... |
|
|
"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
|
Като форма на човечеството всеки народ носи неговите висши качества, които са обща съкровищница на индивидуалните народни култури. Човечеството е общество от народи и поради тази причина излиза наяве фактът, че всеки народ се представя като личност в това общество от много народи. До тук имаме два принципа: народите са форми за съществуване на човечеството; народът е личност. Тия два принципа са основополагащи за възгледа на постоянното в промените, защото широкият консерватизъм (словосъчетание, което е равнозначно на възглед на постоянното в промените) има за понятия, чрез които разбира света, три такива: род, народ и ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
|
|
Христо Стефанов разговаря с Чавдар Попов за значимите присъствия в живота, изкуството, стенописа и за превратностите на съдбата. ... "Книгите, както е добре известно, имат различна съдба. Настоящата книга възникна сякаш "от нищото". С Христо Стефанов ме свързваше отдавнашно познанство, което в последните години, смея да кажа, премина в приятелство. С неизменен интерес и внимание съм следил развитието и изявите му, часове наред сме разговаряли за какво ли не. Не помня вече как и кога точно отворихме дума за това, че тези наши разговори е добре да бъдат записани, за да не потънат безцелно в небитието. В края ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. ... |
|
|
"Господи, да потопя веднъж перо във твоята мастилница! Да разбера със сетивата си на мъдростта най-простите контури!" Роза Боянова ... |
|
|
Романът "Тази неподкупна съдба" е седмият роман на известната белетристка Маргарита Станева и той доказва, че писане, характерно с проследяване на съдбите на героите и изграждането на характери, с търсенето на обобщение за времето, в което живеем, ражда по-богати литературни плодове от самоцелните заигравания със занимателни сюжети и интригуващи художествени похвати. Маргарита Станева е белетрист, публицист и журналист. Родена в град Стражица. Израства и учи в Варна. Завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Била е учителка във Варна. После журналистка в София. ... |
|
|
Голяма илюстрирана енциклопедия за Шуменска област. ... |
|
|
"Златомир Златанов не е само едно от най-значимите имена в българската литература през последните две десетилетия на XX и началото на XXI век, автор на емблематични за нейните развойни тенденции книги, той - и като поет, и като прозаик, и като есеист - изразява най-представително модерния обрат на нейното развитие." Светлозар Игов ... |
